Изявление на президента Румен Радев по време на отчетната пресконференция по повод годишнината от встъпване в длъжност
Уважаема г-жо Вицепрезидент,
Уважаеми дами и господа,
Преди една година двамата с г-жа Йотова прекрачихме прага на тази сграда, подкрепени от доверието на над 2 млн. българи. След изминали 12 напрегнати и, мога да ви кажа, много динамични месеци днес е време да отчетем нашата дейност. В своя отчет обхващам най-важните събития, съгласно конституционните правомощия на президента, кратък поглед върху днешната действителност и основни насоки за по-нататъшна дейност.
Мандатът започна с формиране на служебно правителство. Кабинетът на проф. Герджиков изпълни безупречно основната си мисия. Проведе изрядни избори. Подписан бе Националният рамков договор в здравеопазването. Правителството прояви характер и събра десетки милиони просрочени вземания и концесионни такси. Пресечени бяха ощетяващи държавата управленски схеми. Аргументирано бе спряна процедурата по концесионирането на Летище София. Съставеното от мен служебно правителство отмени Наредба 208 за интеграция на чужденци без ясни критерии и механизми. Редовното правителство обаче побърза да възстанови наредбата без оценка на риска за националната сигурност и без нейната задълбочена актуализация. След проведени консултации с всички парламентарно представени политически сили връчих мандат за съставяне на правителство на лидера на ГЕРБ г-н Борисов.
За първата година от мандата обнародвах 86 закона, като на пет от тях наложих вето. Упражних това си правомощия в интерес на българските граждани, воден от убеждението, че въпросните закони ощетяват или не гарантират правата на българските граждани. Четири от ветата бяха преодолени. При две вета обаче са постигнати целените резултати – при Закона за концесиите и при Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Отмяната на мораториума върху новите лекарства съхрани надеждата на множество тежко болни българи. Благодаря на парламента, че се съобрази с изказаните във ветото аргументи.
В съответствие с изборните си ангажименти сезирах Конституционния съд относно СЕТА. Върнах предложението на Висшия съдебен съвет за нов председател на Върховния административен съд, воден от убеждението, че духът на съдебната реформа предполага новоизбраният състав на Съвета да потвърди легитимността на това предложение.
Външната политика е една от сферите, в която президентът има отчетливи правомощия. През изминалите месеци неотклонно се ръководех от принципите, издигнати в кампанията. Българската външна политика трябва да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тя трябва да печели приятели и партньори, а не врагове. През годината приех част от поканите и осъществих 22 посещения зад граница. От февруари до май 2017 г. представлявах България на 4 заседания на Европейския съвет, на които предложих и аргументирах залагането на кохезионната политика като приоритет в Римската декларация. Поставих въпроса за единна позиция на Европейския съюз при чужда намеса в изборния процес на държави от съюза. Настоях за реална солидарност с държавите от първа линия по отношение на мигрантската криза и за ревизия на Дъблинския регламент.
Внесох предложение за оперативен план за действие на Европейския съюз при увеличаване на мигрантски натиск по нашата граница. Обосновах необходимостта от приемане на България в Шенген. Фокусирах вниманието върху сигурността, европейската перспектива и свързаността на Западните Балкани. Подписах Римската декларация.
За този период проведох срещи с почти всички държавни и правителствени ръководители на Балканите. Положих началото на нормализацията на отношенията с Русия, които са от стратегическа важност не само за България, но и за Европа. Вярвам, че 2018 г., в която отбелязваме 140 години от Освобождението, е възможност да изведем българо-руските отношения от ледената епоха, в която ги заварих.
През изминалите месеци представлявах България на сесията на Общото събрание на ООН, на Срещата на върха на НАТО, на Световната среща за климата в Париж, на форума на трите морета и Мюнхенската конференция по сигурността.
Считам, че България трябва да присъства активно и да подкрепя всички формати за многостранно сътрудничество, които са необходими инструменти за съхраняване на мира и овладяване на ефектите от стихийната глобализация.
Имах привилегията да бъда първият държавен глава, приет от новия директор на ЮНЕСКО г-жа Одри Азуле, с която обсъдихме важни културни и образователни проекти. Под моя егида се проведоха бизнес форуми в Берлин, Букурещ и Варшава, като на последния бяха подписани договори за 35 млн. евро.
