С позицията си за Венецуела Румен Радев
С позицията си за Венецуела Румен Радев се строи на грешната страна. Остана изолиран в ЕС, но пък се оказа в компанията на Ердоган, Путин, Си Дзинпин и други „защитници“ на демокрацията. Защо го прави?
Българският президент Румен Радев – държавен глава на страна-членка на ЕС и НАТО – учуди света с позицията си за Венецуела. Докато колегите му признаха Хуан Гуайдо за временен президент или поне призоваха за нови избори, Радев на практика подкрепи оставането на Николас Мадуро на власт – човека, довел страната си до безпрецедентна икономическа разруха и сумарен срив на БВП от над 60%. За сравнение: Голямата депресия през 30-те години на миналия век е причинила над два пъти по-малък спад на икономиките в Германия и САЩ.
Българският президент сметна за необходимо да разпрати следното съобщение по повод драмата в южноамериканската страна: „България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция”. С това послание той бързо остана самотен в ЕС. Салвини от Италия, която блокира приемането на обща европейска позиция, впоследствие нарече Мадуро “престъпник” и поиска нови избори. Дори чешкият президент Милош Земан – комунист и приятел на Путин – покани Гуайдо на официална визита в страната си. Така Радев се оказа изолиран в ЕС, но пък се намери в компанията на Ердоган, Путин, Си Дзинпин и други автократи, изявяващи се като „защитници” на демокрацията и конституционализма във Венецуела (но не и у дома). Какво всъщност прави българският президент?
Една картина
Картината на съветския художник Фьодор Решетников „Опять двойка“ може би обяснява поведението му – неподготвен за международната политика, ученик носи поредната слаба оценка по този предмет. Всички го гледат с укор, само кучето му се радва.
Ако нещата свършваха дотук, ситуацията щеше да е жалка, но разбираема. Грешки стават, а и президентът има все пак още три години за поправка. Проблемът е, че при нас на двойката му се зарадва не само кучето, но и цяла основна и по документи проевропейска партия – БСП. Корнелия Нинова, в ролята на майката, вместо да помисли за дърпане на уши или други по-хуманни дисциплиниращи мерки, насърчи ученика си: „Нашата позиция е ненамеса във вътрешните работи на трета държава. Прилагане на международното право и на върховенството на закона. Поддържане на диалог между управлението и опозицията във Венецуела – за намиране на мирно и спокойно излизане от ситуацията„.
В същото време Румен Радев получи телевизионно одобрение и от самия Решетников (не художника Фьодор Павлович, а генерала Леонид Петрович – човек на руското външно разузнаване, бивш директор на Института за стратегически изследвания и настоящ говорител на интимните мисли на българската левица).
След първоначално колебание българското правителство все пак застана на де факто общата европейска позиция и призна Хуан Гуайдо за временен президент. А Румен Радев остана да се утешава с мисълта, че половината от италианското правителство, Малта, Кипър и Гърция са близки до неговото мнение. Не съвсем обаче, защото дори Гърция призовава за извънредни избори във Венецуела, без да признава Гуайдо за временен лидер. На този фон Радев остана де факто сам. Да, и сам воинът е воин, но каква е войната, която той води?
Отстояване на международното право?
Благовидното оправдание с международното право е фалшиво. Признаването на държава и на дошло по неконституционен път ново правителство е суверенно право на всяка друга държава. Венецуела е в сериозна криза и е на ръба на гражданска война. Има самообявило се ново управление (Гуайдо) и международната общност е длъжна да реагира, като признае или не признае новия актьор. Позицията на Радев съвпадна с тази на Русия, Турция и Китай, а не с тази на основните ни партньори в ЕС и САЩ.
Нещо повече: Румен Радев и БСП нямаха проблем да оправдаят руската военна интервенция в Украйна и анексията на Крим – актове в крещящо противоречие с международното право. В случая с Венецуела обаче, където никой не е пратил войски, те говорят за “ненамеса”.
Международното право не забранява изказването на подкрепа и дори признаването на управление, дошло по неконституционен път. Нито пък забранява критиките на формално легитимни управления, които са довели страната си до катастрофа. Международното право забранява изпращането на войски и на зелени човечета. Забранява и анексията на територии. Ако Радев и БСП ще защитават международното право, добре е да осмислят тази разлика.
Отстояване на националния интерес?
Президентът Радев обича да се заиграва с модерния в света “реализъм” – страните действат в международните отношения, само ако нещо е в техен пряк материален интерес. Но дори от тази цинична гледна точка позицията му за Венецуела е неоправдана. Вярно е, че нямаме търговия и други отношения с тази страна, за които да се страхуваме. В този смисъл от егоистична гледна точка би трябвало да подкрепим позицията на основните ни партньори в ЕС, с които имаме много тесни отношения – в крайна сметка стопанството ни зависи екзистенциално от Германия, Франция, Холандия и т.н. В този смисъл нищо не губим, подкрепяйки Гуайдо. Напротив: само можем да спечелим от конструктивната си роля в ЕС.
