Секс с маймуна?
Експерименти през 20-те години на м.в. по създаване на човекомаймуна били прекъснати, а един от учените, заел се с експеримента, бил арестуван и разстрелян. Продължават ли обаче опитите днес? Темата отново е актуална особено след като преди няколко дни китаецът Ю Чженхуан поиска да бъде обявен за „крал на маймуните”. Младият мъж участвал в кастинг за главната роля във филм със същото име, но бил отхвърлен. Ю Чженхуа обаче е убеден, че няма по-подходящ от него, защото бил най-близко до понятието маймуна. След неуспеха си като актьор той решил да се пробва в телевизията като водещ на предавания за животни. Цялото тяло на китаеца е покрито с косми, приличащи на козина. Това признали и киноджиите, но според тях му липсвал талант и можел да играе единствено „обикновена маймуна”. В навечерието на Световното първенство по футбол от Южна Африка долетя сензационното разкритие, че човекът все пак е произлазъл от маймуната! Шокиращата новина съобщи проф. Ли Бергер от Университета в Йоханесбург. В пещерата Малапа той и екипът му открили детски скелет. Всички проучвания сочат, че това е междинното звено, което до момента се губеше и опровергаваше теорията на Дарвин за произхода на човека. Намереното дете е на около 2 млн години и се явява връзката между австралопитека (почти маймуна) и съвременният човек. Учените по света все още не смеят да признаят сензацията, защото това би означавало признаване на роднинските ни връзки с маймуните. Всъщност нещата тръгват в опасна посока доста по-рано… На 7 май 1926 г в квартирата на известния руски писател Михаил Булгаков е извършен обиск. Иззет е ръкописът на една книгата му „Кучешко сърце”. Защо брутална тайна служба като НКВД се е интересувала от произведението? Отговорът о шокиращ: в романа си бъдещият класик Булгаков се е приближил опасно близо да строго пазена държавна тайна. В повествованието на книгата д-р Преображенски, който трансплантирал на позастарели дами и импотентни старци полови жлези от маймуна, а на бездомно куче присадил хипофиза от човек, много напомнял на учен, участващ в свръхсекретни експерименти в СССР по това време. Става дума за умопомрачителните лабораторни занимания на проф. Иля Иванов, който изпълнявал „революционната” повеля да кръстоса човек с маймуна. И той почти го постигнал… Болшевишкият елит искал маймунски полови жлези През 1924 г. умира вожда на революцията Владимир Илич Ленин. Лекарите били единодушни, че организмът му е бил износен от умора. Проблемът тревожел и други съратници на вожда, които работели денонощно за делото на новата власт. В тази връзка личният лекар на Ленин д-р Розанов, който от години се опитвал да подмладява висшите партийни функционери, през 1925 г. поискал от Сталин разрешение да му бъдат осигурени две здрави горили или шимпанзета за да присади техните полови жлези на хора. До въпросната операция обаче така и не се стигнало, макар че на болшевишкия елит идеята допаднала много бързо. Предполагало се, че по такъв път можело да се създаде индивид, който да е силен физически, устойчив на болести и да е супер изпълнителен. Хибридите щели да бъдат заселени в специални лагери или резервати, да се хранят с листа и корени и да изпълняват всяка заповед. Ръководството на проекта „маймуночовек” било възложено на проф. Иля Иванов. На 18 септември 1925 г. били отпуснати първите 15 000 долара (по стойност сега са сравними с 350-400 хил. долара) за експеримента. Научната „разработка” била одобрена и от ръководството на Академията на науките в лицето на учени като академиците Карпинский, Стеклов, Ферсман, Павлов и Йофе. И работата потръгнала. През март 1927 г. Иванов заминал за Конакри, с помоща на френския губернатор д-р Пуаре. Пътеществайки из острова Иванов изучавал обстоятелствата, при които са били изнасилени местни жени от самци горили. Търсел и потомство от тези полови актове. Проф. Иля Иванов Междувременно в СССР и по света се надигнала вълна на недоволство от странните занимания на професора и експериментът бил прекратен. Той бил обвинен в аморалност и безнравственост. Иванов обаче не се отказал. Той заминал в Западна Африка и започнал да издирва доброволци за „научната” кауза. Не криел и целта си да създаде човек-горила. Смятал, че е по-евтино да се отиде при маймуните в естествената им среда, а не да бъдат превозвани на съветска територия. Разполагал и с доказателства, че стадата от горили, когато нападат човешки поселения, никога не посягат и не убиват жените. Нещо повече, отвличали ги и ги използвали като истински техни жени