Отношенията ни с Азербайджан показаха, че когато президентската институция и правителството действат в синхрон, резултатите са налице. Директната авиолиния Баку-София е резултат на общите ни усилия. Правителството прие като реален ангажимент поканата, отправена от мен към президент Алиев, неговата страна да участва в битовата газификация на България.
Особено важен момент от пътуванията ми са срещите с българските общности зад граница – срещите ми с българите в САЩ, Германия, Франция, Румъния, Полша, Гърция и Кипър. Бях впечатлен от родолюбивите им усилия да съхранят връзката с отечеството и своята идентичност. Институцията полага усилия за тяхното подпомагане. В САЩ и Франция бе поставен въпросът за признаване на българския език като матуритетен. Освобождаването на Иво Антонов от гръцки затвор показа, че българската държава е близо до всеки гражданин, независимо в кой край на света се намира. Благодаря на гръцкия президент за оказаното съдействие. Искам специално да подчертая и активната дейност на г-жа Йотова с исторически формираните български общности зад граница.
Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили посветих немалка част от работата си за укрепване на сектор „Сигурност“, който, смея да кажа, е в критично състояние. На проведения през май Консултативен съвет за национална сигурност бе постигнат важен консенсус около приоритетите – нормативна реформа, интегрирано развитие на сектора, ускоряване на модернизацията и най-важното – по-добри условия за личния състав. С малки изключения консенсусът не бе материализиран. Напротив, тенденциозно сформираната парламентарна комисия за новия изтребител блокира цялостния процес на модернизация на въоръжените сили. Министерството на отбраната бе принудено да налива значителни средства в техника, която не носи съвременни способности. Но и това не се случи поради липсата на подготвени договори в края на годината, което доведе до още по-тежко положение – нито нова, нито ремонтирана стара техника. В крайна сметка определените от бюджета стотици милиони за модернизация потънаха в отработения механизъм за харчене на излишъка. Проблемите на личния състав остават неразрешени и като окомплектованост, и като мотивация. Постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се разминава с очакваното.
Консултативният съвет за национална сигурност, посветен на ролята на България за развитието на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз бе естествено продължение на инициираната от мен конференция през юли в София с участието на еврокомисаря Биенковска и директора на Европейската агенция за отбрана. Съветът излезе с важни предложения за развитието на Българските въоръжени сили, отбранителната индустрия и наука и тяхната ефективна интеграция в европейската отбрана, както и за утвърждаването на България като фактор на стабилност на Балканите.
Това, което не успях да свърша, бе да убедя управляващите в спешната необходимост от ревизия на приетия от тях Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от БВП до 2024 г., който в този си вид не може да спре процесите на деградация на отбранителни способности. Планът ще бъде прегледан едва през септември, но с неясен резултат. Необходимо е да осъзнаем, че сигурността и суверенитетът са онази външна рамка, без която всякакви разговори за демокрация, просперитет и култура са пожелателно мислене при произвола на всякакви разрушителни фактори. Затова особен акцент в дейността ми бе отстояването на суверенитета и независимостта на България. Те не са даденост, а постоянно усилие.
Интензивната работа с МВР, службите за сигурност и прокуратурата спомогна за неутрализиране на опитите за външно вмешателство в изборния процес. Бяха взети мерки за пресичате на дългогодишни усилия за капсулиране и изолация на част от мюсюлманското население. Бе наложена принудителна административна мярка на пет чужди граждани. Бе прекратено заплащането на мюсюлманските духовни лица отвън. На консултациите за съставяне на правителство и на Консултативния съвет от 30 май настоях и получих уверение за спешна реформа в законодателството за поемане от държавата на заплащането на духовните лица от всички изповедания, за насочване на усилията за подготовка на мюсюлмански духовни лица в България, за да бъде укрепван уникалният и доказан с годините български модел на съжителство на разни етноси и религии в мир и хармония, за да бъдат защитени нашите мюсюлмани, които са неразделна и важна част от нашето общество, от домогванията на чужди сили с користни интереси. До момента обаче нищо от това не се случва. И в бюджета за 2018 г. няма предвидени необходимите средства.
