Русия обяви, че ще тества атомни ракети в събота
Напреженията в руско-украинския конфликт достигнаха връхната си точка. Русия смята още в събота (19.2.) да проведе маневри, в които да изпробва и ракети с атомно оръжие.
Русия обяви, че маневрите, в които ще бъда тествани балистични ракети, ще бъдат ръководени от президента Владимир Путин. Дали той ще присъства лично или ще бъде включен по видеовръзка, първоначално не стана ясно.
„Като главнокомандващ на армията Путин ще присъства“, заяви говорителят Дмитрий Песков пред журналисти. „Без държавния глава подобни изпитания са невъзможни. Нали знаете – прословутото черно куфарче с червения бутон“, каза той.
Целта била да се провери надеждността на стратегическите атомни оръжия. По данни на Кремъл в учението ще участват също военновъздушни сили, армейски части от Южния военен окръг, както и части от Черноморския и Балтийския флот. Според съобщението на агенция ТАСС е предвидено да бъдат изстреляни балистични ракети и крилати ракети със среден обсег на действие.
Дипломатическите усилия продължават
Министерството на отбраната на Русия твърди, че маневрите са били планирани от по-рано. Страната провежда изпитания на ракети по няколко пъти годишно. Русия и САЩ са двете най-големи атомни сили в света.
В същото време руските маневри край украинската граница предизвикват силна тревога на Запад. Руснаците обявиха, че учението в региона е приключило, и че изтеглят войските си, но Западът се съмнява в тези информации. Русия пък настоява да получи гаранции за своята сигурност.
В същото време на високи обороти текат дипломатически усилия по решаването на кризата. Американският президент Байдън днес обсъжда ситуацията около Украйна със съюзници от НАТО.
ТАСС публикува пълния текст на реакцията на Русия на американските предложения:
„Заявяваме, че американската страна не даде конструктивен отговор на основните елементи на изготвения от руската страна проект на договор със САЩ за гаранции за сигурност. Говорим за отхвърлянето на по-нататъшното разширяване на НАТО, оттеглянето на „формулата на Букурещ“, че „Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО“, и отхвърлянето на създаването на военни бази на територията на държави, които преди това са били част на СССР и не са членове на алианса, включително използването на тяхната инфраструктура за провеждане на каквато и да е военна дейност, както и връщането на военните способности, включително ударни, и инфраструктурата на НАТО към състоянието от 1997 г., когато основаването Русия-НАТО Актът е подписан. Тези разпоредби са от основно значение за Руската федерация. Пренебрегна се пакетният характер на руските предложения, от които умишлено бяха избрани „удобни“ теми, които от своя страна бяха „изкривени“ в посока създаване на предимства за САЩ и техните съюзници. Този подход, както и съпътстващата го реторика от страна на американски официални лица, засилват основателните съмнения, че Вашингтон наистина е ангажиран с оправянето на ситуацията със сигурността в Европа. Нарастващата военна активност на САЩ и НАТО в близост до руските граници е тревожна, докато нашите „червени линии“ и основни интереси на сигурността, както и суверенното право на Русия да ги защитава, продължават да се игнорират.
Окончателните искания за изтегляне на войските от определени райони на руска територия, придружени от заплахи за по-строги санкции, са неприемливи и подкопават перспективите за постигане на реални споразумения. При липса на готовност на американската страна да договори твърди, правно обвързващи гаранции за нашата сигурност от САЩ и техните съюзници, Русия ще бъде принудена да отговори, включително чрез прилагане на военно-технически мерки. В Украйна няма и не се планира никаква „руска инвазия“ в Украйна, която САЩ и техните съюзници декларират на официално ниво от есента на миналата година, следователно изявленията за „отговорността на Русия за ескалацията“ не могат да се разглеждат по друг начин, освен като опит за оказване на натиск и обезценяване на предложенията на Русия за гаранции за сигурност.
Споменаването в този контекст на руските задължения по Будапещенския меморандум от 1994 г. няма нищо общо с вътрешноукраинския конфликт и не се отнася за обстоятелства, произтичащи от действието на вътрешни фактори там. Загубата на териториална цялост от украинската държава е резултат от протичащите в нея процеси. Обвиненията на Русия, съдържащи се в американския отговор, че е „окупирала Крим“, също не издържат на проверка.
През 2014 г. в Киев се състоя държавен преврат, чиито инициатори, с подкрепата на САЩ и техните съюзници, се насочиха към създаването на националистическа държава, която нарушава правата на руско и рускоезичното население, както и други „нетитулярни“ етноси. Не е изненадващо, че в такава ситуация кримчаните гласуваха за обединение с Русия. Решението на жителите на Крим и Севастопол да се върнат в Руската федерация е взето по свободна воля при упражняване на правото на самоопределение, залегнало в Устава на ООН. Не е използвана сила или заплаха със сила. Въпросът за принадлежността на Крим е затворен.
Ако Украйна бъде приета в НАТО, ще има реална заплаха режимът в Киев да се опита да „върне“ Крим със сила, привличайки Съединените щати и техните съюзници, в съответствие с чл. 5 от Вашингтонския договор, в пряк въоръжен конфликт с Русия с всички произтичащи от това последици. Тезата, повторена в отговора на САЩ, че Русия уж е „разпалила конфликта в Донбас“, е несъстоятелна. Причините за него са чисто битови. Уреждането е възможно само чрез прилагане на споразуменията от Минск и набор от мерки, последователността и отговорността за изпълнението на които са ясно определени и единодушно потвърдени от Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на ООН, включително от САЩ, Франция и Великобритания. В параграф 2 от тази резолюция като страни са посочени Киев, Донецк и Луганск. Нито един от тези документи не споменава отговорността на Русия за конфликта в Донбас. Русия, заедно с ОССЕ, играе ролята на посредник в основния преговорен формат – контактната група – и заедно с Берлин и Париж – в нормандския формат, който формулира препоръки към страните в конфликта и наблюдава тяхното изпълнение.
За деескалация на ситуацията около Украйна е от основно значение да се предприемат следните стъпки. Те принуждават Киев да приложи набор от мерки, спиране на доставките на оръжие за Украйна, изтегляне на всички западни съветници и инструктори от там, отказ на страните от НАТО от всякакви съвместни учения с въоръжените сили на Украйна и изтегляне на всички по-рано доставени.“
Публикуване на отговора на Москва до САЩ беше предизвестено по-рано от външният министър Сергей Лаврон на пресконференция след преговори в Москва с италианския си колега Луиджи Ди Майо Сергей Лавров .
„Считаме, че е абсолютно необходимо интересуващите се членове на гражданското общество в нашите страни да знаят какво става и какви позиции защитава всяка една от страните. Защото в противен случай, ако запазим това в тайна, както предпочитат нашите колеги от Вашингтон и Брюксел, то тогава общественото мнение ще се определя от лъжите и откровената пропаганда, които запълват в момента информационното пространство“, заяви Лавров.
Лавров за пореден път подчерта, че принципът за неделимост на сигурността не означава само, че всяка страна има право на свободен избор на военни съюзи, но и че никоя страна не може да гарантира собствената си сигурност за сметка на сигурността на други.