Поредно поражение за българското гражданско общество
Защо този тъй прехвален референдум се оказа в крайна сметка невалиден? Дали заради законовото изискване за висока избирателна активност? Или по-скоро заради това, че българите разконспирираха опита да бъдат измамени?
Краткият коментар на случилото се гласи: Най-после проведохме референдум. И какво от това? Нищо… Но понеже „първият в демократичната история на България” национален референдум е не просто безсмислен и ненужен, краткият коментар не е достатъчен.
Нескопосана измама
Референдумът напълно потвърди очакванията и най-вече онова, което отдавна всички знаеха – че ще е невалиден и резултатът от него няма да има задължителен характер за управляващите. Сега всички, включително и онези, които са го приели, стоварват вината върху законовото изискване за участие на поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. Това изискване може би наистина трябва да се промени. Но и без него резултатът от този референдум щеше да е същият. Защото причината не е в нескопосания закон, а в нескопосания опит да бъдат измамени избирателите. Те, за щастие, разчетоха този опит много ясно.
Корените на тази измама са в безотговорната, опасна и цинична злоупотреба с пряката демокрация, каквато представлява самата идея да се постави на референдум въпросът „за” или „против” една конкретна ядрена електроцентрала. Затова основната отговорност за измамата е на инициаторите на референдума – българската левица и свързаните с нея, пряко облагодетелстващи се от проекта АЕЦ „Белене” партийно-енергийни кръгове, които и в последния месец на т. нар. информационна кампания потрошиха милиони левове, за да разпространяват опашати лъжи.
Помогнаха обаче и днешните управляващи – с характерните си, финтиращи избирателя, резки и дори обратни завои и с безумната редакция на въпроса, която го направи объркващ, двусмислен, нелогичен. С този въпрос, колкото и да бяха гласувалите и какъвто и да беше преобладаващият отговор, резултатът на практика пак нямаше да задължава никого с нищо.
Тържество на безсмислието
Въпросът уж се отнася до „Белене”, но всъщност „Белене” въобще не се споменава, тъй че дори и всички до един да бяха гласували „за”, това съвсем нямаше да означава, че „Белене” ще се строи.
Въпросът уж се отнася до „развитието на ядрената енергетика”, но дори и всички до един да бяха гласували „против”, това съвсем нямаше да означава, че не може да се строят нови ядрени мощности.
При това положение истината е, че днес, на другия ден, който каквото и да говори, каквито и политически успехи да си приписва, ситуацията не се е променила с нищо. „Белене” е спрян, но ако утре някой поиска да го строи, може да го направи. Може да се строят и нови реактори в „Козлодуй”. А може и нищо да не се строи. Пълно тържество на безсмислието.
И отново нищо не зависи от нас
Референдумът в този си вид обаче не беше просто ненужен – той беше и вреден. Представено като „успех за демокрацията”, като „дългоочаквана победа” и „исторически шанс” за гражданското общество, прехваленото „допитване до мнението на народа” затвърди още повече широко разпространеното отвращение от политиката и убеждението, че от нас всъщност нищо не зависи. От което гражданското общество само загуби. Спечелиха фасадната демокрация и нейните задкулисни диригенти.
Белене – част осма
Да не бързат да се радват и онези, които са се надявали, че ако не друго, поне приказките за АЕЦ „Белене” ще понамалеят след референдума. Нищо подобно. Сега, както предвижда законът, преобладаващият положителен отговор на въпроса от референдума до три месеца трябва да бъде внесен във вид на проекторешение в Народното събрание. А после идва предизборната кампания. Тъй че за „Белене” тепърва пак ще се говори.