Саботаж срещу правителството на Кирил Петков? Не, това е нещо нормално.
Поскъпването на газа не е саботаж срещу кабинета на Петков. Покачването на цените винаги е неприятно. Не само за потребителите. А и за политиците. Те трябва да са наясно, че популизмът тук е опасен.
Мнозинството от българите възлагат големи надежди на новото правителство. И с основание – на фона на опротивелия им доскорошен модел на управление и на онези, които го олицетворяваха.
Надежди и разочарование
Засега е твърде рано да се каже дали и доколко тези надежди ще бъдат оправдани. Управляващите като цяло са все още на етапа на „опипване на почвата“ и почти не са предприели решителни стъпки в сферите, които се нуждаят от спешни реформаторски решения.
С изключение може би на енергийните цени. Точно в тази сфера обаче действията и изявленията им предизвикват противоречиви чувства. За някои вероятно тези действия потвърждават възлаганите на новото управление надежди. За други обаче те изглеждат, меко казано, разочароващо.
Мораториумът
В началото бе гласуваният от парламента мораториум върху цените на тока, парното и водата за битовите потребители, с който всъщност „промяната“ падна жертва на стария порочен инстинкт на политиците – да се опитват да диктуват цени в разрез с икономическата логика. Младият министър-председател дори си позволи да намекне, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преднамерено саботира току-що положилото клетва негово правителство. Ако обаче при съществуващата нормативна рамка комисията не бе приложила всичките си регулаторни механизми, предложеното от нея повишение на цените щеше да бъде в пъти по-голямо.
Съмнително е всъщност дали самият мораториум е законен. Но по-важно е, че по всеобщото мнение на експертите той е нецелесъобразен и вреден. Още повече, че съществуваха други, далеч по-елегантни начини да се постигне същият или почти същият ефект и да се избегнат вредните последици на мораториума.
Да забраним повишението
После, понесена на крилете на ентусиазма от новия си пост и желанието да избягва лошите за електората новини, вицепремиерката, министърка на икономиката и соцлидерка се закани да забрани на телекомите да упражнят законното си и предвидено в договорите с абонатите право да индексират таксите си съобразно инфлацията.
Спорно е дали операторите могат, след като не са го направили досега, да индексират цените си едновременно за две години назад. Така или иначе обаче в крайна сметка повишение ще има (макар и отложено и леко смекчено) и финансовият ефект от акцията на министърката за потребителите ще е миниатюрен и незабележим. Но за нея е важен друг ефект – да отклони вниманието от други проблеми и да ѝ се носи славата на защитник на хорските интереси, който може дори да забранява повишението на цените.
Саботажът на КЕВР
Накрая дойде поредното стряскащо за човек с такова високо образование и успешна бизнес практика обвинение на министър-председателя срещу КЕВР – този път заради обявеното повишение на цената на газа. „Като се заклехме като правителство и същия ден КЕВР увеличи цената на тока и трябваше да въведем мораториум, имах колебания дали е било преднамерено. Но второто решение сега, на 1 януари с увеличението на цената на газа, доста ясно показва, че този орган не си върши работата както трябва„, каза премиерът. По думите му решението е „учудващо„, „изненадващо“ и „неестествено„.
Всъщност, няма нищо такова. КЕВР не определя цената на газа, а само я утвърждава по предложение на „Булгаргаз„, проверявайки дали предложението съответства на заложените в договорите с газовите доставчици формули на изчисляване. Цената на природния газ в България зависи преди всичко от цените на европейските газови пазари (70%) и от цената на петрола (30%).
„Целта на КЕВР е да се съобразява с пазара, но и да измисли начин крайните потребители да са защитени„, каза премиерът. Комисията обаче не може да си „измисли“ нищо. Нещо повече – в практиката си през годините тя винаги системно, с всички възможни средства, се е стараела да потиска цените за крайните потребители. Често за сметка на интересите на бизнеса като цяло и на другите участници на енергийния пазар.
„Това решение не беше обсъдено с мен„, каза премиерът, опитвайки се да намери виновник за по-високите цени. По закон обаче никой не само не е длъжен, но и не може да обсъжда този въпрос с него. Напълно напразна е и надеждата му, че когато съставът на КЕВР бъде подменен, ще се намерят хора със „съвсем различен подход към цените„.
Разочароващ популизъм
Покачването на цените, разбира се, винаги е неприятно. Първо за потребителите и след това – за политиците, които в повечето случаи по дефиниция се опитват да се харесат на всички. Накрая цената я плащат и едните, и другите. Потребителите плащат с още по-високи цени. А популистките забежки рано или късно като бумеранг се връщат върху главата на политиците. Защото ефектът от тях е временен, формира нереалистични очаквания и води до бързо разочарование.