Голяма част от усилията ми бяха посветени на борбата за изграждане на ефективен антикорупционен модел. Разсекретих и направих публични стенограмите от консултативните срещи при президента за КТБ, за да може гражданството да се запознае с част от истината по тази гръмка, ощетяваща държавата и обществото ни, афера. Това възвърна в значителна степен доверието на обществото в институцията. Цялата истина обаче гражданите очакват от съда.
На свиканите от мен консултативни съвети за противодействие на корупцията не бе постигнато съгласие около принципите и насоките за изграждане на ефективен антикорупционен модел. Дебатът обаче осветли позициите на всички участници. Приетият закон днес не просто е слаб, но и крие риск от злоупотреби. Той няма да подобри разкриваемостта и наказателното преследване. Ръководството на новия антикорупционен орган ще се определя от парламентарното мнозинство, което излъчва и правителството, където е и най-големият корупционен риск, без никакъв баланс между институциите за определяне на състава на този орган. Това отсега поставя под въпрос неговата независимост. С ясното съзнание за неговата неефективност, наложих вето върху целия закон. С него управляващите изпълниха формално ангажиментите си към Европейската комисия, но не и ангажиментите си към българските граждани. Видно е, че и занапред борбата с корупцията ще се води от гражданите и медиите.
Уважаеми дами и господа, България е в критичен момент от своето развитие. Председателството на Съвета на Европейския съюз започна амбициозно и Президентството дава своя активен принос в него. Но председателството не суспендира демокрацията и не отменя дебата. Председателството не е алиби за бездействие по болните за българина теми. Макроикономическите показатели са добри, но те не могат да скрият други тревожни статистики. Нивото на чуждестранните инвестиции е крайно ниско. Продължава обезлюдяването на обширни райони от страната, а демографските показатели са катастрофални.
На този фон често прокламираната стабилност звучи като тържествен марш на място. Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството. Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите. Доверието в Народното събрание е критично ниско. Споделям го с много болка и тревога, защото това е най-висшият политически орган в държавата. И когато той отслабва, отслабват и всички останали институции.
Корупцията и несправедливостта деморализират цялото общество. На третото десетилетие от промените е под въпрос едно фундаментално демократично право – свободата на словото. Българското общество трябва да се пребори за това свещено право и то зависи от морала и волята на всеки собственик, журналист и коментатор, от читателите и зрителите, които също правят своя избор. Това не е само политически въпрос, а въпрос на личен ангажимент на всеки активен гражданин. Ние трябва да отстояваме демократичните си права, без да очакваме разбиране и съдействие от Европа. Това е изводът, който произтича от отношението на Брюксел към българските проблеми. Безразличието не трябва да ни демотивира, а да ни прави дори по-ревностни. Това не е битка за потупване по рамото, а битка за наши същностни права.
При така очертаната ситуация моята дейност като президент през следващата година ще бъде посветена на съхраняване на демократичните права на българите, на гарантирането на националния суверенитет и сигурност, на налагането на върховенството на закона. Ще настоявам за прозрачност на собственост, на управленски решения и на харчене на публични средства. Ще стимулирам обществения дебат за свободата на словото. Ще продължавам да работя за реформи в правосъдната система и антикорупционното законодателство, които да отговорят на високите обществени очаквания. Въвеждането на електронното управление е без алтернатива и не може да бъде отлагано повече. Пътуванията из България ме убедиха, че децентрализацията на общините е задължителна стъпка, ако искаме да имаме инициативно и ангажирано гражданско общество и да преодолеем тежките регионални дисбаланси.
Необходими са неотложни мерки в системата на образованието, свързани не само със заплати и ремонт на училища, а с изграждането на система за развитие на съвременни компетенции в младите хора, за стимулиране на научните изследвания и иновации.
