Творящият холандец
Копирайтърът Марк ван дер Хейдън обикаля света и дарява идеите си срещу храна и подслон
От половин година насам Марк ван дер Хейдън (28 г.) се представя като „пътуващ стажант с раница на гърба“ (bacpacker intern). През януари 2014 г. той напуска обещаващата си работа като копирайтър в рекламна агенция в Амстердам и обявява в блога си, че иска да пътува и обикаля света, работейки за кратки периоди в различни фирми срещу храна и подслон.
Неочаквано и изненадващо за самия него електронната му поща се запълва с над 600 предложения за стаж от цял свят. За седем месеца той вече е обиколил Тайланд, Малайзия, Камбоджа, Виетнам, САЩ, Бали, Австрия, Англия и Германия, а сега седи срещу мен в София. Току-що се е върнал от гайдарското надсвирване в село Гела и ми разказва: „В началото музиката ми беше странна и не можех много да я разбера, но след няколко часа слушане на гайди и може би и след чаша ракия започнах да се забавлявам и да различавам добрите от посредствените гайдари.„
Искам да ми разкаже как се оказва в България, изобщо как се е решил на целия проект. Марк ми обяснява, че когато се е чудил как да пътува, той същевременно търсил вариант, в който да работи и да прави това, което обича, но и да е в крак с тенденциите и да трупа стаж. Не е харесвал факта, че като се завърне от пътешествията си, ще му е нужно време да се адаптира. „Идеята ми узряваше постепенно, много исках да пътувам, но може би най-силно ме впечатли историята на Джи Лий.“ Джи Лий, както разбираме по-късно, заема позиция Creative Strategist във Facebook. Преди години по време на интервю го попитали кой е и как се самоопределя. Първата му реакция била да каже, че работи като креативен директор за големи рекламни агенции. Провокирали го, като му задали въпроса – ако я няма компанията и позицията му в нея, ако не говори за работата си, как би се представил. Джи осъзнал, че има нужда от собствена лична изява, която не е свързана само със служебни задължения, а именно от личен проект. Много от корпорациите, за които правел реклами, го дразнели, тъй като вместо да се спрат на просто, хитро и забавно послание, избирали скучни рекламни слогани.
Затова през 2005 г. Лий създал The Bubble Project. Принтирал големи стикери като балончета за реплики в комикс и ги залепял по улиците на Ню Йорк върху постери и реклами. Балончетата били празни и хората спонтанно започнали да вписват в тях фрази, идеи, мнения. Така публичното пространство се превърнало от преситено с корпоративни послания място в поле за изява на хората. Личният проект на Джи Лий вдъхновил Марк да измисли своя собствена посока и да намери начин да се идентифицира не само с работната си среда. По ирония на съдбата или не, в момента Марк е на стаж в българския клон на същата рекламна агенция Saatchi & Saatchi, на която Джи е бил творчески директор.
През десетте дни, през които е в София (получил е предложение за стажа още преди 5 месеца), Марк работи по рекламата на българска бира, измисля идеи за кампания за колеж, реклама на търговски център и е толкова натоварен, че засега не е успял дори да разгледа града. „Когато бях в Ливърпул, бях така затрупан с работа и подготовката си за речта на World Merit Day (ден, посветен на дискусии и представяния на вдъхновяващи личности от цял свят като Кейти Пайпър, сър Кен Робинсън и др.), че нямах възможност за туристически обиколки, но въобще не съжалявам, човек не може да има всичко“, допълва смирено. Денят в Ливърпул е посветен на вдъхновяващи срещи и дискусии. Тогава се запознава с Малала Юсафзаи – пакистанската ученичка, която оцелява, след като е била простреляна от талибаните заради борбата си за правото на жените на образование. Речта на Марк цели да покаже алтернативен поглед към избора кариера или пътешествия.
Всъщност в момента холандецът е трябвало да бъде в Южна Корея. „Предложиха ми да помагам в студентски летен лагер там за 75 деца, но след нещастието с потъналия ферибот на 16 април, когато загинаха над 300 души, повечето от които студенти и ученици, младежките мероприятия са отмениха. Лагерът е отложен за неопределено време. Така се оказа, че имам 2 седмици в Европа и да реша накъде да поема. И ето ме в България.„
Десет дни, прекарани където и да било, ми се струват изключително малко, за да успее човек да развие дадена творческа задача и да постигне добър резултат, но Марк ме опровергава: „Не времето е важно, а фокусът и идеите. А най-краткият стаж беше за 2 дни за благотворителна организация във Виетнам.“ За тези два дни, обяснява рекламистът, е успял да напише сценарии за филм, който в момента се снима. Когато филмът е готов, ще пусне линк на блога си.
