На фона на несекващия бежански поток Австрия обяви, че въвежда горни граници за бежанците. През следващите четири години страната смята да приеме около 130 000 бежанци. През 2016 австрийците възнамеряват да приютят 37 000 мигранти, през 2017 – максимално 35 000, през 2018 – максимално 30 000, а през 2019 – до 25 000. Австрийският канцлер Werner Faymann обяви, че е обсъдил това решение с германската канцлерка Angela Merkel.
Освен въвеждането на горни граници, Виена затяга и граничния контрол. Австрийският външен министър Sebastian Kurz заяви, че не вижда нищо нередно в това временно да се върне граничният контрол в цяла Европа. Контролът, според него, дори би могъл да се превърне в „ускорител за намирането на европейско решение“ на бежанската криза. Пред Втора германска телевизия ZDF той подчерта, че ако навсякъде се поставят горни граници за приема на бежанците и ако границите започнат да се затварят една след друга, това може да доведе до положителния ефект на доминото, тъй като бежанците няма вече да могат да пътуват към Западна Европа. Броят им тогава щял да намалее.
Сценарият се повтаря
Според Sebastian Kurz, досега в много от държавите по Балканския маршрут не е имало достатъчно натиск над бежанците. Особено в Гърция – страната, в която повечето пришълци за първи път влизат на европейска територия – положението за тях било направо „комфортно„. По дъблинските правила Гърция би следвало да се грижи за бежанците и да обработва молбите им за убежище. „Вместо това тя просто ги превозва по най-бързия начин към Централна Европа„, заяви австрийският външен министър.
Австрия не е единствената страна, която върна частично граничния контрол в Европа. Швеция, Дания, Германия и някои други държави вече го сториха. Същевременно чешкият премиер Bohuslav Sobotka пледира за създаването на резервна гранична система по границите на България и Македония, предаде Чешката осведомителна агенция ЧТК. „Трябва да засилим външната защита на шенгенските граници и да създадем обща европейска брегова и гранична охрана. Ако това се окаже безрезултатно, трябва да формираме някаква резервна гранична система по протежението на линия България-Македония и да въведем там технически мерки. Така ще можем да контролираме миграцията в този район, ако усилията в Гърция и Турция се провалят„.
Независимо, че в шенгенското пространство всъщност не е предвидено да има граничен контрол, временното му въвеждане е допустимо „в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност„. Ив Паско, експерт по въпросите на миграцията от „Центъра за европейски политически изследвания“ в Брюксел се радва, че всички държави досега са се придържали към правилата и предварително са уведомявали Комисията за намеренията си. Защото, ако някои държави започнели да се отклоняват от тях, това щяло да означава „края на Шенген„.
Паско обаче не споделя критиките на австрийския външен министър по адрес на Гърция. „Вярно е, че Гърция не винаги се е придържала към правилата, но тя от години е изложена на крайно силен миграционен натиск, а това не може да се нарече „комфортно положение“ „, казва той. Паско припомня и това, че Гърция е изправена пред сериозни икономически проблеми. Той препоръчва да се обърне внимание на ситуацията и в останалите държави по Балканския маршрут. „Те не правят това, което би следвало да правят„, гласи критиката му. Паско припомня, че тези страни би трябвало да регистрират бежанците и да обработват молбите им за убежище.
В края на миналата година вече преживяхме ситуация, подобна на тази, която се задава: тогава Македония, Сърбия, Хърватия и Словения пропускаха само мигранти, за които се предполагаше, че имат шансове да получат убежище в Европа. Това бяха сирийците, иракчаните и афганистанците. Всички останали изобщо не бяха пропускани.
Словения беше първата страна, предприела подобни мерки. „В резултат на това се стигна до ефекта на доминото, защото никоя друга страна по Балканския маршрут не искаше да приема тези хора„, казва Мелита Сунич, говорителка на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Сега същият сценарий може да се повтори в много по-голям мащаб.
Но редно ли е някой да бъде връщан от границата обратно, ако няма валидни документи? Според Сунич, не. „Женевската конвенция за бежанците казва, че всеки, който желае да подаде молба за убежище в дадена страна, има право да влезе на нейна територия дори и без съответните документи за самоличност„, посочва тя. Всички страни по Балканския маршрут, без значение дали членуват в ЕС или не, са подписали Женевската конвенция за бежанците. Следователно във всички тях бежанците имат право да търсят закрила и да подават молби за убежище.
„Да се примирим с вътрешния граничен контрол“
Говорителката на Върховния комисариат обаче изяснява нещо много съществено: „Бежанците нямат право на избор по отношение на страната, оказваща им убежище.“ Следователно никой бежанец не може да претендира да бъде пропускан до Германия или Швеция. „Ако все пак някоя страна пропусне бежанците по-нататък, то това се случва най-вероятно поради нейния личен интерес – защото иска да си спести усилията по приемането на бежанците, обработването на молбите им за убежище и евентуалното им репатриране, или пък просто защото не желае никакви бежанци„, обяснява Сунич.
Ив Паско смята, че „през идните месеци ще трябва да се примирим с вътрешния граничен контрол в ЕС„. Само че, ако всички държави го въведат, това би затруднило икономическите взаимоотношения. Президентът на Еврокомисията Jean-Claude Juncker наскоро направи мрачна прогноза. „Който унищожи Шенген, ще погребе и целия вътрешен европейски пазар„, каза той. „Без Шенген, без свободното придвижване на работната ръка, еврото се обезсмисля.“