Във външнополитически план ще продължа активната дейност на Балканите и в Европа за постигане на сигурност, стабилност и просперитет, за пълноценна интеграция на България в европейските структури и инициативи. Затова е важна приемствеността на приоритетите между държавите в триото на председателството България и Австрия, а в по-далечен план и между Австрия и Румъния. В тази връзка в началото на май организирам в Русе среща на президентите на Естония, Австрия и Румъния. Това ще спомогне за необходимата дългосрочност на нашите приоритети. Нещо повече, за основен акцент на срещата ни, на която ще бъдат поканени и кметове, и студенти от крайдунавски градове, поставих Дунавската стратегия. Същата остана извън обсега на българските приоритети, но е от голямо значение за развитието на Северна България. От особена важност е засилване на стратегическото за България трансатлантическо сътрудничество. Наред с това, трябва да активизираме отношенията си със страните от Близкия и Далечния изток, Северна Африка и Централна Азия, с които ни свързват активни търговско-икономически отношения от близкото минало и са страни с висок инвестиционен потенциал. В рамките на това усилие предстоят важни посещения у нас и зад граница.
В сферата на сигурността – ще продължа да настоявам за интегриран подход при решаването на проблемите в сектора. Без такъв подход средствата никога няма да стигат. Планирането на отбраната трябва да бъде всеобхватен и дългосрочен процес, с отчитане на динамиката на заплахите и характера на бъдещите конфликти. Ще продължа да работя за интеграцията на българската наука и индустрия в европейските инициативи. Ще следя за своевременно разработване на програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили „2030“ и актуализация на националния план за повишаване разходите за отбрана на 2 % от брутния вътрешен продукт до 2024 г. Време е да се осъзнае, че политиката за сигурност вече не е чисто военен въпрос, а нов импулс на интеграционните процеси в Европейския съюз. Всяко пренебрежение в сферата на отбраната рискува да ни остави извън тези интеграционни процеси. Ще продължа да настоявам за приемане на закони и бюджет, които да пресекат използването на религията за политически цели и опитите за капсулиране на отделни религиозни общности и подчиняването им на чужди интереси.
Уважаеми дами и господа, считам, че в идните месеци и години е нужно национално усилие за преодоляване на моралната криза на българското общество. Нейни рожби са и корупцията, и престъпността, и политическата апатия, и настъплението срещу свободата на словото. В това усилие всички имаме своя дан, който трябва да внесем, и никой няма да го стори вместо нас.
Искам да използвам повода, че сте тук, и пред вас да благодаря на моя екип, който работи самоотвержено през цялата година. Искам да подчертая още нещо много важно. През тази година доказахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно в екип и нашите резултати го показват.
Благодаря Ви за вниманието!
Изявление на вицепрезидента Илияна Йотова по време на отчетната пресконференция по повод годишнината от встъпване в длъжност
Уважаеми господин Президент,
Дами и господа,
Колеги журналисти,
Моята задача днес е далеч по-лека. И затова ще започна с целите, които си поставих през тази една изминала година.
Първата и най-важна – да изслушам и лично да разговарям с колкото може повече български граждани, да разговарям с българските граждани извън територията на страната; да превърна дейността на комисиите, които ръководя, в честно, почтено и прозрачно решаване на всеки един отделен казус, защото зад него стои човешка съдба; да работим компетентно в тези комисии и не само да решаваме тези казуси индивидуално, но да извличаме политики, които са необходими за страната и да ги предлагаме на институциите, в областта на българското гражданство, помилването и даването на политическо убежище. Продължих да лобирам за страната си в многобройните контакти с чужди дипломати, представители на дипломатически мисии в своите срещи и пътувания зад граница. И най-важното – да връщам авторитета в българските институции, разбира се, най-вече в президентската институция. Да се опитвам да покажа на българските граждани и на нашите чуждестранни партньори, че българските институции не са лишени от съдържание, а когато се работи честно и почтено, те могат да работят в името на народа.
Какво срещнах? За съжаление, една разделена България и един обезверен народ, в който чувството за справедливост остава за едните, но от тях не се разбира, а тези, които имат най-голяма нужда, просто го нямат. Видях очакване и надежда в хората, че Президентството, г-н президентът най-вече, може да бъде гарант и е гарант за техните права. Видях очакване да поставим публично проблемите на хората от жестокия демографски срив пред затварянето на училищата в малките общини и градовете, на болниците, до голямата тема за липсата на просперитет. Хората очакват от нас да бъдем и техни говорители. Видях очакване да им предложим не само решаване на конкретния местен проблем, но да покажем като екип и своята визия за развитието на страната. Хората очакват промяна.
