Ремонтите в София
Българинът се възмущава. Но продължава да търпи. Вече е ясно: за злополучните ремонти в София ще плащат и данъкоплатците. В най-корумпираната страна в ЕС тази новина не е изненада и надали ще повлияе на местните избори. Въпросът е: колко още ще търпи българинът?
Вече е ясно: за злополучния ремонт в центъра на София ще плащат и данъкоплатците. Столична община е била санкционирана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с 5% финансова корекция по договора с „Джи Пи Груп“ за ремонта на ул. „Граф Игнатиев„, съобщава „Сега„. Това означава, че 787 722 лв. от направените разходи няма да бъдат обезпечени със средствата по ОП „Региони в растеж„, а ще бъдат за сметка на хората, които безропотно плащат данъци. Сходна финансова корекция от 5% е наложена и върху проекта за ремонта на площта около катедралата „Св. Александър Невски„. В този случай най-бедните европейски граждани ще трябва да се „бръкнат“ за още около 900 000 лв. Но в най-корумпираната страна в ЕС тази новина не е изненада. Преди седмици стана ясно, че гражданите ще плащат и за далаверите с къщите за гости.
Поредният абсурд
В случая с ремонта на столицата обаче не сме посочили перлата в короната. А тя е следната: причината за санкцията, наложена от МРРБ, не са проблемите в изпълнението на ремонта (т.е. безобразно пресрочените срокове, златните пейки и кошчета, „чувствителните плочки„, които трябва да стоят на сянка, „акулските перки“ и пр.), а, забележете, ограничителните, според министерството, изисквания, определени от общината. Например това: Столична община, която оспорва санкцията, е сметнала, че експертите, осъществяващи контрол върху качеството на кандидатите за поръчката, трябва да имат висше образование в областта на инженерните науки или еквивалент; според МРРБ такова не е нужно.
На фона на всички проблеми с ремонта, които будят основателни съмнения за злоупотреби във възлагането на поръчките, министерството е намерило да се „хване“ за „висшето образование“ на експертите. Без да съм специалист, си мисля, че това „ограничително изискване“ е най-малкият проблем в казуса. Дори ще си позволя да допусна лаически, че „вишото“ в случая не е излишно. Да не се окаже, че липсата му всъщност е била пречката, препънала нечии партийни другари и поради това сега се слага на масата… А съмненията за далавери (освен случая със зам. кмета Крусев, който очевидно бе употребен като „бушон„) някой ще разследва ли? За тях кой ще плаща? Изобщо хвани санкционирания, та удари санкциониращия.
Самата новина за санкцията е брадясала. Оказва се, тя е била наложена още през март, а срещу решението на МРРБ вече тече дело в софийския Административен съд, заведено от Столична община. Общината води още две дела срещу МРРБ; не е ясно какъв е предметът на делата, както и дали те не биха ощетили отново данъкоплатците.
Ще повлияе ли това на местните избори?
Изходът от делото за ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ надали ще окаже въздействие върху местните избори. То е насрочено чак за 15 октомври. Макар да има данни, които показват, че скандалите „Апартаментгейт„, „къщи за гости„, „как граф Игнатиев и св. Александър Невски проплакаха от ремонта“ и др. са се отразили негативно върху твърдото ядро на ГЕРБ, партията на Бойко Борисов не само спечели европейските избори, но дори получи най-много гласове в София на вота на 26 май.
Разбира се, местните избори са от напълно друг порядък. Политическата мобилизация не само на управляващите, но и на опозицията, респективно активността, би трябвало да бъдат далеч по-големи от тези на евровота. Възможно е обаче в полза на ГЕРБ да започне да работи ефектът на имунизацията, получена след преминалата треска. Нещо като това да не можеш да се разболееш повторно от политическа чума… Не, не мисля, че пациентът е излекуван. Но, след като партията на Борисов спечели на 26 май, след най-тежките скандали в цялата ѝ история, дали през летните, ваканционни месеци, някой би обърнал особено внимание на нова порция съмнения и/или разкрития за корупционни практики?
Да, България е най-корумпираната страна в ЕС, но корупция има и във високо развити демократични страни. Там обаче престъпниците, с малки изключения, си получават заслуженото. Според изследване на University of Illinois, Чикаго държи „палмата на корупцията“ в САЩ. През последните 40 години там са осъдени повече от 1500 души (политици, чиновници и др.), замесени в политическа корупция.
А какво правят съседите на България? Наред с другите си успехи, румънската прокурорка Лаура Кьовеши през 2015 година „взе скалпа“ на кмета на Букурещ (2008-2015) Сорин Опреску. Той бе арестуван в дома си по обвинения, че взимал подкупи.
Имайки предвид поданическата политическа култура, която сякаш е залегнала в гените на средностатистическия български гражданин, не бих се изненадал, ако поредният гейт бъде игнориран от (значителна част от) избирателите. Не е изключено оттук нататък разкритията да се губят в медийния шум и хората да ги пропускат покрай ушите си – защото или „не им се занимава„, или им е дотегнало да бъдат в ролята на политически Сизифовци. Последните скандали не преляха чашата на общественото търпение. Дали една нова „солена фактура“ за ремонта на столицата, сервирана на данъкоплатците, би нарушила примиренческото, овчедушно спокойствие? Съмнявам се.