Прокобата на мръсните пари
Нечестно спечеленото богатство носи нещастие. За половин век държавен атеизъм мнозина забравиха този ненарушим Божествен закон.
Доста разбойници са върлували из Българските земи. Къде са техните потомци днес? Как живеят? Непознати са им даже техните имена, нали? За наследниците на прочутия в миналото Дойно Белев мога да ви уверя, че се намират под чертата на социалния минимум. Купищата окървавено злато не донесоха щастие на тези хора.
Пълчища партийни секретари, офицери от ДС и подобни на тях пладнешки бандити използваха кастови привилегии, за да окупират държавната икономика. Сега пък ни уверяват, че е редно и нормално заграбеното да се превърне в тяхна частна собственост. Свещена и неприкосновена. А ние мълчим. С пасивността си съдействаме за узаконяването на едно беззаконие и се чудим защо децата ни гладуват.
Хората могат да бъдат подведени и излъгани. Бог – никога! Не глад, а гладна смърт ни чака, ако съдействаме на измамниците и грабителите при упражняване на тяхната, получена с нечестни методи власт.
Казват ми: “Да, ама комунистите си уредиха положението. Парите са у тях.” Нищо не са уредили! Според една малко изучена закономерност, за свръхпрестъпленията плащат следващите поколения. Примери колко щете. Невинно изкланите жертви не позволили на великите пълководци от древността, пък и от по-ново време да оставят свои династии. Александър Велики, Чингис хан, Тамерлан… Основоположниците на руския болшевизъм Ленин и Троцки – и тях ги застигна гневът Божий. Децата на Сталин и Брежнев – нещастници, достойни единствено за съжаление. Ами нашият Тодор Живков? Дали синът му или внукът му носят с чест неговото име? Такива са законите на Провидението, чийто безотказни механизми ние не познаваме.
Да погледнем на въпроса и от рационална гледна точка. Измамникът непрестанно ще хвърля пари, за да прикрие измамата. Грабителят ще наема все повече и повече телохранители /наричат ги още “бодигардове”/, за да се брани от ограбените. Насилникът ще построи не дом, а крепост, където да се скрие от възмездието. Така ще постъпят по-дребните риби. Големите хищници ще изнесат всичко в чужбина, за да станат съвсем недосегаеми. Тези мерки ще имат временен ефект, но във всички случаи потърпевшите ще бъдем ние.
Затова никога и в нищо не бива да им вярваме. Ние с нашата простодушна наивност често се оставяме да ни излъжат, но на тази наивност трябва да сложим край. “Граждани на България, простете за грешките ни!” – заяви Петър Стоянов на 29 декември 2000 година. Лесно е така. Първо смачкваш хората, съсипваш ги, лишаваш ги от надежди, а после едно “Прощавайте!” И всичко ти е простено. Дори грабежите ти са простени, а което е най-хубаво, награбеното остава.
Те доброволно няма да ни върнат нищо. От тях няма какво да чакаме. От собсвеното ни противодействие срещу грабежа и от Божията помощ зависи дали нашето отново ще бъде пак наше. Грешка ще е, ако си въобразим, че щом те забогатеят достатъчно, ще отделят част от богатството си за нас. Забогатялите комунисти са фигуранти, с чиято собственост се разпорежда противочовешкият им Паразитен интернационал. Същият, в чиито идеологически трудове е записано, че Българският народ няма право на съществуване. /За справка – трудовете на Кашел Мордохай, познат повече като Карл Маркс/ Пример – парите, които забягналият във Виена Огнян Дойнов отпускаше на Владимир Жириновски, юдеинът от хазарски произход, заклет враг на всичко Българско. Ако пък комунистът реши да обсеби поверените му финанси или да ги ползва не по “предназначение”, започват улични престрелки, атентати, загадъчни убийства и съмнителни самоубийства. За нас обаче е все зле.
Нека не се отчайваме – спасителен изход има. Никакво доверие към организираните от БКП политически партии и организации. Никакво доверие към противобългарските сили. Извършване на собствени разследвания за доказване мръсния произход на парите у светкавично забогателите. Никакъв съюз с тях, никакво участие в пъклените им дела. Нека сами понесат ужасните последици, които няма много да закъснеят. Иначе Божията прокоба ще връхлети и нас.