Но, уважаеми дами и господа, фокусът в моята работа през тази изминала година и на моя екип беше работата с нашите сънародници зад граница, с разбирането, че това не са формални задължения, това не са само правомощия по Конституция, това е кауза. Защото за тези хора България е истинската родина. Защото със силата на президентската институция искаме да им кажем: България стои зад вас, зад вашите права. Тя е гарант за тези права, но заедно с вас ние можем да работим и в интерес на България. Казах им навсякъде, че те са един огромен потенциал за страната ни.
Амбицията на мен и моя екип надскача отделни идеи и дори политики. Не гледайте на тази амбиция, уважаеми колеги журналисти, като на поредното издание на „Българският Великден“, защото тази амбиция, тази политика надскача границите на един политически мандат. Това е политика с дългосрочна визия и всеки един държавник на моето място утре или на една определена институция трябва да я продължи. Нека да бъдем реалисти. Ние не можем да върнем всички наши сънародници у нас. Това не е възможно. Но можем да работим много успешно за съхранение на българското самосъзнание, за завръщането на българското у тях. Можем да върнем децата им, тези, които искат да свържат бъдещето с България. Българските общности, това е моето убеждение, отделните личности там могат да бъдат чудесно лоби на България, на българската наука, на българското образование, на българския бизнес, на чудесната ни красива страна.
И аз недоумявам, уважаеми дами и господа, защо тези общности – било то от старите исторически диаспори, или новата икономическа миграция, беше изключена изцяло от темата за Българското председателство, след като тези хора можеха да рекламират страната ни навън. С ясното съзнание сме, че тази политика не може да бъде самоцел, но няма да я оставим и на инерцията. Това е политика, която не влиза в матрици и схеми. Това е политика, която се прави с много емоция и с много чувство.
Кои бяха конкретните инициативи през тази една година? Срещнах се с българските общности в т. нар. исторически диаспори в десет страни. Ангажиментите, които поемах при срещите с тези хора, поставях там, пред местните власти, независимо за коя държава става дума, с ясното съзнание, че отстоявам правата им. Решавахме конкретни проблеми – и в Молдова, и в Албания, и в Сърбия, и в Македония. Очертавахме дългосрочни перспективи и работа заедно и съвместно. Продължихме работата с моя екип на стратегията, която се оказа, че малцина в България знаят, че въобще имаме такъв приет документ от нашите собствени български национални институции. И тази работа ще продължава.
Работим заедно с всички институции в България, които се отнасят или които работят по темата за българите навън. И това е един чудесен пример за това как може да се постига национален консенсус. Създадохме обществен съвет, защото без журналистите, без гражданското общество тази работа няма как да бъде успешна. Създаваме в момента платформа, чието работно заглавие е „България, моята родина“, и в края на февруари ще имам удоволствието да ви я представя допълнително.
Друга тема, с която работим, работихме и ще продължим да работим с моя екип, това е европейската тема, защото в първите стъпки на нашето председателство се натъкваме за пореден път на един парадокс. България ще бъде председател на Съвета на Европейския съюз, но Европейският съюз ще продължи да бъде толкова непознат за българските граждани, колкото и преди старта на председателството. Сега е времето българските граждани не просто да гледат кадрите в Брюксел и в Страсбург, от европейските столици, а заедно всички да участваме във вземането на решения там, на европейската сцена. И това не е илюзия.
Българските граждани трябва да имат и още една много важна функция – да контролират какви решения взима българското правителство заедно със своите европейски партньори от името на същите тези български граждани, за да не се изненадваме после, че там се поемат едни ангажименти, а после политиците в България говорят по друг начин, защото такова е общественото мнение, и ето ги двойните стандарти.
И тук няма да пропусна да кажа нещо, че вчера един български министър, един български политик каза знаменателната, в кавички, фраза – че България в това Председателство не трябва да има позиции, защото решенията се взимат от Европейския съюз. Питам аз – а ние къде сме?
Ще кажа само по две думи за трите комисии от уважение към тяхното съдържание и към експертите, с които работих през тази една година.
Комисията по помилвания – 577 молби за помилвания, от които 7 указа, издадени за помилване. Тук искам да спомена нещо изключително важно. За първи път в този мандат, ние създадохме електронен регистър, в който на сайта на българския президент могат да се видят всички тези случаи на помилване, разбира се при спазване на законите за запазване на личните данни, но казусите са там – мотивите, които е предложила Комисията по помилване, дискусията, която се е състояла, мотивите, с които вицепрезидентът е взел своето решение.
