Внимание! Специално разработени програми претърсват профила ви!
Воайорство и шпионаж. И бизнес-портали като Xing крият неподозирани рискове.
Многобройните възможности на уеб 2.0 са манна небесна за потребителите, но услугите на социалните мрежи привличат като магнит и новопоявилите се онлайн-мошеници. Какви са най-честите злоупотреби във Фейсбук, например?
Ако все още не сте посветени, уеб 2.0 наричаме новото поколение в интернет, което се отличава с разширеното ползване на мрежата като платформа, където всеки потребител може активно да участва. Спектърът на възможностите се разширява все повече, а в резултат, логично, вече има и доста опарени потребители. Повечето от стотиците милиони участници в социални мрежи като Фейсбук сигурно отдавна са се досетили, че освен да завързват нови контакти, там може да се върши и друго: в мрежата масово се воайорства, дори се шпионира. Тази тенденция обхваща вече и бизнес-сферата.
Няколко поучителни примера
Става ясно, че измамниците променят тактиката: те предпочитат обиколните пътища, за да изглеждат безобидно и да изградят доверие у набелязаната жертва. Добират се до нея, като предварително установят контакт с неин приятел от социалната мрежа. Често сприятеляването играе ключова роля, тъй като мнозина не подозират за опасността, която ги грози и наивно споделят твърде лична информация. А шпионите само това чакат.
Германският вестник „Ди Цайт“ цитира един поучителен пример, типичен за следната зачестяваща практика – нелоялни конкуренти се добират до съперниците си чрез сайтове като Фейсбук: Любезен мъж проявява интерес към дейността на частно предприятие в столицата Берлин и провежда интернет-комуникация с единия от партньорите – в случая жена. Въпреки, че фирмата е поместила в профила си във Фейсбук достатъчно изчерпателна информация, „любознателният“ мъж урежда работни срещи с наивната съдружничка, на които тя най-подробно го осведомява за клиентите и структурата на работа. Оплетена в изкусителни предложения, жената склонява да започне общ бизнес с мошеника, който впоследтствие я отстранява от новосъздадената фирма, присвоявайки си цялото ноу-хау от „изцедената“ компания.
По неофициални данни в Германия 6 от 50 измами годишно в интернет стават посредством социалните мрежи. При това случаите на т. нар. кибер-престъпност нарастват с бързи темпове. Експертите по сигурността предупреждават също за специално разработени програми, които автоматично претърсват и анализират профили. Реалните лица, които стоят зад тези атаки, обикновено са неоткриваеми.
Как се изкопчва деликатна информация
На всичкото отгоре този вид престъпност е съвсем нов, още няма достатъчно добра законова защита и не могат да се предприемат юридически мерки. Германската икономика реагира по друг начин: големите предприятия вече блокират достъпа до Фейсбук и други подобни платформи.
Индустриалният шпионаж през социалните мрежи обикновено засяга равнищата на високия и средния мениджмънт. Често пъти целта е да бъдат привлечени ценни кадри. Но понякога издирването на перспективни мениджъри и специалисти служи като параван за шпиониране на конкуренцията. Инсценира се например интервю за работа, за да се изкопчи деликатна информация за настоящото работно място на интервюирания. Тъй като много сътрудници на фирми имат профили в бизнес-портали като Xing и LinkedIn, се предполага, че „запознанството“ нерядко става именно там.