Та, в тази малка, трицветна гора си живее немирно Игнат. Игнат е малко магаренце мило, кротко като пуснато в торба шило, с меки и много красиви уши, но работещи тъй рядко, уви. И понеже ритнало веднъж то сърдито вратата, от табелката паднала буквата “ г “ на земята, една сврака я грабнала в своята човка и отлетяла далеч и високо. От тогава на табелката на вратата пише само: “ Домът на Инат„.
Игнат си има другарче в белите- това е катеричката Маргаритка, която пък в говора си има дефект- често премята думите отляво-надясно и отзад- напред, и ако някой случайно как се казва вземе, че я попита, отвръща съвсем убедително: “ Гамаритка„
Пресети се нещо веднъж Гамаритка, подскочи весело пред Игнат и попита:
– Гамаренце мило Инате, нали съм най- бодрата ти приятелка? Кажи ми , ламе си те на мен Кока е твоя рожден ден?
– Дефектен въпрос питаш- рече Игнат
– Въпроса е “ къде е“ ,а не „кога„. Със сигурност няма го у дома и… ау, дали не се лута тъдява изгубен и тъжен в тази дъбрава? Да сте виждали моя рожден ден?
– запита то един благороден елен. Но еленът само поклати рога и промърмори: “ Щури деца…“
– Да типаме хубала! – подкочи и Гамаритка- Той е дъмър и трас и вчиско барзира!
Бухала си намести авторитета на очилата, внимателно чу щурото питане на децата, пристъпи на клона замислен от крак на крак и рече с въздишка:
– Ей го- минава Март. Питайте него дали не е скрил някоя дата, дето да е по мярка съвсем на Ината.
Март явно спореше с баба си нещо и ту ме бе топло, ту пък- горещо, ту наметнат с кожуха със снежна яка, ту по зелена ризка от тънка трева… Все пак вежливо изслуша децата, прерови се целия дата по дата, но…
– Не, няма го тук твоя рожден ден. Попитай Април,той идва след мен.
Април заподскача от дърво на дърво и с малко, вълшебно, цветно перо зарисува ,разпукна листата, с Пролетта затанцува валс по земята, но…и тук не можа да открие Инат точно свойта магарешка дата.
Май си беше накичил с рози главата и весели песни запя му гората, но…
– Май и Май не носи за мен рожден ден…- каза Игнат натъжен. Но Гамаритка не даде му хич да тъжи: – Да модих аз бъги! Дайхе, въври! И весело хукнали из гората събират гъби и се премятат, после ровят на Юни в пъстрата чанта, за да търсят въпросната опака дата. А Юни се смее и ги закача:
– Попитайте Юли за тази задача! Той е по- голям и може да знае…
А компетентно Юли май само играе. И знае. Милиони игри знае! До безброй брои веселбите, това е. Дори слънцето по- ниско слиза, с него играе, от реката си близва… -И в мен не е, Инатчо… – боцва го по муцунката Юли
– Но ето ти този букет от марули и питайте Август, той може да знае. Хайде сега пак да играем!
А Август пристъпва с корона от злато. Усмихнат и щедър е Кралят на лятото, раздава си дните-жълтици богати, в които… гамарешки няма инати…
– Пестември дошъл е! Логям е хитрец! – изви Гамаритка разбъркан гласец. Ето, че беше дошла Есента- време да сбира за Зима храна. И ей ги- събират орехи, лешници, едри шишарки, семенца, кестени… Гората е вече съвсем многоцветна, дъхава, топла след ласките летни. И тъй, присяда до тях един ден Октомври, от слънце до дъжд уморен. А от джоба му, досущ като шило в торбата, стърчи на Инат рождената дата.
– Оте го!- ахва радостно Гамаритка, а Инатчо разглежда го любопитно. Един такъв опак и щур,миловиден ден като слънце и дъжд свиден, с торта бодилна с лилави цветчета, разрязана все на обилни парчета- за всичките горски добре дошли гости. Дори ето- свраката в човка носи грейнала лъскаво в стара позлата буквата “ г “ дето паднала от вратата. И мечовци, зайчета, лиси, елени танцуват весели и засмени…
– А твоят къде е?- се сети внезапно Инат, щастлив от другари и с дари богат.
– О, щое ладеч е. С Науяри ещ дойде.- бързо Гамаритка му отговори.
– Вярно, далеч е.- Октомври добави- Ето, вижда се вече, бърза на Ноември калпака мъглив, но Декември е кротък и по- търпелив. Ще се спусне без страх и шум с шейната, ще порастне с него дори и земята и преди за кратко като чушчица да залюти Февруари , за песен тон ще даде Януари.
– И за ещ миам жорден ден!- Гамаритка прошепна се развълнено.