Тази комисия е много важна, защото тя опира до много човешки съдби. Но тя може да бъде един естествен коректив на политиката, която се води в цялата съдебна и правораздавателна система, защото дори извадката от тези, както виждате, вече няколко стотици молби е много важна за това как изглеждаме в тази сфера и изводите никак не са добри за нас като общество.
Ще спомена само два факта. За съжаление, все по-ниска е възрастта на тези, които извършват престъпления. Все повече са необразованите хора, които извършват тези престъпления. А най-страшното е, че ги вършат по няколко пъти. Второто, от дейността на тази комисия може да се направят и други изводи. Една голяма част от процента престъпления са престъпления от домашно насилие. При това, мотивите, които се пишат често за помилване, са още по-тревожен факт, тъй като извършителите на тези престъпления дори не считат, че са извършили престъпления.
От дейността на тази комисия може да се направи изводът, че превенцията в Закона за домашно насилие не изпълнява своите функции, защото какво от това, че има ограничителни заповеди, какво от това, че идва полицията, когато се стига до убийства. От дейността на тази комисия се поставя големият въпрос за съдбата на децата, чиито родители са в местата за изтърпяване на наказания. От тази комисия става ясно, че все повече престъпления се вършат от зависими хора от наркотици, от алкохол. И една голяма част от тези престъпления, за съжаление, са пътно-транспортни произшествия.
Комисията по гражданство. От началото на нашия мандат са дадени български документи на 3380 човека. Направих си труда да видя колко са българските паспорти от началото на прехода – приблизително тяхната цифра е 153 000 човека. Какво може като извод да се направи от дейността на тази комисия. Зная, че са много ревниви другите институции, но и те осъзнаха най-накрая, защото работим в екип и всички имаме едни и същи трудности, че е важно да има промяна в законодателните уредби на трите закона – за българите в чужбина, за българското гражданство и за пребиваването на чужденците в България.
От тези над 3000, близо 3400 човека, най-много паспорти са получили македонски граждани. И тъй като имаше предварителни запитвания, искам да ви кажа, че все още няма как да изчислим дали подписаният договор за добросъседство е увеличил или, обратно, намалил молбите от страна на македонски граждани, защото все още работим с молби отпреди подписването на това споразумение.
Но има нещо много хубаво като тенденция и аз се надявам, че с общи усилия като държава не само трябва да я запазваме, а трябва да я стимулираме, че вече раждаме едно второ поколение млади българи, които искат да бъдат български граждани, защото техните родители вече са получили в предишните години укази за българско гражданство на основание български произход.
Има една тенденция, която би трябвало Министерство на икономиката, ако въобще мисли в тази посока, да я отбележи. За тази една година нямаме нито един човек или гражданин на друга държава, който да е поискал българско гражданство, в т. нар. графа „Крупни инвеститори“.
Ако имате повече нужда от информация по тази тема, отчетът на тази комисия е качен на сайта на Президентството с последните данни, така че може да си ги вземете оттам.
И остава накрая третата Комисия за получаване на политическо убежище. Там нещата са в много по-малки размери – 23 молби са подадени за закрила. Основният проблем там е, че гражданите, които подават тези молби, често не правят разлика между институцията „даване на политическо убежище“ или „получаване на статут на бежанци“ и затова техният брой е така ограничен и често пъти не се образуват преписки, защото не са в нашите компетенции.
Накрая, уважаеми дами и господа, искам да благодаря преди всичко на екипа от младите хора, с които работих в тази една година, да благодаря на съветниците, на секретарите в нашата администрация за тяхната компетентност и професионализъм. Много е важно в такива моменти, когато за първи път стъпваш в една институция, някой да има желанието дори да ти подаде ръка, да застане зад теб, да те окуражи.
Най-вече искам да използвам тази първа пресконференция да благодаря лично на г-н президента. Защото за тази една година Вие показахте, че България има достойния президент и с Вас се работи леко, в синхрон, компетентно. Надявам се да продължим така и занапред.
Благодаря ви!