Reading Time: 3 minutes

Ще възкръснат ли руските енергийни проекти в България? Двама експерти коментират последните директни и индиректни анонси на Кремъл и на БСП за нов вариант на злополучния „Голям шлем„.

През изминалата седмица Кремъл на два пъти напомни, че не е забравил за своите енергийни проекти в България. По време на посещението си в Будапеща президентът Путин обяви, че вече не се сърди на малката балканска страна, задето „не намери навремето мъжество да се противопостави на решенията на Европейската комисия”. А малко преди визитата на Путин в Унгария шефът на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов отвори нова страница в сагата „Южен поток“. Той предложи Русия да доставя газ директно по тръба до Варна, за да не се налагало България да си го купува от Турция.

Енергийните експерти Илиян Василев и Васко Начев са единодушни, че тази нова оферта за помирение е продиктувана преди всичко от острия недостиг на свежи капитали вследствие на наложените на Русия санкции. И още две възможни причини, заради които Кремъл опреснява спомена за руските енергийни проекти в България: засилващата се надпревара между Газпром и преките му конкуренти за достъп до европейския газов пазар и предстоящите парламентарни избори в България.

„Русия сменя тона“

На сърдитко Петко празна му торбата“ – така енергийният експерт Васко Начев коментира прошката на Путин. Според него в условията на преразпределение на европейския газов пазар е нелепо някой да съветва България откъде и как да си купува синьото гориво. „Руските експерти сякаш забравят, че Газпром има договор за транзит на газ през България до нейните съседи, който изтича чак през 2029 година. За отбелязване е обаче промяната в маниера на руския монополист и на стоящия зад него режим: изчезва присъщият на Кремъл надменен тон и си проличава стремежът му към деполитизация на сделките предвид влошаващото се финансово състояние на Русия

Бившият български посланик в Москва Илиян Василев изтъква още една причина за смекчаването на тона: „Газпром вече ясно си дава сметка, че не може да удържа до безкрай почти стопроцентния си дял на българския газов пазар. Стратегията за запазването му чрез блокиране на конкуренцията си остава традиционна, защото отношенията в тази сфера между България и Русия са анахронични: те са въз основа на междудържавни споразумения, вместо обичайните за света сделки между играчите в съответния бизнес – износители, вносители и дистрибутори. Понастоящем Газпром се опитва да блокира алтернативни доставки за Югоизточна Европа, като след всяка оферта отвън веднага предлага газ на цена, по-ниска от тази на своите конкуренти. Дъмпингът е възможен, защото към момента в Русия са налице огромни капацитети за добив на газ, за който няма пазар“, обяснява Василев и посочва, че предложението за нов вариант на „Южен поток“ е свързано именно с идеята за пренасищане на балканския пазар с руски газ, което да отблъсне конкурентите на Газпром.

„В режим на взаимозависимост“

Присъствието на руския посланик в София на последния конгрес на БСП, на който социалистите озвучиха намеренията си да подновят строежа на АЕЦ „Белене“ и да налеят пари в Бургас-Александруполис, не изненадва двамата енергийни експерти. „БСП и Кремъл са в режим на взаимозависимост. Социалистите могат да представят причинилия огромни загуби на България „Голям шлем“ като мегапроект, който в бъдеще може да стане и печеливш. Това няма как да се случи без участието на Русия, която да получи договорите за изграждането на атомната централа. Същевременно осъществяването на руските енергийни проекти е реверанс на Социалистическата партия към нейното олигархично задкулисие, което, както знаем, е изцяло свързано с енергийния бизнес“, посочва Василев.

А Васко Начев отбелязва: „Възобновяването на приказките за „Големия шлем“ е част от стратегията на Кремъл периодично да подхранва петата си колона в България. Заедно с подозрението, че руските енергийни проекти са вписани в програмата на БСП от енергийното лоби на милионерите в тази партия, искам да споделя и мнението, че това е обида към социалистическия електорат, на чиято къса памет явно продължават да разчитат на Позитано 20“, заключава експертът.