с произтичащите от този сексуален живот последствия… Упорити слухове твърдяли, че от тези „бракове” са се родили хибридни деца. Иванов бил привърженик и на друга теория – да се заплодят маймуни с човешка сперма. Според него новородените се развивали много бързо, към четвъртата година вече са силни и издръжливи на всякакви условия, хранят се с каквото им попадне и се интересуват главно от секс. И най-важното: лесно се опитомяват и изпълняват заповедите на своя „родител”, което се връзвало с идеите на някои от комисарите в Кремъл. Спецслужбите на Москва обаче изчакали завръщането на Иванов и го арестували още на гарата в Москва. След това бил изпратен в лагер, където умрял през 1932 г. Това обаче е официалната версия, за пред обществото и света. Истината е доста по-различна и бива разбулена няколко десетилетия по-късно. Опитите на проф. Иля Иванов били засекретени, както тези за създаването на ядрено оръжие. Част от документацията обаче е запазена и става достояние на обществото. Неотдавна ловецът от Кемеровска област Афанасий Кискоров спасява от бушуващите води на планинска река „снежен човек”. Случаят се превръща в сензация, но доста бързо и по доста странен начин е „забравен”. Той обаче повдига отново темата за експериментите да се създаде човекомаймуна. По този повод шефът на Института по експериментална патология и терапия към Академията на науките на Абхазия Зураб Миквабия лаконично коментира: Историите, че тук се е експериментирало да се получи хибрид между маймуна и човек са повече легенди отколкото факти. Но не отричам, че се водят преговори и в момента за обучение на маймуни да работят с роботи в космически програми. Белгиец разкрива „Мичурин по зоология” Преди близо 40 години съобщение на белгийския биолог Бернар Ейвелманс остава без особен отзвук. Той описал замразен труп на „човек”, показан на някакъв панаир в САЩ. Индивидът напълно съвпадал с описанията, които давал Иля Иванов за деца от смесени „бракове” на маймуни с човек. Ейвелманс се заел да издирва свидетели на делото на руския „Мичурин по зоология”, както той нарекъл Иванов. Открил такива в средите на руските емигранти в САЩ и Франция. Те разказали, че спасили живота си като се съгласили да участват в експерименти в лагерите за осеменяване на горили по естествен начин. По техни сведения в СССР се изпълнявала държавна програма по създаването на човекомаймуни. Опити в тази посока се провеждали в болничните заведения на ГУЛАГ. Според Ейвелманс руснаците дори успели да създадат нова раса от маймуноподобни хора с ръст около 180 см, с херкулесова сила, които можели да работят като роби без почивка. Единственият им недостатък бил, че не можели да се възпроизвеждат. В своята книга „Загадката на снежния човек” Ейвелманс пише: „Не е ли възможно такъв суперурод, такъв сбор от биологични нарушения, да се получи в резултат на разместване на генофонда? Именно такова смешение може да се получи при противоестествена любов и връзка между представители на различни видове. Не е ли логично да се допусне, че такова същество може да се от полов акт между мъж с женска маймуна и обратно?” По-нататък в книгата си биологът твърди, че това е възможно. Човешкото същество, което притежава 46 хромозоми, съединявайки с маймуна, която е носител на 48 хромозоми, може да създаде потомство с 47 хромозоми. Именно нечетното число го прави стерилно. Нещо подобно се получава с катъра, който е заченат в секс между кон с магаре. Всъщност не описва ли Ейвелманс митичните йети в Хималаите?… Сведенията на белгиеца по-късно потвърждават руските журналисти Ирина Алексиева и Александър Ломакин. Те се отправят по следите на писмо, получено в редакцията на в. „Живот” от руски военен химик, кото пожелал името му да остане анонимно. Той описал намерени от него документи, свързани с експериментите на проф. Иля Иванов и които дълго време били заключени в таен сейф. Става дума за описание на експерименти с химически оръжия върху маймуни. В един от документите пишело дословно: „В отговор на публикации във вестниците към управата на резервата за маймуни се обърнаха някои другари (мъже и жени) с молба да бъдат записани за доброволци в опитите за доказване произхода на човека. Те предлагаха себе си за опити с маймуни в името на науката, без да искат някакво заплащане. Заради огромната сила на маймуните такива доброволци трябва да бъдат допускани до тях много внимателно. Преди няколко дни една жена влезе при шимпанзетата, но едно от тях я хвана и започна да я души. Бе спасена от няколко мъже.” Автор на текста