Кавги, обиди, провалена съдебна реформа: с това ще запомним този парламент
Съдебна реформа, доходи, ревизия на предишното управление: големите амбиции на 46-ото Народно събрание останаха неизпълнени. Какво все пак успя да свърши то?
Избирателите вероятно ще запомнят отиващия си 46-и парламент с три неща: невъзможността му да излъчи редовно правителство, изобилието от грозни скандали и нападки, както и обещанието да повиши пенсиите, но не сега, а по Коледа.
Съдебната реформа остана „на трупчета“
Въпреки заявката на „протестните“ партии за спешен ремонт на съдебната система, до такъв така и не се стигна. За закриването на специализираната прокуратура и съдилища, смятани за инструмент за политически поръчки, „не остана време„. Няма да бъдат приети и промените в закона за НСО, с които се намалява броя на охраняваните лица – ревизията засяга и главния прокурор. Не че тези по-скоро специализирани теми, за разлика от тази за доходите например, особено интересуват широката публика.
Да, парламентът, в лицето на партиите на протеста, се опита да демонстрира мускули, ала и този път те се оказаха пилешки. Почетният председател на ДПС Доган бе привикан от депутатите, но не се яви. Главният прокурор Гешев пък дойде, ала очаквано и косъм не падна от главата му. На комисията „Хаджигенов„, която се зае да потърси сметка за полицейското насилие над протестиращи – тема, по която трябваше да бъде питан и господин Гешев – очевидно един парламент няма да ѝ стигне.
Нищо няма да последва дори от увековечената в скрийншотове скандално фамилиарна „кореспонденция“ между Иван Гешев и Севделина Арнаудова, пиарката на лидера на ГЕРБ Борисов, която течеше, докато правната комисия умуваше над ограничаването на правомощията на Обвинител No.1.
Ще видим дали парламентът ще успее да приеме в броените часове, които му остават поне един закон „срещу“ Гешев – този за „връщането“ на „Бюрото за защита на свидетелите“, понастоящем подчинено на главния прокурор, обратно към Министерството на правосъдието.
Тези тийнейджъри днес излизат във ваканция
Този парламент, дори повече от предишния, бе обладан от тийнейджърски дух. Основен принос за това имаха аджамийските ходове на ИТН, както и невъздържаното на моменти поведение на Слави Трифонов и Тошко Йорданов. Еманацията на този дух бе опитът на Йорданов да отправи дълбоко политическо послание като си обръсна главата. Обидите по адрес на Татяна Дончева и Раден Кънев също едва ли ще му помогнат да убеди някого в правотата си.
Този смайващ фон донякъде позволи на ДБ да се открои, да спечели още доверие сред избирателите, държейки се по-сдържано и рационално. Но и ДБ, и ИБГНИ също заговориха с тийнейджърски гласове, след като стана ясно, че ИТН няма намерение да сформира кабинет с тяхно участие. Врящите котли, които изляха върху главата на навъсения шоумен Трифонов, досущ приличат на поведението на „оскърбен“ младеж, разстроен, че избраницата му не се е трогнала от жестовете му. ИТН бяха обвинени във високомерие и нарцисизъм, в липса на почтеност и задкулисни предпочитания към други дискредитирани партньори. А когато дойде ред за реализирането на третия мандат, който се озова в ръцете на БСП, ДБ на свой ред „отказаха да си играят“ със Столетницата.
Ще повтори ли следващият парламент съдбата на предишните два?
Към днешна дата, изглежда, че следващият 47 парламент ще предложи още от същото: фрагментация, която ще доведе до поредното служебно правителство. Ясно е, че тази тенденция води до нарастването на ролята на президента в политически процес. Анализатори успокояват обществото, правейки паралели с опита на страни като Белгия – преди сформирането на коалицията „Вивалди“ кралството бе почти 500 дни без „редовно“ правителство.
Опасявам се, че тези сравнения са леко повърхностни: Белгия е високо-развита държава, а най-бедната в ЕС България има множество неотложни проблеми. Как да се реформира съдебната система, как да се ограничи властта на главния прокурор, когато законодателният орган е блокиран, а животът му – краткотраен?
На теория, ако избирателите на ИТН ги накажат за проявените слабости, а ГЕРБ са отново първа политическа сила – но пак останат в изолация, заедно с ДПС – те могат да станат по-зрели и по-диалогични. Дори да изглежда, че мостовете между ИТН, от една страна, и ДБ и ИБГНИ, от друга, са изгорени, в края на краищата нуждата, разбирай борбата за кокала, все пак е велик учител. Тя може да подтикне и едните и другите да превъзмогнат егото си.
Някой вече виждат разковничето в неродения проект на министър Петков. Не е сигурно обаче дали той изобщо ще участва в състезанието през ноември. А и да го видим надали ще се превърне в хегемон. По-скоро конструктивната му роля би била на спойка между силите, които отхвърлят модела ГЕРБ-ДПС.