Държавата реши проблема с банките. Иска да заплаши със затвор всеки, който коментира публично състоянието на определена банка или на цялата система. БНБ публикува на сайта си предложение за промяна в Наказателния кодекс, а малко по-късно председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Йордан Цонев (ДПС) го внесе за гласуване. Първа точка на предложения нов член 252а заслужава дословно цитиране:
„Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.“
Втората точка увеличава потенциалното наказание до 10 години, ако с действието са „причинени другиму значителни вреди“ или пък са получени „неправомерни доходи“. Досега законът предвиждаше само глоба за „разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея“ – до 10 хиляди лева за медиите, които публикуват такива информации. Заплахата от глоба и досега правеше невъзможен публичния разговор за състоянието на банките. Сега този разговор е на път да се превърне в пълно табу – защото ще заплашва със затвор всеки, който се осмели да го води.
А въпросите стават все повече
Начинът, по който държавните институции реагираха на кризата около банките, провокира редица въпроси. В случая с КТБ държавата действа изключително бързо и решително – БНБ взе контрола над институцията и отстрани от управлението собственика ѝ Цветан Василев. В случая с ПИБ централната банка осигури паричен ресурс, за да може всеки клиент да изтегли колкото иска от парите си, докато ситуацията се успокои. И не отстрани никого. Седмици преди КТБ да се обърне за помощ към БНБ, вестниците около Делян Пеевски публикуваха немалко информации за банката, които Законът за кредитните институции може да интерпретира като уронващи „доброто име на банката и доверието към нея“. БНБ не глоби никого. Да, в закона пише, че се санкционира разпространяването на „невярна информация”. Тоест, централната банка трябва или да глоби за невярна информация, или да не глоби и да признае, че публикациите за т.нар. източване са истина.
Втората хипотеза провокира още въпроси – какво са направили централната банка и нейният надзор, за да не позволят кредитирането към свързани фирми да надхвърли законовото ограничение? На обществото бе даден отговор – прокуратурата разследва подуправителя на БНБ Цветан Гунев, отговарящ точно за банковия надзор. Това обаче провокира друг въпрос – как г-н Гунев може да е единственият отговорен, след като е избран на този пост през юни 2013 година, а въпросните проблеми са подробно описани в публикация, излязла два месеца по-рано?
И пак непрозрачно
Очевидно съществуват проблеми със спазването на правилата и контрола върху спазването на правилата. Очевидно е също така, че атаките срещу двете банки са били целенасочени. За КТБ се погрижиха медиите около Пеевски и прокуратурата със своята показна акция в сграда на банката. За ПИБ се погрижиха създаденият вече прецедент с другата банка, изказванията на политици за проблеми с „втора банка“ и за „фалит на държавата“, както и анонимно разпратени съобщения. ДАНС се спря на последното и направи серия от арести, сред които най-интересни са два – Венци Чикагото написал във Фейсбук, че бордът щял да падне, защото така поискали „масоните и илюминатите“, а двама инвестиционни посредници изпратили на клиентите си анализ, в който се казва, че „КТБ не е единствената“ и предстоят проблеми с други три банки. Споменати са имената на тези банки, но ПИБ не е сред тях. Как тогава Чикагото и брокерите са предизвикали паниката пред банката?
Към всичко това се добавя и липсата на прозрачност около начина, по който БНБ и правителството се погрижиха за осигуряването на ликвидност в банковата система. Българите научиха от съобщение на Европейската комисия, че собственото им правителство планира да налее 3,3 милиарда лева на данъкоплатците в проблемните банки. Кои банки, по колко, при какви условия?
За момента ситуацията изглежда овладяна и това наистина е добра новина. Възникналите въпроси обаче все още нямат отговор. А който оттук нататък ги задава публично, рискува да попадне в затвора.