Докато руската мечка тъпче терористите от „Ислямска държава“ (ИД), зад нея се промъква Реджеп Ердоган. Турският президент държи нож в ръката и е опасан с взривен колан. Тази карикатура на държавната информационна агенция „Русия днес“ описва сегашния руско-турски конфликт от гледната точка на Владимир Путин. Шефът на Кремъл реагира на свалянето на руския изтребител от турските военновъздушни сили с много остра критика. Инцидентът на турско-сирийската граница бил „удар в гърба„, от който ще има тежки последици, заяви руският президент. Той обвини Турция, че била съюзник на ИД.
Никакви туристи, никакво пилешко месо
Няколко часа след емоционалната изява на Путин, острият тон беше последван и от дела. Руският външен министър Сергей Лавров отмени заплануваната си за сряда визита в Анкара, а неговото министерство предупреди руските туристи да не посещават Турция от съображения за сигурност. При това турските курорти останаха като една от малкото ваканционни възможности за руснаците след терористичната атака срещу пътническия самолет в Синай. Годишно в Турция почиват над два милиона руснаци.
Последваха и икономически санкции. Руските контролни органи в Калининград забраниха вноса на голяма доставка турско пилешко месо. Официалното съобщение гласи, че маркировката не отговаряла на стандартите. А според московските власти, продуктът съдържал болестотворни микроорганизми.
Сегашният конфликт маркира една от най-ниските точки в отношенията между Турция и Русия. „Свидетели сме на историческа криза. И Турция трябва бързо да обмисли как иска да я разреши„, казва външнополитическият експерт Хасан Али Каразар.
Къде започва проблемът?
Всъщност ябълката на раздора е войната в Сирия. Турция се стреми към сваляне на режима на Асад и подкрепя опозиционните сили в страната, които воюват срещу него. Русия пък допълва политическата си подкрепа за Асад с военна операция. През изминалите седмици, Турция многократно протестира срещу нарушаването на въздушното ѝ пространство от самолети на руската авиация. В началото на октомври Ердоган разкритикува необичайно остро подобни инциденти.
Местните медии информират, че турският президент заявил, че може да си купува природен газ и другаде. А планираната първа турска АЕЦ можела да бъде изградена и от други партньори, а не от Русия. Преди една година Русия неочаквано прекрати изграждането на газопровода „Южен поток„. При посещението си в Турция през декември 2014 година обаче Путин тържествено обяви нов проект: „Турски поток„. Планът на руския концерн „Газпром“ е да изгради газопровод през Турция до външната граница на ЕС в Гърция.
Структурата за руската отсечка от газопровода вече е изградена и поради този факт Москва е под времеви натиск. Проектът обаче не напредва. През лятото Анкара заяви, че причината за застоя били трудностите при сформирането на правителството. И до днес обаче не е подписан договор за новия проект. А сега, след свалянето на руския изтребител, наблюдателите поставят под въпрос целия проект. При това Турция е вторият по големина купувач на руски газ след Германия. През 2014 година „Газпром“ е доставил на Турция над 27 милиарда кубически метра природен газ.
Сенките на руската анексия на Крим
Охлаждането на турско-руските отношения обаче не е свързано само със Сирия. Руската анексия на Крим, до която се стигна в началото на 2014, също изигра роля. Живеещото на полуострова малцинство на кримските татари се обърна за помощ към Анкара. В дипломатическо отношение тя застана на страната на Украйна. От Анкара заявяват, че турският президент е разговарял многократно с руския си колега за кримските татари. Досега обаче не е избухвал открит спор.
През април се стигна да кратка размяна на удари, но по друга тема. Тогава руският президент заговори за геноцида над арменците през 1915 година. А Ердоган от своя страна обърна внимание върху действията на Русия в Крим, които се натъкнаха на международна критика. Известно е, че Турция оспорва категорично определението „геноцид„.
Малко по-късно Реджеп Ердоган отказа и покана от Москва за участие в тържествата по случай 70-годишнината от края на Втората световна война.
Русия е зависима от Турция
Русия всъщност не е заинтересувана от дълъг ледников период в отношенията си с Турция. Наблюдатели в Москва твърдят, че основната причина за това е турският контрол над Босфора. Проходът между Черно и Средиземно море е от особено стратегическо значение за Русия. Тъкмо през него Русия осигурява своята военна операция в Сирия. Досега нямаше проблеми с преминаването на руски бойни кораби към руската военна база в сирийското пристанище Тартус. Експертите обаче предупреждават, че черноморският флот на Русия може да бъде блокиран, ако Турция затвори Босфора за нейни кораби.
Независимо от различията по сирийския и кримския въпрос, двете страни се стремят към диалог. Така например през септември Ердоган пристигна в Москва за откриването на една джамия. За декември пък са планирани руско-турски правителствени консултации в Санкт Петербург. Под въпрос е обаче дали те изобщо ще се състоят.