Да видим: кой с какво (не) блесна в предизборната кампания
За трети път в рамките на една година. Налице е смътното усещане, че кампанията не е точно за това, за което гласуваш, пише Георги Лозанов и обобщава кой как се представи.
Не само изборите са 2 в 1. И предизборната кампания беше такава: президентско-парламентарна под девиза „Всички на юруш за властта, без значение каква!„. Тя по същество беше центрирана около старата ос на противопоставяне между бившия министър-председател и настоящия президент на републиката. Ако социологическите проучвания са верни, всеки от тях ще може да претендира, че е победил другия в някаква неевклидова политическа геометрия, където се пресичат успоредни институционални прави. Загубата ще е само за тези, за които институциите са по-важни от персоните.
Смътното усещане, че кампанията не е точно за това, за което гласуваш, се засилваше от използването на Ковид-кризата за предизборни цели. Вината за разрастването ѝ се прехвърляше между бившите и настоящите управляващи.
Румен Радев срещу ГЕРБ
Румен Радев със самочувствието, че предварително е спечелил втория си мандат, гледаше да не прави резки движения и да не присъства предизборно в медиите, а още по-малко да влиза в пряк дебат с другите кандидати. Залагаше на формирания си още през миналогодишните протести образ на национален герой в борбата с Борисов: предизборният му слоган „С вас съм“ изискваше от всички, които не са с ГЕРБ, да гласуват за него. Ако не го направят, значи са за ГЕРБ. Актуализацията на борческия му образ бе поверена на служебното правителство, като изглеждаше, че най-добра работа ще му свърши Бойко Рашков, но по-скоро се получи обратен ефект. С изявения си хъс за възмездие вътрешният министър обезсилваше обективността на изнесените данни и вместо в юридически, ги поставяше в политически контекст (в какъвто попаднаха и новите снимки от спалнята на Борисов, правени преди години, но разпространени дни преди изборния ден).
Това даде възможност на ГЕРБ да превърне в лайтмотив на кампанията си оплакването, че са подложени на политически репресии. Влизането в ролята на жертва неведнъж е играло мобилизираща роля за електората им. Още преди години Румяна Коларова остроумно нарече опитите всички да се обединят срещу Борисов коалиция „Убийство в Ориент експрес„, което те за разлика от героите на Агата Кристи и досега не успяват да извършат. Въобще, шансът на ГЕРБ да печели дивиденти беше далеч по-голям, ако ги нападат, без да се отбраняват, отколкото от неспирната им атака срещу служебните министри на Радев. Да си спомним само за усилието им да обявят за проблем на националната ни сигурност канадското гражданство на Кирил Петков. Кой със здрав разум бе повярвал, че чрез него канадците искат да се намесят в суверенитета на нацията ни?
Какво направиха Герджиков и Панов?
Положението на проф. Анастас Герджиков в кампанията не беше за завиждане – от една страна заради поддръжниците си от ГЕРБ сам трябваше да ги поддържа, а от друга да се пази от тях, за да не го помете лавината от обвинения срещу управлението им. Търсеше изход за себе си в академична дистанция от горещите политически въпроси: не съм аз човекът, който трябва да им отговаря, аз съм от друго тесто. Но това звучеше като доброволна частична капитулация, защото няма как да играеш успешно на разкаляния предизборен терен, без да си съблечеш тогата.
Обратно на Герджиков, Лозан Панов се оказа неочаквано хард и се превърна в изненадата на тези избори. Той застана на категорично дясна позиция, което в нашите условия значи антикомунистическа, свързвайки една болезнено прекъсната нишка в обществения ни живот. Проблемът му обаче се оказа, че той е способен да я заяви като морално-правна есеистика, но не и да я облече в политики. Нито пък имаше време и техника в нейната перспектива да изгради собствения си политически образ. Изглежда като ексцентричен самотник, който иска да стане президент, за да извърши онова, което не е успял като съдия – да спре главния прокурор. Остава неясно защо ДБ, до която той е идейно близък, не му е предложила помощ, или пък защо той не е потърсил помощта ѝ. Тъй или иначе, некоординираността помежду им взаимно им сваля резултата. Така Лозан Панов ще е следващият Неделчо Беронов, светла му памет, а ДБ отново ще отстъпи (след ИТН, която „танцува само едно лято„) ролята на водеща политическа сила в промяната.
Възходът на ПП и скуката в БСП и ДПС
Социологията казва, че ще отстъпи ролята на ПП, чиято кампания бе пиарски управлявана по непостижим за останалите партии начин. Те изваждат хората от безизходицата. Първо, защото се държат максимално адекватно спрямо историческия момент: страната се намира в тежка криза и то не само една, а те използват кампанията, за да формулират хем научно, хем разбираемо конкретните проблеми и да предлагат конкретни решения. И второ, защото демонстрират оптимизъм, емпатия и ведрост. Кой е казал, че трябва да си недоволен или скандалджия, за да спечелиш доверието на избирателя, дори той самият да е такъв?
Какво да кажа за представянето на БСП и ДПС? Ами нищо особено. БСП стиснаха зъби заради борбата за сърцето на Кремъл и подкрепиха Румен Радев на първи тур. ДПС вероятно ще направят същото по същата причина и ще подкрепят проф. Герджиков на втори тур. Но устойчивата им политика на „ни лук яли, ни лук мирисали“ ги накара междувременно да хвърлят председателя си в президентската надпревара.