След българските кампании ще работи за рекламна агенция Insomnia в Будапеща, a след това в летен лагер в Румъния. Въпреки разнообразието, понякога се оказва на стаж в една и стща фирма, но различни нейни клонове по света – а по време на пътешествията си досега е три пъти в рекламна агенция DDB в различни техни офиси (Сан Франциско, Виетнам, Малайзия). Марк невинаги работи само като копирайтър – в Хаваи пише бизнес план за училище за сърф, в Сан Франциско пък помага в приют за кучета. Интересно ми е какви трикове използва, за да превключи съзнанието си толкова бързо от офис на офис и от проект на проект, как изживява бързо културния шок. „Фокусирам се. Мисля, разбира се, за предходните ми работи, връщам се и към тях, за да проследя развитието им, но също така знам, че нямам време да се размотавам и трябва фокус, пускам си хубава музика и се концентрирам. Другото, което ми помага, е да водя здравословен начин на живот – спортувам и да не пия всяка вечер. А на всяко ново място ме канят да излизаме и да пием по нещо… Вече се научих да отказвам, за да мога да съм в кондиция на следващия ден.“
„В началото не знаех много неща, първият ми стаж в Банкок беше и малко недоразумение. Пристигам в офиса рано сутринта, една усмихната жена ме чака. Питам я вие ли сте Ан – мениджърът, тя ми казва yes, yes, после я питам дали говори английски и тя пак повтаря yes, yes. На въпроса да си оставя ли раницата тук или да отидем до хотела, отговорът беше – yes, yes. После я питах от колко време работи там – същото. Тогава осъзнах, че жената не говори английски, и се ужасих как ще работя там, като дори управителката не знае езика. После се оказа, че това е била чистачката и въобще не ме е разбирала, просто е повтаряла единствената дума, която знае. Накрая се появи истинската мениджърка, но тя пък ме пита къде ще спя и въобще не беше разбрала, че те трябва да ми подсигурят подслон.“
В Бали Марк пък се заразява от местния вирус, „от който е мислел, че ще умрe – bali belly„. Тогава стажът му е бил в школа за гмуркане, а той едва се е движел. „Не можех да стана от леглото, отпадах все повече и повече и накрая извикаха лекар около 25-годишна възраст, който се появи бос. Каза ми да почакам още седмица да се оправя, а аз му казах, че ако не ми даде веднага лекарство, ще умра.“ Два месеца и половина преди този случай е живял в Азия без никакъв проблем, признава си, че е ядял и храна от улични щандове, но никога не се е разболявал или наранявал.
Само 7 месеца на път, но Марк е сигурен, че вече е променил драстично възприятията си за света и се е отказал от предразсъдъците си. „Преди имах селективна настройка, избягвах хора, които на пръв поглед не харесвам, и ги преценявах само по външен вид. Но след като в Малайзия се запознах със скитник, с когото проведох най-интересния и истински разговор от доста време насам, спрях да съдя и преценявам хората предварително. Бях между два стажа, търсех хостел, беше 35 градуса и едва издържах на жегата, и точно когато се оглеждах за такси, този скитник започна да ми говори. На мен ми беше досадно и се чудех как да се отърва и в един момент осъзнах, че за никъде не бързам. Точно този ден бях свободен, никого не познавах и реших да му дам шанс. Изслушах завладяваща човешка история. Оттогава мотото ми е – недей да съдиш, просто слушай.“
След толкова много пътешествия по цял свят любимото му място все още е Перу, което определя като „земя на противоположности„. Първото му пътуване дотам е, преди да започне личния си проект, и го е планувал 2 години.
Марк продължава пътешествията си и през следващите 5–6 месеца ще работи в Аржентина, Южна Америка и Африка, за където има интересни предложения за стаж. А вече получава и запитвания от хора, които искат да пътуват с него и да са неговите стажанти. „Нещо като стажант на стажанта и смешното е, че подобни имейли получавам от различни краища на света.„