България: и тук ли са потъвали милиони?
Бутафорни строежи на крепости, тревожни констатации за милионни загуби на НДК, възмутително прекъсване на предаване заради пресконференция на ГЕРБ: и министърът на културата проф. Минеков тръгна по следите на нередности.
В разчистването на Авгиевите обори очаквано се включи и министерството на културата. На първата от серия пресконференции проф. Велислав Минеков, ярък лидер на протестите от миналата година, изнесе възмутителни факти. Той ги заостри политически, с което даде поводи за контранастъпление. Не знам дали един лидер може да бъде безстрастен и трезв в ситуация като днешната, но нека опитаме да поразсъждаваме.
Итонгови крепости и загубите на НДК
От години се ядосваме на бутафорните строежи на крепости, които погълнаха обществен ресурс и фалшифицираха културното наследство на страната. Такава е посочената итонгова крепост на Яйлата, която според министър Минеков привлича само туристи, които се дзверят на абсурда. Той повдигна и въпроса за чия сметка ще е неминуемото разчистване на подобни строежи. Но на фона на руините на текезесетата из българския пейзаж ми се струва, че няма да е скоро.
Дочувахме и за нарушения при строежа на Ларгото; този път Минеков заяви, че е чел доклад на ОЛАФ, в който се посочвали злоупотреби за 4,5 милиона евро. Не знам дали подобен доклад може дълго да остане секретен, съвсем скоро ще разберем дали го има, или няма – някой от евродепутатите ни вероятно може да помогне с вътрешна информация. Посочвала се вината не само на трима министри на културата, но и на един кмет – това ме изпълва с плаха надежда, че може би има шанс за промяна и в община София.
Много тревожни бяха констатациите за загубите на НДК до 1 януари т.г. в размер на 86,5 милиона. Неотдавна там имаше разследване за злоупотреби, от които си останахме със съмненията. А през май бившият изпълнителен директор г-н Мирослав Боршош, който беше изцяло оправдан по обвиненията за безстопанственост, бе назначен от Йорданка Фандъкова за зам.-кмет на София.
От НДК контрират, че по-голямата част от тези загуби били заради амортизация. Чудя се само каква амортизация, като ремонтираха сериозно сградата за българското председателство на ЕС преди едни 3 години. Безспорен скандал е и отдаването срещу символичен наем на офиси в тази емблематична сграда на… коя партия мислите? Познахте.
И тук проф. Минеков прави смелото предположение, че натоварват с дългове НДК, защото се канят да го приватизират – по начина, по който скапаха и приватизираха на безценица безброй предприятия. Това е политическо изказване, което можем да приемем или да оспорим. Мен лично ми се струва, че времето на бандитския преход свърши, гражданското общество се събуди, пък и точно тази сграда трудно ще бъде открадната. Но може и да съм наивен, кой знае. Затова пък финансовото състояние на двореца е въпрос на числа и думата спешно имат икономистите.
Скоро и аукцион с акварели на Бойко Борисов?
Подобна политическа хипотеза в пресконференцията беше и призивът журналистите да огледат офисите на големи бизнесмени като Божков и Златев – щели да намерят многобройни пластики на министър или депутат Рашидов, чиято подкрепа вероятно са си купували, плащайки за произведенията му. Не знам как може да се докаже това – дали бизнесмените са си ги купували, защото са ги харесвали, или са намерили легален начин да дадат на автора едни пари. Преди купуваха Светлин Русев, и той важен човек на времето си; утре може да видим аукцион с акварелите на Бойко Борисов, почетен член на Съюза на художниците, с начална цена милион.
Цялата тази тема за стойността на художествените произведения е дълбоко неясна у нас – най-вече заради липсата на сериозен пазар за тях. Ако двама експерти могат да определят по свое усмотрение цената на един културен обект, много е лесно те да бъдат мотивирани с част от тази цена – след което картината да бъде заложена като актив на банка или да бъде повод за прехвърляне на едни суми от точка А в точка Б. Акцията на прокуратурата срещу полицейския началник г-н Папалезов показа как субективно приписаната стойност на колекцията му може да се окаже повод за арест, разследване и в последна сметка сплашване. Според министъра става дума за евтини копия, но дали това е вярно няма да разберем до изборите, с което г-н Гешев ще е изпълнил задачата си. Трябва сериозна промяна в законодателството, но парламент няма, така че си оставаме с тревожността по темата.
Случаят БНТ и Кошлуков
Най-политическата част от настъплението беше атаката срещу Емил Кошлуков. Става дума за възмутителното прекъсване на предаване от 23 май заради пресконференция на партия ГЕРБ – включване, което сравниха с обръщение на папата или обявяване на война, а на мен кой знае защо ми напомня прочутото предаване „Ку-ку“ за Козлодуй, което се оказа партенка.
Безспорно става дума за лош вкус и слагачество, но Минеков не е прав да намесва тук чак националната сигурност и законите. В размяната на остроти той обявви, че директорът на БНТ подлежи на закона Магнитски, защото бил съратничил с Пеевски в ТВ7; другият намеси комунистическия баща на министъра и своето дисидентско минало – все неща, които не ми се ще да коментирам.
Но въпросът тук е по-сериозен. Става дума за доверието в националната ни телевизия. Нали помните, че по време на протестите хората обсаждаха и нейната сграда, а Кошлуков беше четвъртият в искането на оставки? Дали бяха прави? Аз мисля, че БНТ има и много сериозни, балансирани предавания като Референдум, Панорама, Още от деня; вярно, че г-н Любенов, който направи „Ку-ку-вкючването на ГЕРБ„, лично на мен не ми допада, но сигурно си има фенове. Струва ми се обаче, че задача на една обществена медия е да разбере, защо е загубила доверието на много от най-активните граждани на тази страна и да се бори за връщането му.
Оставки у нас никой не подава, да оставим тази опция. Да си представим, че наместо с агресия, г-н Кошлуков беше излязъл с извинение към зрителите: съжаляваме, мислехме, че тогава ще има важно съобщение, пък работата се оказа Ку-ку. Ще се мъчим да спазваме равновесие между различните партии, ще каним по-разнообразни анализатори, ще се вслушваме във всички критики. Нали забелязвате, че такова подлизурско пряко включване беше направено и от трите големи телевизии, но общественият натиск е най-вече към обществената? Ами така е, защото смятаме, че тя е наша, зависи от нашите данъци. Ако бях на мястото на телевизионерите, дори бих се радвал на тези критики – те значат, че хората държат повече на обществената си телевизия.
Да добавя и това: че за пореден път стана ясна пълната несъстоятелност на Съвета за електронни медии, от който очаквахме да посредничи в този спор между обществото и БНТ. „В дейността си той се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма„, пише на сайта им. С една важна добавка, взета от отговора до министър Минеков: „…осъществява надзор върху дейността на доставчиците, без да има каквото и да е право на намеса в програмната им политика„.