Прокурори, съдии, полицаи, депутати, нотариуси, директори, министри и прочее чиновници участват в постановки и пазарлъци и не се смущават да съобщават своите тарифи за ходатайства, назначения, уволнения, услуги, измами.
Скандалът Венета Марковска, който формално приключи, стана повод да се заговори отново за този паноптикум от нахакани мушмороци, които надничат по коридорите на всяка община и всяка администрация. Те са добре известни на колегите си и пълзят нагоре благодарение на един подъл консенсус на мълчанието. В този смисъл невинни няма. Дефицитът на почтеност в публичната сфера на България е подходящата среда за съществуването на модела Марковска.
Родно производство
Скандалът Марковска стана повод Съюзът на съдиите в България да апелира за детайлна проверка на дейността на Върховния административен съд (чийто заместник председател бе същата персона) и да внесе “държавнически разум” в една държава с ерозирала държавност.
За Венета Марковска беше казано всичко с изключение именно на това, че тя е автентично родно производство, запазена марка на днешна България, продукт на страната, “в която всичките бездария направиха огромна кариера” (по Радой Ралин). Този казус се превърна в позорен спектакъл сътворен от избраниците на народа под режисурата на “човека от народа”, посред безмълвието на същия онемял народ и на възмутения Брюксел.
За Венета Марковска беше казано всичко с изключение на най-важното – че нейната кариера, издигането й и професионалната й недосегаемост са резултат на колективно творчество. Списъкът на авторите е дълъг. Председателката на правната комисия на парламента Фидосова е просто един от фигурантите в последното действие на разигралия се фарс.
Безочието – устойчив тренд
Анализиран внимателно, този случай (който сам по себе си е банален и може да носи произволен етикет), точно както и всички подобни нему, е в състояние да покаже механизмите, които движат чиновническите йерархии в България, мащаба на компромисите по всички артерии на държавния апарат, безкрайния кортеж от наведени гърбове, благодарение на които растат и се издигат сурогати и командват простаци.
В национален план бихме могли да говорим за устойчив тренд на консолидирано безочие. Защото това се случва в страна, в която Мирослава Тодорова е малцинство, а мнозинството мълчи дори след абсурдните опити на премиера да представи изхода от скандала като своя заслуга.