Размисли за приятелството
Размисли за приятелството “Родил съм се без да искам, ще умра не когато искам, затова ще живея както си искам!” – добре формулирана мисъл на велик човек, но аз си задавам въпроса: “Дали всеки може да избира начина си на живот?” Често човек е притиснат в ъгъла на отчаянието и почти няма място за избор, освен частичката надежда, надничаща из открехнатата двер на самотата и тогава виждаш полуразмазания образ на човек- приятел, брат, роднина, друг. Роднини, както и родина, не можеш да избираш, но приятеля – това е друго нещо ! Него не можеш да го купиш, не можеш да манипулираш, да обиждаш или мамиш! Не можеш да го продадеш! Защото просто него вече ще го няма! Докато роднините – те вечно ще са си такива и ще помагат – дали от лицемерие или от хорски срам, а може и чистосърдечно – зависи от интелектуалния багаж, докато приятеля ще ти помогне, защото просто е такъв, защото иска и те уважава, защото те цени, без да очаква нещо от това. Не ще наднича само през вратата, за да те съжалява, а ще ти подаде ръка и ще те изтупа от прахта! Но много хора употребяват думата “приятел” не където трябва. “Здравей, приятел!” – чуваш вместо “Здрасти!”, а почти не го познаваш, или ако си помогнал с нещо някому, наричат те “приятел”, а ти просто си добър човек! “С приятели ще ида на кафе!”, но до там ли се простира дружбата – до чашка или коментари на просташки клюки?! Приятелството е в душата на човека – без дребни сметки, без пазар! Приятелството е подарък за богоизбрани – блазе на тоя, който притежава този дар!
Приказка за приятелството Посветено на всички, които имам смелостта да кажат: „Аз съм твой приятел!“ Променен съм! И върешно, и външно – изцяло променен съм… – И поради какво? – ще ме запита някой. – С какво се чувстваш ти различен от изминалите дни? Какво те промени, какво усещаш, кой си ти? А аз ще се замисля, със страсти огненометежни, ще се замисля аз… и ще отвърна: – На Вас дължа честа, приятели! За което – благодаря! За приятелството, за отминалите дни, за спомените, за мечтите, дори за сънищата, в които, като ангелчета пак приятели добри сме! И само благодарности, една след друга да редя, пак не ще успея за всичко мило да се отплтя. Чрез Вас се чувствам жив, чрез Вас живея, за Вас се боря и за Вас се смея Без Вас съм никой, прекалено слаб, дори се чувствам, като поредния глупак, за това не мога, и на колене пред Вас се моля… Не знам защо, но натъжих се. А трябва да се радвам, оптимист да бъда искам аз! Вярно, няма само радости да ме съпътстват, не мога винаги с розовите очила да гледам на света. Но мога и ще го направя, за Вас да мисля винаги когато съм щастлив, когато искам да Ви се похваля, дори когато съм нещастен, когато имам нужда от утеха. И ще го направя несъмнено, защото в сърцето ми усещам да туптите… Обичам Ви, обичам Ви истински, обичам Ви с цялото си сърце…, защото за мен Вие сте всичко – и морето, и небето, и облаците, и мечтите – цялото мое съществуване би било напразно без Вас. Дръзновение! Ярка следа… и звезден прашец се сипят от небето. Лъч светлина и ореол обгръщат действителността…
За приятелството Какво е приятелството? Преданост, обич, привързаност? Или предателство? Кой може да каже точен критерий за него? Нима има човек, който да не се е сблъсквал с предателство от страна на негови най-близки хора? Хора, на които до вчера си разчитал. И си наричал приятели. Може ли да се купи приятелството? Или то е дар. Дар, към който всеки се стреми и борба, за да го запазиш завинаги. Най-важното в едно приятелство, искреността ли е? Кой може да каже?Аз не мога. И не,защото нямам приятели, а, защото… Защо всъщност? Може би,защото твърде много вярвам в искреното, истинско приятелство. И не мога да приема, че в едно приятелство може да скита омразата и завистта. Тези две чувства, които всеки се стреми да прикрие в себе си. Лесно е да сложиш маска и да приемеш друг, чужд на твоята същност облик. Трудно е да бъдеш себе си,т.е.искрен и всеотдаен с другите около теб. Да, наистина е трудно. Но не и невъзможно. А колко ли фалшиви приятелства има? И дали това може да се нарече приятелство? Едва ли! -Коварство, може би. Важното е да оставиш следа в сърцето на този, който наричаш Приятел. И тази следа да остане завинаги, а не да изчезне като стъпка, оставена на пясъка на брега на морето и заличила я вълна. И питам се аз-каква следа оставям в сърцата на хората,на моите приятели?
Истинските приятели
Обикновени срещу Истински приятели! Обикновените приятели никога не ме виждат да плача. Истинските приятели имат рамо, подгизнало от сълзите ми. Обикновените приятели не знаят малкото име на най-близкия ми човек. Истинските приятели имат номера на мобифона му в тефтерчетата си. Обикновените приятели носят бутилка вино на купоните, които правя. Истинските приятели идват по-рано за да ми помогнат в подготовката, и остават до късно, за да ми помогнат в почистването. Обикновените приятели се сърдят, когато им звъня, след като са си легнали. Истинските приятели питат, защо ми е отнело толкова време да им позвъня . Обикновените приятели се стремят да говорят за моите проблеми. Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с проблемите си. Обикновените приятели гадаят за моите любовни истории. Истинските приятели знаят толкова много подробности, че ако не бяха истински, можеха да ме шантажират с това. Обикновените приятели, когато ме посещават се държат като гости. Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами. Обикновените приятели мислят, че с приятелството ни е свършено, когато имаме разногласия. Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не сме имали разногласия. Обикновените приятели очакват винаги да съм до тях, когато имат нужда от мен. Истинските приятели очакват винаги да са до мен, когато имам нужда от тях.