Reading Time: 2 minutes

Само новите молове ли са символ за “бърз“ напредък? България – обречена на изостаналост. България: не само фасадите подлежат на спешен ремонт.

България не само не напредва, тя се окопава в своята изостаналост. Вместо да се опита да се доближи до „щастливата Европа„, тя пропусна куп шансове и влезе в „Балканския полюс на изоставането„, сочи актуално изследване.

България не само не напредва, тя се окопава в своята изостаналост. Вместо да се опита да се доближи до „щастливата Европа„, тя пропусна куп шансове и влезе в „Балканския полюс на изоставането„, сочи актуално изследване.

Това показват резултатите от изследване на „Отворено общество”, проведено сред всичките 35 страни-членки и кандидатки за членство в ЕС. Вместо да се доближава до средните равнища в Европейския съюз, България все повече изостава по такива важни показатели като качество на живот, подобряване на управлението или свобода на медиите.

Високата цена на грешките

Статистическият анализ на показателите за това дали едно европейско общество е процъфтяващо, средна ръка или бедно, показва промяна в посоките на разделителните оси. Докато имаше Берлинска стена, те вървяха по стената, а последвалите разширявания на ЕС на изток обърнаха и стрелката на компаса на благоденствието. „Ако преди имахме Европейски север и Европейски юг, то сега разломът е между Централна Европа и Балканския полуостров”, посочва д-р Лесенски. Според него групата на България и Румъния заедно със Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна Гора и Турция формират нов Балкански “съюз”.

В първата по благоденствие група, т.нар. „Щастлива Европа” влизат „северните красавици” – Дания, Финландия, Швеция, Холандия и Люксембург. В групата на „Златното ядро” са Германия, Франция и Великобритания, а България и другите балканските страни, без Хърватия и Словения, образуват т.нар. „Балкански полюс на изоставането”. Към него се е устремила и Гърция, чиито по-високи стойности на качеството на живот засега успяват да я държат по-близо до Италия. Лесенски обаче очаква това да се промени още в тазгодишното издание на т.нар. „индекс на настигане” (на средноевропейските равнища).

Пропилените шансове на България

В рамките на някогашната псевдо пазарна икономическа общност СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) влизаха и няколко по-развити соцстрани – Чехословакия, ГДР, Полша и Унгария. Тогава вместо те да „притеглят” към себе си по-слабите икономики на България или Румъния, се случи точно обратното – последните дърпаха надолу жизненото равнище в страните от Централна Европа.

Има ли повторение на този синдром сега в ЕС? „Едно е сигурно: за петте години членство в ЕС България пропусна да използва новите възможности за подобряване на живота на своите граждани, както преди нея това направиха страни като Словения, Чехия и Естония. Така например по показателя „качество на здравеопазването” България е на последното 35-то място сред страните от ЕС и кандидатките за членство, по оценка на шведския институт „Юрохелт”. Дори албанците живеят по-дълго и боледуват по-малко от българите”.