След като българската политическа гилдия не вярва, че България е демократична държава, как тогава Европа да повярва? – бавно, но сигурно – се струпват над София.
Дали от гузна съвест или от елементарен страх, по време на сегашната предизборна кампания в България темата Европа почти отсъства. Под грохота на шумните скандали с подслушванията и засилващите се съмнения за отсъствие на държавност, на фона на колабиралата икономика и очертаващото се ново затягане на вътрешнополитическия възел, през тези дни отношенията на България с Брюксел са сведени основно до трескаво търсене на партийна подкрепа от сестринските фракции в Европарламента – и нищо друго. Очевидно това пречи да се забележат буреносните европейски облаци, които се струпват над България.
Разни неприятности
Миналата седмица на заседание в Люксембург министрите по европейските въпроси на Германия, Дания, Финландия и Холандия поставиха настойчиво въпроса за необходимостта от по-солидна защита на фундаменталните европейски ценности, каквито са демокрацията и върховенството на закона. Както можеше да се очаква, критиките бяха по адрес на Унгария, Румъния и, естествено, България – заради техния провал в спазването на европейските правила по отношение на независимата съдебна власт. Неслучайно германският външен министър Гидо Вестервеле припомни на колегите си, че над три четвърти от страните в ЕС вече са подкрепили инициативата за затягане на европейското законодателство в това отношение, а комисарката по правосъдието Вивиан Рединг допълни, че дебатите по въпроса ще трябва да се водят на базата на конкретни факти и числа. А такива факти, числа и примери изобщо даже не липсват – тези дни България ги генерира в изобилие.
Тъкмо злоупотребите с демокрацията и властта, стигнали до крайност в аферите с незаконното подслушване и дирижираното източване на европейски средства към определени медии, уж за популяризиране на европейски програми, може да отключи прилагането на чл. 7 от договора с ЕС, в който е записано, че на провинилата се държава може да й бъде отнето правото на глас в ЕП. Тази крайна мярка, непозната досега в практиката на обединена Европа, може да бъде предприета едва след обстойни проверки и контрол, но прилагането й не е изключено за държава с „демократично” досие като българското. Което означава, че няма да е учудващо, ако в даден момент България се окаже единствено с ангажименти към ЕС, но без възможност да защитава своите позиции в Страсбург и Брюксел.
Да можеш да вярваш
Съмненията по отношение на българската демокрация се засилват и покрай уникалното решение на всички опозиционни политически партии в предишния парламент да наемат европейска фирма за паралелно преброяване на резултатите от предсрочните избори на 12 май. Въпреки стотиците международни наблюдатели от ОССЕ, които ще следят вота така, както не го правят дори в африкански държави с диктаторски режими, и въпреки факта, че в страната ще пристигнат и 21 наблюдатели от ПАСЕ, политическите опоненти на ГЕРБ дълбоко не вярват в честността на предстоящите избори и са готови да се презастраховат, плащайки за независим преброител на гласовете. Поради което възниква следният въпрос: след като почти цялата опозиционна политическа гилдия няма доверие в българската демокрация, как тогава Европа да повярва в нея?
Тежко бреме върху гърба на служебния кабинет и бъдещото правителство са и дузината наказателни процедури на ЕК, които управлението на ГЕРБ остави в наследство на държавата. Енергетика, околна среда, конкуренция и цифровизация – това са областите, в които /при това спешно!/ управлението ще трябва да доказва, че страната е изпълнила задълженията си или е в процес на тяхното изпълнение. В противен случай предвидените финансови санкции могат да закопаят държавата дори под дъното на пълната мизерия.
С две думи: тъмните европейски облаци над България се сгъстяват, а гръмотевичните бури тепърва предстоят. Остава единствено надеждата, че тези стихии няма да докарат и опустошителни градушки.