Зад романтичните фасади се крият нерешени проблеми.
България има нов патриарх, а личността му вдъхва надежда за бъдещето на БПЦ. Големите проблеми обаче си остават: липса на монаси, на високообразовани богослови, на съзнание за духовна мисия пред народа.
„Настроен съм позитивно след интронизирането на Неофит за нов български патриарх. Мисля, че беше избран правилният човек„, твърди историкът д-р Марко Арндт, който ръководи софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер„. За миналото на Неофит той казва: „Да, новият патриарх има досие в Държавна сигурност. Но то не съдържа материали, които Неофит е писал, а неща, които са писани срещу него. Държавна сигурност го е охарактеризирала като човек, който държи на църквата и църковните традиции. От гледна точка на тайната милиция това не е комплимент – те са очаквали от младия духовник нещо съвсем друго,“ изтъква д-р Арндт от фондация „Аденауер„.
Професорът по философия Янакиев също смята, че началото на Неофит е обнадеждаващо: „Църковният народ е доволен от избора на Неофит за глава на църквата, защото шансът да бъде излъчен патриарх без зависимости в миналото не беше голям. Неофит никога не е доносничил на тайните комунистически служби. Прегледах внимателно досието му в Държавна сигурност – то съдържа единствено предложение за вербовка и ведомствени справки. От документите става ясно, че Неофит е бил обявен за консервативен и несговорчив духовник, който е трябвало да бъде вербуван, за да бъде неутрализиран„, казва Янакиев.
Според него БПЦ като цяло трудно ще се очисти от старите си връзки с Държавна сигурност. Един от тежките въпроси е как митрополитите с досие ще продължат да изпълняват духовната си мисия: „Те пропуснаха всякакъв шанс да се покаят и да поискат прошка за делата си пред църковния народ – като предстоятели, които са го предали„, казва професор Янакиев. Според него основното предизвикателство пред новия патриарх са проблемите в самата църква: например липсата на активно общение с останалите православни църкви-посестрими, а то е необходимо, включително и за да бъде чут по-ясно гласът на православните християни в рамките на ЕС.
Тъмните сенки
Други проблеми на БПЦ са недостигът на богословски капацитет, почти тоталната липса на монаси, а именно от техните среди се избира и висшият клир. Патриарх Неофит несъмнено осъзнава тези проблеми, казва проф. Янакиев и добавя: „От новия патриарх очаквам отношение към енорийските свещеници като към истински предстоятели на църковни събрания, а не като към обслужващ персонал. Проблеми има и в обучението по богословие в България. Младите богослови нямат възможности за образоване зад граница. Крехката православна интелигенция стои зад новоизбрания патриарх и е готова да му помогне в начинанията“, посочва философът от Софийския университет.
В същото време той се противопоставя на някои критики и претенции към БПЦ: „Моето мнение е, че църквата не е нито благотворителна организация, нито алтернатива на социалното министерство. От църквата не бива да се очаква да върши най-вече обществена дейност! Според мен първите задачи, които трябва да реши църквата, са свързани със самата нея. Едва след решаването им тя може да се обърне към обществото и неговите проблеми„, посочва професор Янакиев.
Има и друг комплекс от проблеми, които БПЦ трябва да реши. Скандалите около „архонтите“ и съмнителните ктиторски жестове, свързани със скъпи подаръци за архиереи, продължават да тегнат като тъмна сянка над православната църква. Патриарх Неофит трябва да отговори на тези неудобни за църквата въпроси, убеден е професор Янакиев:
„Утешителното е, че Неофит е сред тримата митрополити, които не са присъствали на злополучното съвещание на Светия Синод, на което е било взето възмутителното решение за раздаването на титлата „архонт„. Българските архиереи нямат правото да се държат като някакви князе, защото това влиза в разрез с вярата и мисията, която им е възложена„, заключава проф. Янакиев.