е същият проф. Иля Иванов, който уж бил спрял експериментите и пратен в лагер. Нищо подобно. Става дума за Сухумския маймунски резерват, разположен в Кавказките планини, до брега на Черно море, където климатът е влажен и субтропичен. Там по онова време били заселени около 8000 маймуни, от които днес са останали не повече от 280. Именно в архивите на резервата били открити шокиращите папки. През август 1927 г. в. „Красная газета” публикувал текст: „Предполага се, че ще започне изкуствено осеменяване на маймуни от човек. В процеса на опитите ще се експериментира и оплождане на жена от маймуна по способа на проф. Иванов”. Ето това съобщение предизвикало вълна от доброволци, както и недоволство в СССР и зад граница. Партията веднага публикувала опровержения, че не става дума за сексуални експерименти, а за изпитание на нови лекарства върху маймуни. Дори бил създаден Научен институт за медицински изслудвания на маймуните. През това време проф. Иванов работел по експеримента в Сухуми. Това продължило до 1932 г., когато пазачите изпуснали от една от клетките маймуна хибрид. Иванов и най-близките му сътрудници били арестувани. Обвинили ги в предателство към Родината и ги разстреляли. Така властта прикрила за известно време експериментите. Проучвания показват, че част от документацията на проф. Иванов била използвана за продължаване на експериментите, но този път в Сибир. Което по косвен път пък доказва тезата на белгиеца Ейвелсман за опити с хора и маймуни в медицински лаборатории на ГУЛАГ. В Абхазия и до ден днешен съществуват легенди, че в планините дори след края на Втората световна война се срещали „диви хора”, наподобяващи високи маймуни. Моряци и служители в зоопарк си падат по любов с маймуни, шимпанзето Оливър пък налита на жени Болшинството учени са скептици по отношение на резултатите от споменатите експерименти. Според тях, ако това бе възможно, то отдавна да е доказана теорията за произхода на човека от маймуната, а не е така. Дори привеждат доста пикантен пример в своя подкрепа. В миналото мореплаватели взимали на борда маймуни. С тях моряците не само се забавлявали, но и правили секс. От което обаче не се е родило потомство. Твърди се още, че по времето на проф. Иванов да се преодолеят генетичните разлики между човек и маймуна било невъзможно. Което не означава, че невъзможното вчера, не е възможно днес… В художествената литература се срещат описания на случаи, когато жени от африкански племена са отвличани от горили и са използвани „по предназначение”. Някои от тези „невести” умирали скоропостижно, защото не издържали на грубите любовни игри на самците, а други от глад. Известна е и една прелюбопитна история от 70-те години на м.в. Експедиция отрила в горите на Конго необикновена маймуна, която много приличала на човек. Продали я в ЮАР на дресьора Баргер. Оливър, както кръстили странното същество, поразил семейството на Баргер със своите странности. Той ходел на два крака и изправен. Отличавал се от събратята си с деликатно поведение и изключителна съобразителност. Шимпанзето копирало всеки човешки жест. Щом му дадяли монета, той отивал до автомата за газирани напитки и си вземал кока-кола. Хранел и кучето на Бергер, което се отнасяло с него като с човек. Оливър дори не миришел като животно. Лицето му и гърдите му не били окосмени, а долната му челюст и ушите приличали повече на човешки, отколкото на маймунски. Оливър ходел по нужда в тоалетната на семейството и пускал вода след като си свършел работата. Но най-обичал вечер да гледа телевизия с чаша уиски в ръка, досущ като г-н Баргер. Учените проявили сериозен интерес към Оливър. Вестник Sunday Telegraph описал, как специалисти от Чикагския университет изследвали кръвта на шимпанзето. Резултатите били шокиращи. Оказало се, че индивида притежава 47 хромозоми – с един повече от човека и с един по-малко от маймуната. Една от версиите била, че е възможно Оливър да е плод на връзка между маймуна и пигмей от Централна Африка. Друга версия допускала Оливър да е плод на нарушената екология. В семейството на Баргер било спокойно до момента, когато Оливър съзрял полово. Той не обръщал мнивание на женските шимпанзета от шоуто на Баргер, а задирял неговата съпруга Жанет. Често Оливър се пъхвал под полата на жената и се опитвал да я събори на земята. В присъствието на Франк Баргер обаче не си позволявал подобни волности. Отначало всички се забавлявали с поведението на Оливър, но постепенно той станал опасен. Веднъж, когато Франк не бил в къщи, маймуната се промъкнала през прозореца в спалнята на Жанет и се нахвърлила върху нея. Оливър се опитал да разкъса бельото на жената и да я изнасили. С много усилия тя успяла да се измъкне от обятията му. След този инцидент Оливър бил продаден на медицинска лаборатория в щата Пенсилвания. Там обаче скоро вдигнали ръце от него, защото задирял жените от медицинския персонал и се опитвал да прави секс с тях. В крайна сметка бил поставен в клетка с други шимпанзета и не след дълго си създал собствен харем. През 1978 г. известният съветски учен академик Н.