Децата на политиците: историята със сина на Радев
В България всичко е позволено и всичко може да влезе в политическа употреба – даже и децата. Показа го случката с непълнолетния син на президента Румен Радев.
Синовете не отговарят за бащите си, но бащите отговарят за синовете си. Политиците винаги искат да контролират, а хората винаги искат да нахлуят отвъд границата на личното.
Тези постулати са ни известни, а една случка от последните дни показа, че в предизборното съперничество всичко е позволено и всичко влиза в политическа употреба – даже и децата. Става дума за сюжета с непълнолетния син на президента Румен Радев, участвал заедно с 13 други младежи в купон, при който бил нарушен общественият ред и се наложила намесата на полицията.
„Оставете децата на мира“
Управляващите съдействаха новината за назования поименно 17-годишен тийнейджър бързо да излезе в определена медия, след което услужливо я потвърди и здравният министър Костадин Ангелов. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски пък съобщи, че младежите са разпитани и случаят ще бъде докладван на прокуратурата. В същото време реакцията на президента Румен Радев беше доста противоречива, след като от “Дондуков” 2 най-напред излязоха с прессъобщение, в което отрекоха и задържането, и участието на президентския син в празненството.
Премиерът Бойко Борисов, пред чийто дом в Банкя през уикенда се изсипаха група протестиращи, влезе в любимата си роля на мъдър наставник. “Оставете децата на мира и не ги замесвайте в мръсната предизборна кампания. Има граници, които не трябва да се преминават. Днес за пореден път „пазителите на демокрацията“ тормозят най-нагло децата ми, и то в техния дом. Нито те, нито синът на президента заслужават подобен тормоз“, заяви Борисов. Това много напомня за насоките, чути в един разговор с глас като на Борисов: “От тебе трябва да прозвучи, че въпреки вчерашния му (на президента, б.а.) тон и глупости, аз отново съм бил държавнически. (…) Отново съм бил по-мъдрият”. Вчерашната премиерска “мъдрост” президентът определи като “театър за наивници”, но също посочи, че не приема “да се намесват семействата и да бъдат преследвани в тази битка, която се води”.
Но какво всъщност искаме да знаем за публичните личности? Искреният отговор гласи: всичко. Как изглежда съпругата или съпругът, какви са децата, какъв е цветът на диваните и на плочките в банята, има ли срамни семейни тайни. В малка държава като България на известните личности им е трудно да опазят личното си пространство – освен ако нямат възможности за контрол, сплашване или плащане на медии. Медиите пък нямат публично обявени принципи на редакционна политика, така че тяхното любопитство винаги е обезпечено с алиби – “обществото иска да знае”.
В случая със сина на президента мненията се разделиха на две. От едната страна застанаха хора, които призоваваха да не се злоупотребява с непълнолетен. От другата страна обвиниха президента, че бил лош баща, че не можел едно дете да възпита, а тръгнал да оправя държавата. Само че ако децата са атестатът, значи като успешен родител Корнелия Нинова ще е и успешен управник – нейният син Рафаел е завършил Американския колеж в София, дипломирал се е в престижния американски университет “Бъркли” и е магистър от Станфорд. С други думи: за сина ѝ четем само хвалебствия. Но и президентът се радва на такива за дъщеря си, за която само ден преди случката със сина му се появиха похвални публикации как се доказва в НАТФИЗ.
И макар да поставят граница пред личната си неприкосновеност, политиците не се свенят да използват деца за рейтинг. Борисов например обича да публикува във Фейсбук трогателни снимки с внуците си. Политик в домашна семейна среда – това винаги се продава, внушавайки добродетели като стабилност, подкрепа, грижа, закрила. Да си спомним обаче и за една (вече бивша) съпруга на президент – Юлияна Плевнелиева, която отказа семейството ѝ да бъде употребено за рейтингови нужди.
Няколко примера
Понякога децата на политици шокират с признания като това на сина на Валери Симеонов, който преди три години обясни в ефира на bTV, че е бил наркозависим. Подобно признание направи през 2013 и дъщерята на кмета на Ню Йорк Бил де Блазио – Киара разказа за своята пристрастеност точно преди баща ѝ да встъпи в първия си кметски мандат. Но ако откровението на Даниел Симеонов бе отминато в пълно мълчание и без какъвто и да е публичен коментар от страна на баща му, Киара участваше в кампаниите на Де Блазио и за първия, и за втория му мандат.
Мълчание и замитане под килима – така реагират по правило известните в България, когато неуместното поведение на децата им доведе до неприятни заглавия. Типично по български стремежът е проблемите да си останат скрити, нищо да не излиза от вкъщи. В САЩ е друго, както показва още един пример: когато през 2001 година 19-годишната тогава дъщеря на президента Джордж Буш беше арестувана за употреба на алкохол, родителите ѝ не отрекоха. Джена беше изправена пред съда и наказана с общественополезен труд, а днес няма и помен от младежките ѝ прегрешения.
Ако президентът Радев беше реагирал веднага след новината за сина си с изявление във Фейсбук, мнозина щяха да го разберат и да му засвидетелстват емпатия. С тийнейджърите винаги е трудно. Но той избра да покаже лице на политик.