Сертификат №1720. Или Георгиев, кажи си.
Борисов вече „удостовери“ колко ценен кадър е Пламен Георгиев. А сега се появи и тайнственият сертификат №1720. Всичко това щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Време е някой да прояви достойнство. Г-н Георгиев например.
Ако управляващите си бяха затраяли за испанския на Пламен Георгиев, изпратен от тях за консул във Валенсия, нямаше да го има вторият скандал – след първия с незаконната му тераса, лъснал покрай “Апартаментгейт”. Да, не знае добре испански, но какво да се прави – не е първото, нито последното политическо назначение в дипломацията. Да не би някой да е проверявал нивото на владеене на езици на всички политици, за които бяха намерени места като посланици или консули? Ако кандидатстваха за работа в голяма частна фирма, щяха да водят с тях интервю на езика, който претендират да владеят. Но в държавната администрация изглежда се доверяват на сертификати. И на честната дума.
Проблемът дойде оттам, че в биографията си, представена в парламента, Георгиев бе вписал А2 като ниво на владеене на испански език – втората степен след най-ниската A1. След като назначението му за консул в Испания разкри този факт, някой съветник по комуникацията или някакви пиари вероятно са решили да го “повишат” по спешност. В резултат eдна медия публикува сертификат №1720 от фирмата “Никанор”, сключила преди време договор с КПКОНПИ. Дипломата удостоверява, че от март 2017 година Пламен Георгиев владее испански на значително по-високото ниво B1. Остава загадка защо година по-късно, когато подава биографията си като кандидат за шеф на новосформираната антикорупционна комисия, Георгиев посочва, че владее испански на по-ниското ниво А2.
Пет извода
Първо: качеството на сертификатите, издавани в България. Преди време имаше една история със сертификати, придружени от стикери “Коректна фирма”, които едно ЕООД раздаваше срещу 77,52 лева, заедно с доставката на документите. Над 17 000 български фирми си ги бяха поръчали. Това е добра илюстрация на проблема с качеството на сертификатите, издавани на килограм в България за какво ли не.
Що се отнася до фирмата “Никанор”, при нея езиковото обучение не е изрично упоменато в широкия предмет на дейност, но въпреки това фирмата печели обществена поръчка на оглавяваната от Георгиев КПКОНПИ. Както посочиха езикови специалисти, сертификатът е пълен с грешки и изглежда като да е преведен с Google translate. Това поставя въпроса за избора на фирмите, осъществяващи чуждоезиково обучение в институциите. Народното събрание например редовно обявява такива поръчки за езиково обучение. Тазгодишната е за 115 000 лева без ДДС.
Второ: стандартите. Фирмите и служителите им, които удостоверяват, че преминалите през тяхно обучение притежават определени умения, трябва да отговарят на определени стандарти. В България работят достатъчно авторитетни и признати организации като Института Сервантес, Британски съвет, Гьоте институт, които биха могли да подпомогнат подобна стандартизация. В противен случай ще продължим да слушаме как българка на развален английски съобщава спирките в метрото.
Трето: политическите назначения в дипломацията. Българската дипломация, в която блестят имена като Симеон Радев и Иван Станчов, има защо да се чувства унизена. В своя декларация по повод назначението на Георгиев Българското дипломатическо дружество (БДД) призова правителството да го отмени, а МВнР да се противопостави на всякакви подобни назначения.
Наред с това дипломатите призоваха за борба срещу “налагането на некомпетентността, невежеството и неграмотността в българската дипломатическа служба и навсякъде другаде в държавната администрация”. От БДД посочват, че за пореден път е нарушен Законът за дипломатическата служба, „тъй като т.нар. “политически” или „външни” назначения за службата не могат да бъдат повече от 20% във всеки един момент„. Цитират се и тези данни: „от 15 генерални консули, каквито има България в момента, 8 са външни/политически назначения, т.е. над 50%„.
Четвърто: високомерието на управляващите. Или по-скоро – гьонсуратлък. Премиерът Бойко Борисов е единственият, който “удостовери” колко ценен е Пламен Георгиев като държавен кадър. Но обществото отдавна е наясно, че премиерските изявления винаги трябва да се прекарват през дефлационен индекс. Така “милиардите”, които Георгиев като шеф на КПКОНПИ бил конфискувал, стават милиони, “няколкото езика” се свеждат до английски и неизменния руски, “хилядите награди” – до няколко по-скоро институционални и т.н.
Но инатлъкът, с който управляващите искат да изпратят Георгиев на “почивка” като дипломат, вече дразни много хора. В комбинация с вътрешната опозиция, която се оформя по места в ГЕРБ, това неизменно ще се отрази на резултатите от местните избори. Даже и Борисов да открие 100 цеха, които ще кръсти “заводи”.
Г-н Георгиев, време е да проговорите
И пето: личното достойнство. Тази тема не е коментирана, но е важна. Тъй като казва много за овластените хора.
Пламен Георгиев не е имал публично изявление от 30 юли, когато се яви в парламента, за да бъде освободен от поста шеф на КПКОНПИ. Всички последвали опити на журналисти да се свържат с него, за да коментира акта за барбекюто на терасата му, внезапното му назначаване като консул или пък сертификата за владеене на испански език, завършват без успех. Дори не се е явил в столичния район “Слатина”, за да получи акта за барбекюто си.
Е, г-н Георгиев, време Ви е да проговорите. Защото скандалът само усили впечатлението за всеобщо посрамване на властта. И направи за посмешище дарената иначе с толкова власт КПКОНПИ. Трудно е правителството да се отметне от решението си за назначението. Остава значи само това: Пламен Георгиев да се откаже. Нека прояви достойнство.