След 4 април: По-далеч от Москва или плавен завой към Москва
Лицемерен шпагат между Брюксел и Москва или направо плавен завой към Русия? Накъде ще се ориентира България след 4 април? Има четири основни сценария за бъдещето.
През 2021, в определяната като „троянски кон на Русия” България, новините за „заловени руски шпиони” се превърнаха почти в ежедневие. Ще се променят ли българо-руските отношения след парламентарните избори на 4.04.2021 и ако да – как? Ето няколко сценария, според това, което към момента чертае електоралната социология.
Вариант 1: „Лицемерен шпагат“
Ако ГЕРБ са първа политическа сила и с техен мандат се сформира правителство, вероятно отново ще видим „разкрачен стоеж”. От една страна, Борисов публично е привърженик на евроатлантическите ценности (Русия е определена като заплаха за националната сигурност в документи на МО), ала от друга не се свени да дава зелена светлина на руски проекти като „Турски поток”, той размрази „Белене”, мълчи относно съмненията за намеса на ГРУ в покушенията над Гебрев, не посмя да „подразни” Кремъл, когато трябваше да се демонстрира натовска солидарност заради аферата „Скрипал” и т.н.
Откъм есента на 2019 Вашингтон засили дипломатическия си натиск върху София, за да изпълнява ангажиментите си към НАТО. Оттогава насам Борисов се захвана периодично да сервира на Алианса заловени „руски шпиони”. Кабинетът обаче не направи нищо, за да ограничи корупцията по високите етажи на властта и руското влияние в съдебната система.
Бившият външен министър Даниел Митов изпита последното на собствен гръб, а сега е кандидат за депутат от ГЕРБ. Дали г-н Митов не бе „дисциплиниран“ от българската Темида, в която ДПС и ГЕРБ си партнират, за да бъде „опитомен“? Митов обаче е подходящ – например като премиер-фасада на следващо правителство на ГЕРБ. Така скандалната репутация на Борисов ще бъде опакована и скрита зад образован и ерудиран човек – убеден евроатлантик.
Вариант 2: „Уж сме в НАТО, но плавно завиваме към Москва“.
В „БСП – Визия за България” от 2019 се говори за нужда от „баланс между НАТО и добрите отношения с Руската федерация”. Не би било изненада ако правителство на Столетницата, подкрепено от БСП и/или доминирано от нея, всъщност настоява за отпадане на санкциите, наложени на Русия от ЕС, изграждане на АЕЦ „Белене”, възобновяване на газовите коридори с Русия – това е заложено в цитирания документ (Не е е ясно обаче за какво възобновяване става дума, при положение че 76% от газа, потребяван у нас и сега идва от Русия).
„Енергийната диверсификация” и „независимост”, които въпреки уверенията на г-н Борисов, не са факт и сега, вероятно съвсем няма да са приоритет. Ако г-жа Нинова обаче се реши на открит „дрейф към Москва”, ще застраши отношенията между София и Вашингтон (не толкова тези между София и Брюксел – в крайна сметка редица европейски страни, включително Германия, не се отказват от руските енергийни проекти). България има важно геостратегическо положение и „финтът” на София ще бъде посрещнат в САЩ много по-остро от флиртовете на Борисов с Кремъл.
Вариант 3: „Има такава неизвестна“
Действията на правителство, чийто гръбнак е ИТН на шоумена Трифонов, са трудно предвидими. От една страна, на сайта на партията се заявява „подкрепа за активно участие в съвместни многонационални проекти на НАТО и ЕС”. В „програмата” обаче е заложено и „изграждане и възобновяване на ефективни дипломатически и икономически връзки със стратегически важни за Република България страни извън ЕС” – Русия не се споменава директно.
Сред сценаристите в шоуто има достатъчно биографични антикомунисти, за да ги заподозрем в симпатии към Владимир Путин (донякъде показателно е, че ИТН категорично отказаха коалиция с БСП). Същевременно, според мен, немалко от феновете на Слави биха били силно разочаровани, ако правителство, което се реализира с негов мандат/подкрепа, изостри тона спрямо Русия. Ако се следва принципа, че шоуто трябва да продължи на всяка цена – може би ще се търси някакво подобие на баланс във външнополитически план. Той обаче може да стане първата жертва на глада за популярност и политическата неопитност.
Правителство с мандат на ДПС едва ли ще видим. В очите на много избиратели движението е корпорация-символ на задкулисието. За ДПС ще бъде успех, ако участват открито със свои министри във властта, но и това е трудно постижимо.
Вариант 4: „По-лоялни към НАТО, по-далеч от Русия“
Това може да се случи, ако ДБ стане мандатоносител. Въпреки че те, според изследванията, са сигурен участник в 45-тото НС с подкрепа от около 6%, едва ли биха могли да диктуват правилата на политическия театър. Дори ако видим правителство на ДБ, подкрепено от БСП или от ИТН – възниква въпросът как ще се съчетаят външнополитическите им приоритети.
Ако пък се стигне до „експертен кабинет” – ориентацията на кабинета ще личи от неговите водещи (политически) конструктори.
Накратко, най-вероятно е следното: България или ще продължи да търси някаква форма на уродлив баланс с Русия, което за една натовска държава е, меко казано, странно, или направо ще хване самолета за „Домодедово”.