Протестирате. Защото ви се повдига от погнуса
Гневът не е главният мотив. Протестирате, защото вече ви се повдига от гнусотата на управляващите, защото сте отвратени от тяхната самозабрава и безнаказаност. От начина, по който те ви презират.
Вие сте нормален гражданин. Имате се от средната класа, макар по еврокритерии да сте беден. Не сте първа младост, пазите себе си и другите в това болно време, не се вързахте през 2013-та, за да не съучаствате в нововъзкачването на Борисов, но сега сте решен да протестирате. Защо?
Отколе за вас проблемът не е управлението на този лидер или онази партия, а фактът, че животът ви мина в най-бедната и разкапана държава в Евросъюза, в една олигархия в ръцете на шепа босове, които контролират мутри, групировки, мафии, тайни служби, партии и правителства. Въпросните първо си поделиха комунистическото наследство и все така продължават да си преразпределят националното богатство.
Съгласен сте с Миша Глени, че във всяка държава има мафии, само в България мафията си има държава. Не подкрепяте никоя политическа сила, участвала в управлението през последните 30 години, тъй като всяка от тях се е доказала като неспособна и непетимна да пребори олигархичния модел. Борисов за вас от самото начало е негово лице и същина, т.е. част, а не решение на проблема. Не виждате партийна алтернатива; или поне не такава с потенциал за електорална подкрепа, която да направи възможни коренни, включително и конституционни преобразования.
Защо този път е по-различно
И все пак, този път протестирате? Защо? Естествено, протестирате против управляващите и против техните управляващи, против модела на управление, превърнал демокрацията във фасада на олигархия. Но не сте в състояние да проследите безброя наративи, разкриващи държавата като корупционно и олигархично гнездо на безнаказаността. Затова не гневът е главният ви мотив.
Протестирате, защото вече ви се повдига. Този път протестирате етически, а не политически, естетически, а не социално. Гнусотата на управляващи и управляващи ги най-накрая лъсна за вас по начин, който ви изкара от циничното ви безразличие: те показаха, че ви имат за балами, достойни за пренебрежително презрение, че от вас нищо не зависи, че те държат и ножа, и хляба, и зрелищата, и че каквото и да правите, играете тяхна игра в техен спектакъл. Отвратени сте от тяхната самозабрава предвид безнаказаността им и безпоследствеността на всяка съпротива. Това, че Борисов и телеплямпалата му ви обясняват, че сте маша на Радев или на Божков, на сговори и сценарии между ДПС, „ДА, България“ и БСП, не ви бърка: допускате накрая да се окажете употребени, но сте там по друга причина. Вие сте там поради погнуса.
Повдига ви се от премиер, който първо зове председателката на парламента „просто кърджалийска пътна кака” или нещо такова, после я опипва публично, а тя търпи.
Повдига ви се от снимките от дома му, издаващи битност на подпухнал чалга главатар, триглаво похъркващ над гърненце с имане.
Повдига ви се от главен прокурор, който бърка Керенски с Каренин, докато се пъне да си извади изпод каскета нещо от недовдянатите уроци по история и литература.
Повдига ви се от правосъден министър, който в самозабрава се подгавря с предходник на поста, задето хора с вид и манталитет на мутри са го малтретирали, отказвайки му български бряг и флаг на територия, бранена от тях като чужда.
Повдига ви се от президент, който къта съветниците си, хванати в същия кюп и на същия калъп, все едно фактът, че са негови хранени хора, ги прави извънземни.
Повдига ви се и от премиер и подгласници, системно неспособни да излязат от квадратното мислене на компромати и конспирации, на завери и манипулации, само и само да не се разпознаят в огледалото на протеста на хора, отвратени от тях.
С Бат Бойко е отврат, но без него – още по зле?
Шепата говорещи глави не спират в хор да ви припяват от всички телевизии, че повече сълзи са пролени заради сбъднати молитви и да ви умоляват да се вразумите, защото с Бат Бойко е отврат, но без него още по-зле ще ни стане. И че по-добре отврат, отколкото лошо. Обаче вие вече десетилетие преглъщате одиозния самозванец задето уж бил гарант на реалистичния компромис между корупцията и нейното ограничаване, между олигархията и контролирането ѝ, между злоупотребата и строителството на гърчави магистрали, между обективната бедност, несвобода, упадък и изоставане на опашката в сто класации и гарантираното живуркане: Бойко прави-струва, ама всеки криво-ляво добрува, както твърди майка ви. Много като нея вярват, че Борисов е пределна еманация на българския гений – неуко-хитричка, интуитивно-сръчничка байганьовщина при снизен хоризонт, говорене на гьотере, мислене на дребно и крадене на едро, но уж с мярка. Впрочем бившият Живков бодигард и правешкият хитрец са онези байганьовски превъплъщения, които единствени са успели досега да управляват България за повече от десетилетие.
След унижението с царя, още десетилетие търпяхте човешкото си достойнство потъпкано, но не можете повече. И не искате: искате да сте част от реката на народното отвращение, най-накрая изриваща авгиевите обори на този тип власт.
И както сте против, без да сте за, стопляте, че усещането ви, че всички са маскари, ще да ви е вменявано, че неизбежността изборът да е между куцо, сакато и кьопаво ще да ви е внушена от добре разпяните и разпенени медии на Пеевски. Защото малцината, които се държат опозиционно тук, тутакси стават обект на пасквилите им, които въобще не се хабят да защитават нечия невинност. Единственото, което внушават, е, че и борците са също толкова оклепани, колкото и онези, срещу които се борят. Оттам и тягостното чувство за пошлост и омърсеност. За безалтернативност. Затова преоценявате цинизма си като манипулиран и се оглеждате за автентичен лидер и говорител.
Светлата фигура на протеста
Единствената светла фигура, която отколе припознавате, е тази на Христо Иванов: не само заради блестящия пърформънс на Росенец, който показа абсурдната сараизацията на страната, но и заради смелостта му още като правосъден министър да признае невъзможност да се бори срещу системата и съответно да създаде политическа партия. Проблемът ви с него е, че волята му да се бори чрез съдебна реформа влиза в нерешимо противоречие с дясната му вяра, основаваща се на неприкосновеност на частната собственост. В разграбена и присвоена страна, в която няма ни един осъден сред големите босове и кукловоди, такава една неприкосновеност е фундаментален проблем, олицетворяван понастоящем от Доган и Пеевски.
Идеята, че „кой крал – крал, оттук-насетне започваме на чисто” в същината си не е много по-различна от тази на Илия Павлов за гущера, който трябва да се раздели с опашката си. Безкомпромисна лява алтернатива, която е анти БСП и не признава неприкосновеността на придобитата по време на Прехода частна собственост, е големият отсъстващ от българската политическа сцена в момента. На протеста видяхте ободряващо утопичен плакат, гласящ „30 години капитализъм стигат”. Затова засега тактически ще застанете зад Иванов и ще го изчакате да узрее за идеята, че няма как управленският модел да се смени, без да се потърси сметка за несправедливостта на Прехода, а всички те предполагат автентична лява алтернатива от актуален по-скоро скандинавски, отколкото иберийски тип.
Не е за вярване, но е факт: участвате в мини революция на възвърнатото достойнството и възстановеното приличие не другаде, а в България. Това ви кара да се чувствате добре. И обнадежден. Ефектът на дъното.