Путин и Зеленски: двама лидери сякаш от различни светове
Във войната, водена от Русия в Украйна, медийният образ на двамата президенти Зеленски и Путин рязко контрастира. По какво си приличат и по какво се различават тези двама държавни мъже?
Единият седи на класически тапициран фотьойл, на масивна маса, във внушителна зала, облечен е в ушит по поръчка костюм. Другият се появява по улиците на Киев в масленозелена тениска или стои пред синя стена. Ясно е – начинът на комуникация и медийната постановка, която избират двамата лидери Владимир Путин и Володимир Зеленски, са много различни. И докато на мъжа с тениската се възхищават и му симпатизират, другият е все по-изолиран.
Езикът и реториката на Путин и Зеленски
Войната, която започна Путин, се води и от двете страни и със способите на реториката и изображенията. И двамата лидери демонстрират решителност, с която те предават посланията си. Но това е и единственото общо между тях. Разликите са поразителни.
„Имам нужда от муниции, не от превоз” – с тези думи украинският президент Зеленски отхвърля предложението на САЩ да му помогнат да се евакуира от Киев. Той е много близо до народа в обръщенията си: те са директни, лесни за разбиране, кратки и лишени от сложни обяснения и опити за интерпретации на историята. „Той се държи на нивото на хората,” коментира преводачката Олга Радецкая. „В речта си непосредствено преди началото на войната Зеленски – както той сам каза – се обърна към руснаците като украински гражданин, не като президент”.
Путин изглежда далечен и недостъпен: „В обръщенията си той използва по адрес на укаринците думи като „зараза„, „вирус„, „паразити“, нарича ги „хунта наркозависими нацисти„. За него всички са оглупели от западната пропаганда и са контролирани от външни сили,” казва Радецкая. Докато Путин клевети, Зеленски се опитва да обяснява: „Обръща се към руснаците и им казва, че това, което гледат по телевизията, не е вярно, обяснява им каква е реалността. Той не нарича руснаците глупаци. Говори им като на равни,” обобщава многократно награждаваната преводачка.
Сякаш от различни светове
„Студената война приключи,” с патос обявява Путин преди повече от 20 години от трибуната на германския парламент. Следват гръмовни аплодисменти. След последните му речи и действия това изказване изглежда остаряло. Той вече заплашва с ядрени оръжия, говори за демилитаризация и праща войската да атакува суверенна държава. Путин живее в миналото, заяви в интервю за ДВ руският писател Владимир Каминер.
„Втората световна война е много важен елемент и Путин неслучайно използва лексика от този контекст,” казва Радецкая. Посланието е: победихме фашизма и националсоциализма веднъж и ще го направим отново. „Това е идеологическа подбуда, която резонира в обществото отдавна”, допълва тя.
За разлика от него Зеленски говори за случващото се тук и сега, но е принуден да вземе отношение към историческия наратив на Путин: в една от речите си украинският президент припомни за осемте милиона украинци, загинали в борбата срещу националсоциализма.
Послания, насочени навътре
Зеленски се старае да мотивира и да обединява, не да разединява. Обръща се към украинците, но и към рускоговорящото население, както и към евреите в Украйна. В същото време Путин често е дистанциран и демонстрира незаинтересованост към собствения си народ. С нарастването на жертвите от руска страна и несигурността колко дълго ще се проточи войната обаче Путин осъзнава, че ще му се наложи да спечели хората на своя страна. След като млад войник от Дагестан е паднал убит в Донбас, Путин казва следното: „Аз съм руснак и в моето семейство има много хора, носещи имената Иван или Мария. Но когато видя героична саможертва като тази на Нурмагомед Гаджимагомедов, тогава аз съм и дагестанец, чеченец, татарин, евреин…”
Така Путин се опитва да разсее подозренията, че инвазията на Украйна е изцяло руско дело, твърди Радецкая. „Иска да предизвика солидарност и от другите националности в Руската Федерация. Използва го и за контраст на предполагаемия национализъм на украинците.” Руският писател Дмитрий Глуховски пък вижда това като опит на Путин да отхвърли личната си отговорност за войната.
Страх срещу сила
Зеленски не се притеснява да се обръща към световните лидери и се превръща умело в лицето на съпротивата. Исканията си представя директно и се опитва да провокира съвестта на Запада. Дори към Путин се обръща директно: „Аз не хапя. Съвсем нормален човек съм. Седни с мен, кажи ми от какво се страхуваш.”
Путин пък изглежда все по-изолиран. Той почти изцяло избягва прекия диалог с държавни лидери и с международни организации.
Силни мъже
Що се отнася до външния им вид, и от двете страни наблюдаваме традиционно мъжество, казва Дирк Шулц от Центъра за изследвания на пола в Университета в Кьолн. „От едната страна е мъжеството, жадно за власт – агресорът, който вярва, че традициите и историята му позволяват да вземе обратно, каквото му се полага. Другият пък е мъжественият герой, чийто героизъм се корени в начина, по който защитава страната си,” коментира Шулц.
И двата вида мъжество са продължение на патернализма. А войната, колкото и ужасяваща да е тя, е арена за доказване на това мъжество, което мнозина вярваха, че сме превъзмогнали.