П. Дубинин пътувал в САЩ. Там негови колеги ме разказали, че извършват опити за създаване на хибрид между човек и маймуна. Нещо повече, нещата били много напреднали и скоро се очаквал положителен резултат. Тайната обаче била разкрита в края на 80-те години и гръмнал световен скандал. Във Франция забранили със закон за три години всякакви опити в тази посока, в това число и присаждането на каквито и да било органи от животно на човек и обратно. Френски специалисти по човешките ембриони обаче не изключвали възможността да се създаде човекомаймуна. В Италия подобни експерименти били наречени „биологическа алхимия” и заклеймени. Особено активен в това отношение бил папа Йоан-Павел Втори. Разбира се едва ли някой си е правил илюзии, че скандалите, шумът и анатемосването, ще спре научните експерименти. С подобни неща вече се занимавали над 50 лаборатории по света. Не били малко и хората, които подкрепяли научните опити, защото смятали, че получаването на хибрид може да разреши проблема с работници за трудни и опасни дейности. През 1967 г. в Китай съобщили за рядък експеримент. Самка шимпанзе била оплодена изкуствено с човешка сперма. Тя забременяла и след три месеца родила. Малкото обаче скоро починало. Като причина учените изтъкнали „небрежност от страна на тези, които се грижили за детето”. Очевидно първо руснаците, след това китайците, американците и накрай европейците живо са се интересували от възможността да бъде създаден човек-маймуна. Смайваща е случката в американския зоологически парк към Смитсъновия институт, станала популярна като „любовната история на маймунския Ромео”. Горилата Джесика родила дете, което очевидно било плод на секс с човек. Специалистите били сигурно, защото просто наблизо нямало мъжка горила… Подозренията паднали върху 53-годишният надзирател Майкъл Вашингтон. Така и не успели обаче да разпитат предполагаемият баща, тъй като той изчезнал веднага щом научил, че „любимата” му е бременна. Американците смятат, че това е първият случай в света, когато в резултат на полов акт между човек и маймуна се е появило потомство. Малкото било кръстено Джейсън, а хромозомите му много напомняли човешките. Предполага се, че американската полиция е заловила „маймунският Ромео” и той излежава присъда за „жестоко отношение към животните”. Пазят го обаче в тайна заради медиите и протести на неправителствени организации. Българската следа… България има свой принос в световната конспирация по „сближаването“ на човека с маймуна. Парк в град Хисаря се е наричал някога Маймун дере, название, което се използва и днес. Името идва от нападнат от разбойници арабски керван още през ХVІІ век, когато сме част от Османската империя. Поради меката и топла зима в района няколко маймуни успели да се приспособят и заживели в горичката. Започнали да се възпроизвеждат. По някое време броят им се увеличил толкова, че били описани в някои турски хроники от Пловдив по онова време. Легендите за половата мощ на маймуните се разпространили бързо. Те станали причина да се роди поверие, че това място е благословено, чудотворно и може да лекува жените от безплодие. По Спасовден свекърви и майки водели бездетните булки в Хисаря и ги оставяли да пренощуват в парка. Дали от местните момци, дали от някакво друго чудо, но на другата сутрин младите невести се прибирали смутени, зачервени, с разбъркани одежди и бременни. Маймуните в Маймун дере измрели в една много люта зима малко преди освобождението на България през 1878 г. В наши дни има много вицове и легенди за Маймун дере. За лекуващите се в санаториумите на Хисаря през Маймун дере минава основният здравословен маршрут. Една случка обаче е особено показателна за какво иде реч. По време на семинар в станцията на Министерски съвет млад управленски кадър попитал плахо една от колежките си по партийна линия: – Знаеш ли как се стига до прословутото Маймун дере? Тя тутакси му се хвърлила на врата и възкликнала: – Маймун дере е там, където някой ти „даде”. Всичко останало го има в „Кинг Конг“…