По друг начин биха стояли нещата, ако наш основен партньор беше Русия. Но тя не е – нито в икономически, нито във военен план.
Отмъщение заради решението за самолетите?
Президентът Радев е оскърбен от решението на българското правителство да започне преговори за закупуване на F-16, тъй като самият той изразява силна подкрепа за Грипен. Но може ли външна политика да се води на базата на подобни дребнави и безпринципни заяждания?
Създаване на проруски анклав на Балканите?
Решетников (генералът) определено иска да пренарисува картата на Балканите и да забие някъде руското знаме. Защо не на „Дондуков“ 2? Въпросът е каква е ползата за България от включването ни в такъв анклав, от който дори Македония и Черна Гора странят. С позицията си по скандала „Скрипал“ българското правителство даде сигнал, че е склонно да се държи като скрит коз на Путин в ЕС. Радев продължава и дори засилва тази линия.
Каква е целта на всичко това? Наистина ли президентът иска България да бъде тясно обвързана с режима на Путин и де факто “отцепена” от ЕС и НАТО? Това ли е позицията на БСП?
Целта е слаб и разединен ЕС?
Може би Радев и БСП смятат, че един слаб и разединен ЕС би бил от полза за България? Какви са аргументите за тази позиция? В изявите си Радев правилно критикува много от недъзите на българското управление, но досега не се е разграничил от тезата, че те са породени или поне засилени от членството ни в ЕС и НАТО. Напротив: Радев продължава линията “Нинова”, според която демокрацията, ЕС и НАТО “отнемат” благата на хората. Това е тежка, безотговорна манипулация с непредвидими последици.
Хибридна операция?
Някои вярват, че Румен Радев като цяло е изписан от Решетников (генерала, не художника) в перфектна операция на Москва. Но това са конспиративни теории, които надценяват способността на Русия да дирижира събитията по света. И подценяват опортюнизма на собствените ни политици, които в преследване на гласове се оказаха способни да изоставят всякакви идеи.
Така например БСП от социалистическа, проевропейска, лява партия се превърна в хомофобска, ксенофобска и авторитарно-носталгична консервативна формация, практически неразличима от „Атака„. Румен Радев е наполовина продукт на тази трансформация. Другата половина е умората от омотаното в клиентелистки свързаности управление на Борисов, което си плаче за алтернатива. Така или иначе, в основата на подкрепата за Радев не е някаква хибридна операция, а процеси в родната политика. Което не пречи на Решетников (генерала) да му се радва, да подкрепя позициите му и да го брои за постижение на руската политика.
Този филм вече сме го гледали
Това, което се случва днес във Венецуела, ни е познато от кризата в собствената ни страна в периода 1996-1997 г.: “Стопанските реформи на практика бяха спрени след 1994 г. от правителство на Жан Виденов. То получи мандат за провеждане на „социалноориентирана“ икономическа политика, плавен преход, или поне така го разбра. Неговата политика бе опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на централно планиране. Делът на контролираните от правителството цени нарасна от 18,9% през 1994 г. до 49% през 1995 г. и до 52,4% през 1996. (…) Намесата и неестествените процеси в икономиката доведоха до втори в историята на реформите спад на БВП – сумарно за периода от 1989 до 1997 г. той е 32%. (…) Резултатът от социалноориентираните реформи бе, че към 1997 бедността се увеличава три пъти в сравнение с 1995. Равнището на доходи от 1995 е достигнато едва през 2001 година.”(Асенка Христова, Красен Станчев: Лъкатушенето и заблудите в периода между 1990 и 1997)
И тогава, и сега БСП реагират по един и същ начин. Проблемът не е в грешната политика на управляващите, а в световната конспирация на капитализма, САЩ, империалистите и Сорос. Може би става дума за идеологическа солидарност с Мадуро?
Опять двойка
С идването на Тръмп на власт соц-носталгиците в България видяха възможност за своята реабилитация. Те харесват президента на САЩ не защото вярват, че той ще укрепи Америка. Напротив: виждат в него шанс за следното:
– оттегляне на САЩ от световните дела и особено от Европа;
– дискредитация на либералната демокрация;
– възможност за експерименти с други режими.
Макар самият той да е демократ и дори в много смисли либерал, Тръмп даде криле на един нов диктаторски интернационал, който мрази европейския и американския начин на живот, гражданската свобода и демокрацията. Затова и този интернационал е озадачен, когато сега вижда САЩ и Европа единни срещу един от тях – Николас Мадуро. В озадачението си някои симпатизанти на този интернационал, които иначе са от западния лагер, не се ориентираха добре и набързо се строиха на грешната страна.
Именно това направи Румен Радев. Опять двойка.