Прилича на преврат: Борисов вече нищо не може да направи
Борисов кара джип из нивите, защото вече не кара влака на държавата. Други го карат. Това, което се случва напоследък в България, много прилича на държавен преврат.
Според Карл Попър, демокрацията е скучна и досадна работа, но има едно безспорно предимство: властта минава от едни ръце в други без насилие. Можем да продължим това съждение в съвременните условия: всяко засилване на демокрацията смалява ролята на силата в структурирането на властта. И обратното: всяко отслабване на демокрацията укрепва ролята на силата в структурирането на властта.
Не, силата вече не е в Борисов
Именно с тази закономерност се сблъска в последните месеци премиерът Бойко Борисов. След като години наред оставяше впечатлението, че работи за отслабване на демокрацията, накрая всичко опря до силата. И се оказа, че силата не е в него.
Борисов кара джип из нивите, защото вече не кара влака на държавата. Други го карат, след като успяха да изземат властта от Борисов. Проведоха един вид държавен преврат – изместиха властта от онзи, за когото народът все пак е гласувал, към хора, за които народът не е гласувал. С избирането на Гешев за главен прокурор този преврат просто ще бъде официализиран. Ще стане ясно в чии ръце е властта, защото оттам насетне именно той, а не премиерът, ще издава разпореждания на държавните институции.
Че Борисов вече не е силата в държавата – това стана ясно отдавна. И е изобилно коментирано. Вече година и половина наблюдаваме как премиерът издава някакво разпореждане, което обаче не се изпълнява. И той просто отстъпва. Подкарва джипа из нивите в търсене на колхознички, с които да се снима.
Три примера
Последните примери са достатъчно красноречиви. Избухва Борисов, че в БНР едни главанаци саботират правителството и затова трябва да си ходят. Главанаците обаче правят точно обратното: контраатакуват. В какви ситуации главанаците постъпват така? Ами в такива, при които знаят къде е реалната сила. В случая реалната сила не е в Борисов, а в онези, които са се обаждали за свалянето на Силвия Великова и за изключването на сигнала. И така Борисов млъква по въпроса за радиото.
Казва Борисов, че е дал 50 милиона за медицинските сестри, а сетне увеличава сумата на 86 милиона. Неговият подчинен обаче, министърът на здравеопазването, отсича: Не били 86 милиона, а 6. И освен това вече били похарчени. Борисов мълчи.
Мълчи и по сагата с предсрочно освободения Полфрийман. А знае много добре (все пак в качеството си на премиер обикаля света), че задържането му представлява грубо нарушение на всички закони, включително и международни. А освен това може да доведе до тежки разправии с Австралия. Но Борисов мълчи за това „отвличане“ на чужд гражданин. Както преди време мълчеше за отвличането на кораб на чужда държава.
Силно впечатление прави рязко нарасналата степен на наглост на различните държавни началници, които вече не смятат за необходимо да се подчиняват на премиера. Сякаш се състезават кой да разяри по-големи групи граждани. Цацаров: Проверихме и не знаем кой спря сигнала на „Хоризонт„. Шефът на БНР: Великова не е сваляна от ефир. И голяма работа, че спрял сигналът на радиото. Здравният министър: Не са 86 милиона, а 6. И не са за вас.
В една демокрация подобно поведение е необяснимо. Защото управляващите все пак се нуждаят от подкрепата на обществото – и се състезават за нея. Когато обаче демокрация няма и всичко вече се решава със сила, състезанието е друго: кой да изглежда най-силен сред силните. В случая: който днес разяри най-голямо количество граждани, но успее да остане на поста си, той ще вземе голямата власт утре, когато силните се съберат да си я поделят.
Кой?
Години наред на Борисов му беше обяснявано: градиш инфраструктурата на диктатура, но няма ти да си диктаторът. Ще те измамят и други ще яхнат тази инфраструктура. Но Борисов не слушаше и не вярваше. Базисното политическо невежество се оказа по-силно от елементарния инстинкт за самосъхранение.
Въпросът е: кой е този, който в момента взима властта от Борисов? По метода на аналогиите, това най-вероятно е ДПС. По времето на Орешарски тази партия вече проведе подобна операция – да превземе властта отвътре, а нейни агитатори да обикалят София с посланието: „Оттук нататък това е правителство само на ДПС”. Знаем, че от ДПС са се обаждали в БНР за свалянето на Великова от ефир. Знаем, че Гешев е кандидатура не на Борисов, а на кръговете около ДПС. И знаем, че ДПС трупа финансов ресурс чрез Българската банка за развитие.
Кой друг? Тъй като ДПС има важна роля в службите за сигурност и в прокуратурата (и в две министерства, но в случая те не ни интересуват), значи и тези структури попадат в кюпа на превратаджиите. А също така знаем, че тези структури са обвързани с Кремъл – прокурорите дори не крият редовните си посещения за „обучение” в Москва.
Близката цел на преврата е очевидно (очевидно за тези, които са чели Аристотел) олигархията да управлява без оглед на резултатите от каквито и да било избори. Както и без оглед на каквито и да било закони. Далечната цел: откъсване на България от съюзите на Западния свят и превръщането ѝ в руски коридор, свързващ Москва с нейните съюзници в Белград и Будапеща. Тоест, отцепване на Балканите от Европа.
Голата сила
За да се случи всичко това, задължително трябва да се стигне до положение, при което голата, неограничавана от никакви закони сила да се превърне в единствения начин на управление. Несъгласните да са в затворите. Неудобните фирми и организации да са „заличени”. Най-устатите индивиди да бъдат запознати със съответните дози новичок или полоний. На всеки протест да има хайки, а улиците периодично да бъдат запълвани с татуирани мъже, събрани от фитнес-мазетата на Перник, Люлин и Дружба. Това не мина в Черна гора. Не мина и в Македония. Да видим дали ще мине тук.
Но при всички положения спрете да пишете, колеги, че Борисов трябвало да направи нещо. Борисов вече нищо не може да направи. Защото му се подчинява единствено джипът, с който обикаля из нивите. Само гражданите могат да направят нещо.