Руските тайни служби: шест важни поуки от близкото минало
2021 е годината на руските тайни служби: бяха разкрити четири зрелищни тайни операции. България играе централна роля в една от тях. Покрай разкритите схеми можем да си извадим поне шест поуки за тайните служби на Русия.
2021 е годината на руските тайни служби. За по-малко от пет месеца научихме за четири зрелищни руски тайни операции: в Берлин беше разкрит електротехникът с агентурно, ЩАЗИ-минало Йенс Ф., хванат да продава строителните планове на германския Бундестаг на тайни агенти от руското посолство в Берлин; в България беше разкрита руска шпионска мрежа около бившия шеф във военното разузнаване Илия Илиев; в Италия беше задържан Валтер Биот, капитан на фрегата, за продажба на секретна военна информация; и накрая в Чехия вътрешното министерство идентифицира офицери от руското ГРУ като извършители на експлозията в склад за боеприпаси във Врбетице през 2014 година – същите офицери, стоящи зад отравянето с Новичок първо на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015, а три години по-късно и на Сергей Скрипал. Българските власти разследват дали ГРУ не стои и зад неразкритите експлозии в оръжейни складове на фирмата на Гебрев „Емко„, случили се по същото време.
Не са забравени и отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални през август 2020, кибератаката срещу „Solar Winds“ от 2019 и тази срещу Бундестага през 2015 година. Въобще руските тайни служби предизвикаха огромни вълнения. Ето шестте поуки, които можем да извлечем от всичките тези скандали:
1. Руските тайни служби се намират във война
Руските тайни служби, и най-вече военното разузнаване ГРУ, се намират в състояние на война. Сирия, Либия, Централна Азия, Кавказ и преди всичко Украйна – в тези райони Русия е във война. Акции като тази във Врбетице или отравянето на Гебрев е трябвало да подпомогнат военния ангажимент на Русия в тези конфликтни райони чрез прикрити специални операции. Те са насочени срещу поддръжниците на военните врагове на Русия. След 2014 година отпадат и всякакви задръжки да се извършват тежки актове на насилие на територии на западните съюзници. Това обаче не означава безразборно убиване – руските тайни служби са във война, но не водят война на тайните служби.
2. Нищо ново
Тези тайни операции от последните няколко години не са нищо ново: Йенс Ф. в Берлин, Илия Илиев в София, Валтер Биот в Рим – всички тези случаи са класически шпионаж. Новост е само броят на разкритите случаи за сравнително кратко време. Не е новост и това, че руските тайни служби са замесени в дезинформационни кампании: такива е имало и преди – например тази на КГБ и ЩАЗИ от 1980-те години, приписваща на американските военни създаването на СПИН като биологично оръжие. А атентати срещу тайни агенти, преминаващи към чужди служби, или двойни агенти е имало много преди нападенията срещу Александър Литвиненко или Сергей Скрипал: през 1925 година ГРУ отравя в Майнц бившия свой агент Владимир Нестерович, след като той решава да смени работодателя си. Дори и най-новата форма на тайни операции – кибершпионажът не е нищо ново: киберекспертът от американския университет „Джонс Хопкинс“ Томас Рид твърди, че кибератаките на тайните служби по същество представляват традиционна шпионска дейност, саботаж и пропаганда, облечени в нова, дигитална форма. А „новата Студена война„, чиято фронтова линия сега преминава през Украйна, само съживява старите традиции в това отношение.
3. Разкрити са методите на руските тайни служби
Подробностите около акциите на руските тайни служби разкриват и техните методи. Руските посолства служат за хотспот, откъдето ГРУ и сие задвижват шпионските си мрежи в Германия, България или Италия. Основна движеща сила са парите, а в случая с Германия и България роля играе и това, че участниците имат общо агентурно минало, свързано със социалистическите тайни служби. Когато задачата гласи убийство или саботаж, екипи на междувременно разформированата специална част на ГРУ, известна като 29155, биват командировани в трети страни, откъдето пътуват из цяла Европа, за да изпълнят задачата си. Използването на обиколни маршрути за придвижване, фалшивите самоличности, при които личното име остава същото, а датата и годината на раждане са много близки до истинските, са познати още от съветските тайни служби, както и привилегиите, раздаването на награди и програмите за почивки и грижи за разкритите агенти и техните най-близки. Известен е и арсеналът, който използват руските тайни служби: от отрови като Новичок или полоний, през огнестрелно оръжие, чак до взривни вещества и инсценирани нещастни случаи.
4. Човекът остава в центъра
Русия е една от водещите сили в световния кибершпионаж, но последните акции на тайните служби показват колко важен си остава човешкият фактор. Дори кибершпионажът, както при кибератаката срещу Бундестага през 2015 година, сполучи благодарение на човешка грешка – в случая отварянето на прикачени към мейли файлове. В шпионските истории от Германия, България и Италия пък в центъра стояха подкупени с пари хора. Отново човешки грешки, допуснати от офицери на службите, са виновни за провала или разкриването на тайни операции. Така например офицери от елитната част на ГРУ 29155 са пътували с едни и къщи фалшиви самоличности и фалшифицирани паспорти до Чехия, България и Англия. След атентата срещу Сергей Скрипал през 2018 същите тези офицери изхвърлиха опаковката на отровата в кофа за боклук и така причиниха още една смърт – тази на британския гражданин Даун Стърджис, който стана неволна жертва на атентата срещу Скрипал.
5. Държавната тайна е в криза
Днес, в ерата на социалните медии, видеонаблюдението и тоталната онлайн-комуникация, неща като защитата на личните данни и личната сфера се намират в тежка криза. Но същото важи и за тъмните държавни тайни на службите, когато те извършват убийства. Това показват разследванията на британската платформа Bellingcat. Именно социалните медии, качени снимки в тях, видеозаписи и запаметени в интернет данни за водени разговори или за пътувания позволиха на разследващи журналисти като Елиът Хигинс или Христо Грозев да реконструират важни детайли от действията на офицерите-агенти, вкл. фалшивата им самоличност, маршрутите на движение и водени от тях телефонни разговори. С разкритията си те показаха и още нещо: колко сходна всъщност е дейността на дигиталната разследваща журналистика и на тайните служби: и в двата случая се търси в интернет публична или полупублична информация, възстановяват се комуникации, съставят се профили на движение и се плаща на информатори, за да се стигне до въпросните данни.
6. Демонстрация на сила или знак за слабост?
Руските тайни служби доказаха, че могат да оперират навсякъде в Европа. Бившият директор на британското вътрешно разузнаване МИ5 Джон Сойерс смята, че биват разкривани не повече от 10 процента от операциите на руските тайни служби. И въпреки това не бива да се заслепяваме от този техен успех. Защото в същото време те са и знак за слабост. Но не само заради многото им оперативни провали. Това, че отново и отново тези операции се извършват от едни и същи офицери, показва, че службите разполагат с ограничени ресурси. А опитите чрез трети страни да се набавят информации за планове на САЩ и НАТО, което е много трудоемко, скъпо и рисково начинание, говорят също и за слабости на Вашингтон и Брюксел. Освен това загубата на политическа репутация и санкциите ни дават основание да се съмняваме в успешната равносметка на тези операции на руските тайни служби.