На изборите: генерал срещу еврокомисарка?
България не е готова за жена-президент. Идеята за жена начело на държавата представлява и културен проблем в една страна, където мъжкото общество смята, че жените не са направени за политика. Ще ги опровергае ли Борисов?
Помните ли: „Защо не се напънем и на президентските избори не сложим жена за президент“? Сигурно малцина са очаквали, че това, уж закачливо, подхвърляне на премиера Борисов пред женския актив на ГЕРБ миналата година наистина може да прерасне в интрига на предстоящия президентски вот.
След като БСП и АБВ подкрепиха кандидатурата на набързо трансформиралия се в цивилен политик генерал Румен Радев, въпросът е дали управляващата партия ще поеме предизвикателството да изправи жена срещу довчерашния командващ българските ВВС или ще предпочете битката да се води само между мъже – евентуално с еднакви пагони и звания.
Докато Левицата набързо елиминира кандидатурите на омбудсмана Мая Манолова и евродепутатката Илияна Йотова, а лидерката на Движение 21 Татяна Дончева разумно се оттегли сама, ГЕРБ може да играе с трите си централни женски фигури на шахматната дъска: парламентарната председателка Цецка Цачева, кметицата на София Йорданка Фандъкова или сегашната еврокомисарка Кристалина Георгиева. Независимо от всички спекулации, въпросът дали Борисов ще заложи на дамски гамбит си остава загадка (до септември).
Жена на „Дондуков“ 2?
Всъщност през 2011 година безуспешен опит за превземане на „Дондуков“ 2 предприеха две българки. Едната от тях, още при обявяването на кандидатурата си, шокира мъжката аудитория с две неща, нечувани дотогава в българската политика: Меглена Кунева обяви, че не търси партийна подкрепа, няма да поема партийни ангажименти и смята да превърне своята независимост в сила. Другата кандидатка, Мария Капон от Единната народна партия, пък беше избрала за свой вицепрезидент полковника от ВВС и офицер от Генералния щаб Николай Кисьов, който трябваше да ѝ помага по проблемите на националната сигурност.
С отпадането на тези две женски кандидатури преди пет години, България пропусна шанса днес да е 18-та държава в света, начело на която стои жена. По повод избирането на Тереза Мей за премиер на Великобритания, агенция „Франс прес“ написа, че жените са огромен потенциал за политиката. Дами-политици като германската канцлерка Ангела Меркел, първата президентка на Балканите – хърватката Колинда Китарович, латвийката Далия Грибуаскайте, министър-председателките на Норвегия Ерна Сулберг и на Полша – Беата Шидло, както и редица други, са безспорно доказателство за огромния капацитетна жените в политиката, твърди агенцията.
Не и в България
Според специалиста по политически маркетинг и пиар Арман Бабикян, българските партии не се страхуват толкова от жените, колкото от силна личност, естествен лидер, овластен като държавен глава. „Макар да твърдят, че президентските правомощия не са големи, политиците са напълно наясно, че трибуната на държавния глава е достатъчно висока, за да може оттам да се защитават лидерски и национални каузи. В този смисъл по-голямата българска беда е, че отдавна до президентската сграда на столичния бул. „Дондуков“ не се допускат силни личности“, казва Бабикян за ДВ.
Експертът пояснява, че дамата-президент е и културен проблем в България, защото все още мъжкото общество приема, че жените не са направени за политика. От което произтичат допълнителни неприятности. „Да, премиерът Бойко Борисов обича да ласкае съпартийките си в ГЕРБ, но в същото време е бил и автор на доста нелицеприятни анти-женски изказвания. Нали помните, след като миналия месец Корнелия Нинова му даде срок от 48 часа да обяви собствената си президентска кандидатура, Борисов ѝ отвърна: „На мен жена не ми е давала ултиматум или, ако си го е позволила, отдавна не е в живота ми„. Българската преса обича да цитира и друга „крилата“ мисъл на премиера, казана по адрес на банкерката Цветелина Бориславова – че „женските“ пари са змийски кости, затова никога не ги ползвал в живота си (плащал си всичко сам – и в къщи, и на ресторант).
Такива атрактивни изказвания се харесват на публиката, твърди Бабикян. Но те не са запазена марка само на Борисов – БСП също има известен „опит“ с тях. Един пример: по повод кандидатурата на Корнелия Нинова за лидер на БСП, червеният депутат Кирил Добрев каза следното: “Жените ги предпочитаме за други работи.” Та после му се наложи да се извинява за неуместното си чувство за хумор. „Не трябва да си правим илюзията, че само тези двамата говорят по този начин – много местни „мачовци“ разсъждават така“, допълва експертът.
„За да не ни подведат отново“
И все пак: повдига или снижава влизането на довчерашния генерал Румен Радев в президентската надпревара нивото на предстоящия вот за държавен глава, особено ако срещу него се изправи жена-конкурент?
„Само по себе си това няма голямо значение. Аз не претоварвам с очаквания неговото участие, но и в никакъв случай не гледам на него лековато„, казва Бабикян. На този етап, върху номинацията на БСП и АБВ се разсъждава повече от пропагандната страна, отколкото откъм реалните заявки и качествата на кандидата за президент. „Забележете, че веднага започнаха спекулации. Ако някой случайно се изкаже в полза на качествата на бившия командващ на ВВС, той веднага е обявяван за комунист. Ако същият този някой започне да обяснява, че човекът е доскорошен висш офицер от НАТО, обвиненията срещу него са, че е американски агент. Затова сега диалогът е на прекалено пропагандна, плитка и спекулативна основа. А отвъд пропагандната завеса ние следва да си дадем сметка за реалните качества на бъдещите кандидати. За да не ни подведат и този път“, предупреждава специалистът по политически маркетинг Арман Бабикян.