Това е сигурно: Радев, Герджиков и Панов ще повлияят на изборите на парламент
Засилващият се критически хъс на Панов към Радев е повече от смело предизборно поведение. Ще повлияе ли той на тази част от градската десница, която гледа на Радев не като на фалшив, а като на истински нов герой?
През ноември българите ще гласуват едновременно за президент и за парламент. Това със сигурност ще се отрази на резултатите. Защото тримата основни претенденти за президентския пост ще окажат влияние върху парламентарния вот на подкрепящите ги партии. И тези тенденции могат да се прогнозират.
Очакванията от проф. Герджиков са ясни
Най-ясно е сякаш какви са очакванията на ГЕРБ от кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Първо: да мине през академична баня публичният им образ, който беше зацапан до такава степен, че никой в 45-то и 46-то НС не искаше да има нещо общо с тях. Второ: професорът като човек, върху когото не тежат политически грехове, да даде на ГЕРБ легитимност извън политическата сфера и да привлече гласове извън твърдото му електорално ядро. Атаките към Герджиков, логично, вървят по същите линии – с настояването да се изкаже за греховете на бившите управляващи, което той упорито отбягва; и с опитите да бъде лишен от „политическа невинност„, като се извадят „скелети от гардероба“ му от времето на Тройната коалиция.
Освен това Анастас Герджиков влиза в кампанията като имиджова алтернатива на Румен Радев (най-строгият съдник на ГЕРБ и Борисов) по оста – спокоен професор срещу гневен генерал. И така може да привлече онези, без значение на партийната им принадлежност, които не харесват генерала – било то заради подозренията за намеса на Кремъл в предишния му избор, заради раздразнение от риториката на вдигнатия юмрук или въобще заради резерви към ролята на пагона в цивилни институции. Във всички случаи обаче проф. Герджиков е находка за ГЕРБ, каквато доскоро изглеждаше, че едва ли намерят.
Преизбирането на Радев вече не е толкова сигурно
Доскоро Румен Радев се смяташе за сигурния победител в предстоящите президентски избори. Той изглеждаше дотолкова сигурен, че не Радев имаше нужда да търси електорална подкрепа чрез партиите, а той можеше да им даде такава (на което очевидно разчита нововъзникналата ПП, БСП пък като че ли се чувства леко обидена). Но нещо се случи – наказателният вот срещу бившите управляващи, който Радев превърна с свой основен ресурс (всички други теми повече или по-малко звучаха факултативно в устата му), постепенно започна да губи мощ. Не че има данни ГЕРБ да си връщат доверието, но вече да си срещу тях, Борисов, пачките, кюлчетата и пр. не стига. Нужно е и да имаш възглед за света след ГЕРБ, който едва ли ще е постлан с цветя и рози.
В това отношение перспективата пред партийните братя Кирил Петков и Асен Василев е благоприятна, защото те, освен че като министри в служебното правителство подложиха на конкретна критика бившите управляващи, лансират и конкретни идеи какво да се прави оттук нататък. И може да се получи така, че Радев, към когото парламентът на два пъти преля власт, сега да му я върне в лицето на ПП. И те да направят правителство още в първия си мандат, а той да не вземе втори.
Лозан Панов се позиционира категорично в дясно
Що се отнася до Лозан Панов – в някакъв смисъл беше задължително ДБ да го подкрепи. Защото тяхната главна битка е за реформа на съдебната система, а той олицетворява именно нея. И това, че и според тях, и според него от тази битка зависи успеха на всички други, от само себе си го изстрелва в политиката. И го прави възможен обединител на нацията, независимо от формата на очилата му. Защото около какво друго да се обедини нацията днес, ако не около върховенството на закона?
И тук дойде изненадата, включително сякаш и за ДБ. Оказа се, че Лозан Панов се интересува не само кой какво твърди, а откога го твърди и на какво основание. Президентската надпревара е между личности, което прави от биографиите им предизборни послания. В такава светлина той има склонност да се връща във времето и изказа съмнение дали Радев като президент е бил борец за върховенство на закона или е станал бенефициент на тази борба. И дали няма връзка между Герджиков и ДПС, превърнало се в маркер на зависимостите в съдебната система. Впрочем, на ръба на парадокса Панов заподозря, че дългата сянка на ДПС пада и върху Радев, като противопоставяйки се помежду си, синхронизирано мобилизират електоратите си.
Засилващият се критически хъс на Панов към Радев е повече от смело предизборно поведение, защото рискува да отблъсне тази част от градската десница, която гледа на Радев не като на фалшив, а като на истински нов герой. Но така, още преди началото на кампанията, Панов категорично застава именно в дясно, защото левите обичат флирта с масите (пък били те и от „София 1000„), а десните обичат принципите си. И още нещо: за левите приоритет е социално равенство, а за десните – равенството пред закона, което е и неизменната кауза на Лозан Панов.
В този смисъл кандидатурата на Панов има потенциал да се превърне в естествено възникнал сондаж доколко през 2021 година градската десница е дясна.