Заложник №1 на Владимир Путин
За Кремъл е въпрос на чест да осъди Надежда Савченко – единствената украинка, която пилотира бойни самолети. Путин иска да покаже, че може да държи в затвора когото си поиска и колкото си поиска.
Делото срещу Надежда Савченко е едно от най-шумните в необявената украинско-руска война, в която официално няма военнопленници, но пък се взимат заложници. За украинците пленената на 17 юни миналата година Надежда Савченко се превърна в символ на несъкрушимата им воля за победа, а за Русия – в олицетворение на „киевската хунта„. Съдбата на Надежда Савченко сега зависи от един-единствен човек: в днешна Русия президентът Владимир Путин е и съдия, и прокурор, и адвокат.
Присъдата няма да бъде произнесена от съдиите
Миналата година редица украински и чуждестранни политици, дипломати, адвокати и правозащитници се бориха за освобождавенато на Савченко. Случилото се с нея край Луганск през юни 2014 година изисква детайлно проучване. И то не само от страна на украинското и руското правосъдие. Защото става дума за похищение на гражданка на чужда държава и насилственото й отвличане на територията на Русия. Очевидно е, че за това престъпление трябва да отговарят представителите на т.нар. Луганска народна република, както и на Русия. Вината на Надежда Савченко, която е обвинена за съучастие в убийството на руски телевизионни журналисти в региона на Донбас, не беше доказана в съда. Това обаче не интересува похитителите й. Нито път това, че тя е депутат на украинския парламент, както и член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Многобройните обръщения на лидери на чужди държави към Путин, гладната стачка на самата Савченко и опитите на украинската страна да я освободи, не доведоха до успех. Отговорът на Москва винаги оставаше един и същ: вината на украинката трябва да бъде определена в съда. Всички могат и да се досетят какво ще е наказанието, защото присъдата само формално ще бъде подписана от хората в съдийски тоги, но истинските й автори са другаде.
Бъдещето на Савченко
За Кремъл е въпрос на чест делото срещу Надежда Савченко да приключи с осъдителна присъда. Няма друго обяснение за упорството на Путин. Присъдата срещу Савченко трябва да стане присъда срещу цялата украинска власт, срещу всички „картели„, за които говорят контролираните от Кремъл руски медии през последната година. С други думи – присъдата ще бъде насочена срещу всички украинци, които с оръжие в ръка защитават своята страна. Присъдата, колкото и тежка да е тя, не означава, че Савченко непременно ще лежи в руски затвор. За Путин е много важно да има такава пленница като нея.
За него е още по-важно да демонстрира пред света своята сила и правота – силата да държи Савченко зад решетките, въпреки всички международни призиви и протести; и правотата си /според версията на Кремъл/, че Украйна е тази, която убива хора в Донбас, а не Русия. Не е изключено, след произнасянето на присъдата Савченко да бъде амнистирана от Путин или пък разменена срещу руски войници, пленени в Донбас. Рано или късно историята със задържането на Савченко ще приключи и тя ще излезе на свобода като героиня.
Световният ред на Путин
Цялата история с Надежда Савченко е сериозен прецедент за световната общественост. Днес Русия е държава, която не зачита нормите на международното право. През януари Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се обърна към Кремъл с молба да освободи Савченко и да я предаде на трета държава. Отговорът на Москва беше отрицателен. А това означава, че Русия отказва да гарантира неприкосновеността не само на Надежда Савченко, но и на всеки друг депутат на ПАСЕ. Москва може да продължи да убеждава всички в това, че не е замесена в конфликта в Източна Украйна, но дори само делото срещу Надежда Савченко е достатъчно, за да бъде уличено руското ръководство в лицемерие и лъжа. Правилата на играта, които Путин се опитва да наложи на света, променят съществуващия досега ред. Москва просто игнорира ролята на такива структури като ПАСЕ, а това е предизвикателство пред цялата световна общност, която през последните 70 години се научи да зачита интересите на другите. Затова е много важно как Париж, Лондон, Вашингтон и Берлин ще отговорят на това предизвикателство!