С какво ще се захване новият кабинет
Новото правителство дава заявка да изпълни четиригодишния си мандат при „нулева търпимост към корупцията“ – с над 200 анализа и добри намерения. С кои задачи ще се захване първо новият кабинет?
Днес новото коалиционно правителство встъпва в длъжност. То дава заявка да изпълни четиригодишния си мандат при „нулева търпимост към корупцията“. С над 200 анализа и добри намерения, повечето от които са без срок за изпълнение. И с реформа в правосъдието – единствената, предвидена за незабавен старт.
В първите месеци управляващите ще работят по три основни задачи: приемане на бюджета за 2022 до края на януари, данъчни промени и началото на съдебната реформа, където до три месеца са предвидени съществени промени и куп законопроекти. Сред тях са ограничаване на правомощията на главния прокурор, незабавно закриване на специализираното правосъдие, трансформацията на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както и избор на нови членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат отдавна е изтекъл. До 4 месеца програмата предвижда ВСС от постоянно действащ да стане орган, „който взима решения на сесии в рамките на мандата си„, подпомаган от постоянно действащи комисии.
Съдебната реформа – тест за здравината на управляващото мнозинство
Съдебната реформа ще е особено изпитание за коалиционното правителство – предвид партньора БСП, една от партиите на статуквото с принос за безнаказания и безконтролен главен прокурор. Дали бъдещите управляващи ще успеят да променят тази недосегаемост? Записаното в програмата не навява оптимизъм. Предвидена е „политическа декларация от коалиционните партньори„, с която да се поиска оставката на главния прокурор (Иван Гешев вече заяви, че няма да я подаде), както и процедура за задължителната му тримесечна отчетност пред парламента.
Още на преговорите за коалиционно споразумение се видя, че там, където липсва единодушие по определени мерки, те се отлагат с „анализ“, понякога с „анализ и обсъждане“. По темата за главния прокурор също се появява „Анализ и обсъждане на предложението за създаване на механизъм за избор и освобождаване на главния прокурор от НС по предложение на министъра на правосъдието с квалифицирано мнозинство от 3/5 от народните представители„. (Като че ли е възможно да се приеме подобен законопроект без анализ и обсъждане. Впрочем, в сектор „Правосъдие“ са предвидени общо 17 анализа.) Но в същото време е записана и идеята изобщо да няма главен прокурор или той да е само административен ръководител. Всичко това показва, че концепцията как да се извърши тази значима промяна, в т.ч. и за мястото на прокуратурата – към изпълнителната власт или съдебната система, не е докрай избистрена в самата коалиция.
Впрочем, разписването на правосъдната реформа в коалиционното споразумение може автоматично да бъде прехвърлено към Плана за възстановяване и устойчивост, който Европейската комисия (ЕК) върна на България. Сред многото забележки Брюксел препоръчва и прецизиране на мерките за борба срещу корупцията, както и ясен механизъм за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. България има два месеца, за да „поправи“ Плана, по който очаква до средата на 2022 да получи авансовите 13% или около 780 млн. евро. Те са за проекти и реформи на новия кабинет, така че синергията между Плана и управленската програма е повече от необходима.
По отношение на борбата срещу корупцията коалиционното споразумение поставя акцент върху преобразуването на КПКОНПИ в две или повече комисии с нови правомощия, като законопроектът трябва да е изготвен от представители на четирите сили в коалицията до 3 месеца. Вече се разбра, че едната от новите структури ще трябва да събира годни за съд доказателства, а другата да се занимава с незаконно придобито имущество. Но каквото и да разследва Антикорупционната комисия, дори да открие например къде са складирани пачките от магистрала „Хемус„, без повдигнати от прокуратурата обвинения усилията ѝ отиват нахалост.
Ще се случи ли скоро нещо в здравеопазването и енергетиката?
От управленската програма ясно се вижда, че в сектори като здравеопазването и енергетиката реформи догодина няма да има, макар че те са жизнено необходими. 2022 е годината на анализите и оценките – анализ да се строи ли детска педиатрична болница, анализ какъв да е моделът на финансиране на здравеопазването, анализ за смяна на статута на държавните и общински болници да не са търговски дружества, анализ на доплащанията от пациентите (сред най-високите в ЕС – до 50%) и т.н.. Същевременно революционна за здравеопазването промяна обаче е приета без анализ – да се актуализира здравната карта и броят на леглата и кадрите да бъде оптимизиран спрямо европейските стандарти. Ако това се случи, означава, че трябва да бъдат съкратени болнични легла, вероятно и закрити лечебни заведения, тъй като в България количеството болнични легла спрямо населението е от най-високите в Общността – 783.9 на 100 000 души в края на 2020, докато средното ниво в ЕС е 549 на 100 000 души. Каквото и да се променя във финансирането на здравната система и заплащането на медиците и специализантите, няма да е по-рано от 2023, съдейки по сроковете в законодателната програма.
Никой не закача и интересите в енергетиката, нито ще спира разходите, които продължават да вървят за АЕЦ „Белене“, нито ще разформирова Българския енергиен холдинг (БЕХ) или ще извади от него мрежовите оператори. Предвиден е одит на БЕХ – и, разбира се, анализ какво ще се случи, ако бъде преструктуриран или закрит. Нови ядрени мощности ще се изграждат след анализ, предвижда програмата. Предвид очакванията в края на декември Брюксел да признае ядрената енергия за зелена, и обявеното от „Продължаваме промяната“ намерение за непрекъсваема ядрена енергетика, бъдещи реактори в България могат и да получат европейско финансиране. А докато ЕК настоява да получи дата за затваряне на въглищната индустрия в Плана за възстановяване и устойчивост, в управленската програма всички са съгласни тя да работи максимално дълго, те са и в подкрепа на повече ВЕИ, които ще се финансират именно със средства от Плана.
Няма как новите управляващи да минат без дарове за избирателите. Ще бъдат отменени данък уикенд и данък върху лихвите по депозитите и застрахователните плащания. Ще се вдигне прагът за регистрация по ДДС до 100 000 лева през 2023 г. и на 165 000 лв. до 2024 година. Ще има еднократни помощи за раждане на първо, второ и трето дете, както и за самостоятелно заети и пострадали в кризата, ще има и увеличение на пенсиите и др. В резултат на раздаването на пари и актуализация на бюджета в средата на годината, бюджетният дефицит за 2022 е планиран между 3.5%-4.5%. А това, заедно с инфлацията, вече застрашава пътя към еврото.