В референдума, на който британците трябваше да решат дали да останат в ЕС или да напуснат, са гласували около 72 процента от имащите право на глас. Макар че окончателните резултати още не са оповестени, вече е пределно ясно, че мнозинството британци са гласували за излизане от ЕС.
В резултат от това решение британската лира падна до най-ниските си нива от 30 години насам.
За ЕС като цяло предстоят изключително тежки времена – Общността е изправена пред най-тежката криза в историята си.
„Новините от рано сутринта от Великобритания са наистина отрезвяващи. Изглежда, че това е тъжен ден за Европа и Обединеното кралство“ „Проклятие! Лош ден за Европа„
Не е за вярване, но е факт: повечето британци гласуваха за излизане от ЕС. Да, това решение е катастрофа, кошмар. В същото време обаче то е и шанс за разбуждане от дълбокия сън.
Резултатът от референдума във Великобритания е катастрофа. При това за всички. Защото всички ще се окажат губещи. Може би сега поддръжниците на Брексит се чувстват по-независими, но много бързо ще разберат, че тази независимост е само привидна. Страната им ще става все по-бедна. И нещо, което е още по-важно: Обединеното кралство може да се разпадне, тъй като мнозинството шотландци искат да останат в ЕС. Още по-силни ще станат и призивите за обединена Ирландия, защото при Брексит външната граница на ЕС ще преминава през Ирландия.
Също толкова болезнени ще са последиците и за останалата част от ЕС. Обединена Европа не само губи един от най-големите си нетни платци, но и ще трябва да се раздели с един от най-важните си играчи. С една страна, която играе изключително важна роля във външнополитически, военен и дипломатически план. И която прави ЕС по-отворен към света и по-конкурентоспособен.
Британците ще липсват особено много на Германия. В ЕС има достатъчно страни, които искат да се капсулират и за които понятието „бюджетна дисциплина“ е чуждица. В това отношение Германия и Великобритания вървяха ръка за ръка. Сега този важен партньор отпада.
Най-тежкото последствие
Но най-тежкото последствие от решението на британците е това: британският пример може да бъде последван от други държави. Не е казано, че сега и други страни ще тръгнат да напускат ЕС. Но е много вероятно да започнат да валят заплахи за провеждане на всенародни допитвания като това на Острова. А целта, естествено, е да се постигнат отстъпки като тези, които си беше издействало Обединеното кралство. В крайна сметка ще остане един ЕС, в който всеки ще си избира това, което му е изгодно. И няма да се обвързва с никакви задължения. А това означава, че вече никой няма да взима насериозно това отслабено образувание.
Мнозина в Европа сега искат да накажат британците за тяхното решение. Вън означава вън! Никакви отстъпки повече! По този начин те искат да предупредят държавите, в които се наблюдават подобни тенденции, че няма да се церемонят с „дезертьори„, както се изрази председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. От човешка гледна точка това е разбираемо, но би навредило на собствените ни интереси.
Който сега търси отмъщение, очевидно не забелязва колко скептични и дори враждебни към ЕС са нагласите в много европейски страни. Подобни заплахи само ще нажежат допълнително атмосферата. Затова трябва да сдържаме нервите си и да се опитаме да създадем нови връзки с британците. Това, разбира се, не може да бъде заместител на членството в ЕС. Но една политика под мотото „всичко или нищо“ също не върши работа.
Повелята на деня
ЕС трябва да отправи към самия себе си някои критични въпроси. Защото на европейските граждани вече им е дошло до гуша от брюкселската мантра, че проблемите могат да бъдат решени само с „повече Европа„. Пример в това отношение е бежанската криза, която е може би най-голямото предизвикателство пред континента. Същото важи, впрочем, и за нерешената дългова криза – „европейският отговор“ на тази криза не само че не успокои страстите, но дори издълба още повече пропасти. Богатите държави се чувстват експлоатирани, а бедните – покровителствани.
Да, британското решение е кошмар. В същото време обаче то е и шанс за разбуждане от дълбокия сън. Повелята на деня гласи: безпощадна самокритика и размисъл за това какво искаме да постигнем заедно в бъдеще.