Въпросите, които трябва да бъдат зададени
Не е толкова важно дали главният прокурор се среща с бизнесмени, изнудва или политиканства. Фаталното е друго. Президентът Радев неочаквано изпрати към обществото послание, което го прави съучастник.
“Наистина в дневния ред на България не са крамолите във Висшия съдебен съвет. Ние очакваме от този Съдебен съвет да бъде пример за разум, за мъдрост, за гражданско отговорно поведение„. Думите принадлежат на държавния глава Румен Радев, който по този начин отказа на председателя на ВКС Лозан Панов да влезе в ролята на арбитър между властите и да провери срещата ЦУМ-гейт.
Преди дни Панов призова президента за директна намеса в разплитането на срещата между Сотир Цацаров, Сашо Дончев и Георги Гергов в офиса на последния етаж в ЦУМ. С писмо върховният съдия поиска Радев да създаде специална комисия, която независимо от останалите компетентни органи да провери детайлите по случая.
Подобен призив Панов бе отправил и към бившия президент Росен Плевнелиев, докато той беше държавен глава. Тогава той поиска специална комисия, която да провери аферата Яневагейт със скандалните разговори между Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.
Редно е да се отбележи, че двата случая са различни – от Радев не би трябвало да се иска да проверява каквото и да било по повод срещата в ЦУМ, защото е ясно, че главният прокурор провежда нерегламентирани срещи с политици и бизнесмени. Вместо това би трябвало да се настоява Радев да се застъпи за реформиране на обвинението. Но и това не е всъщност централната тема сега.
От съществено значение в случая не е дори отказът на президента да създаде въпросната комисия. Централно по важност е отношението му към общата картина – т.е. към случващото се във ВСС. А то далеч не се изчерпва с категоричното нежелание на кадровиците на Темида да потърсят отговорност от Цацаров за рандевуто му с Гергов и Дончев.
Президентът на страната на Цацаров
С думите си, че в дневния ред на обществото не са крамолите във Висшия съдебен съвет, президентът явно застана на страната на главния прокурор Сотир Цацаров. Не е толкова важно дали главният прокурор се среща нерегламентирано, изнудва или политиканства. Важното е друго. На практика президентът заяви, че обществото не се интересува от това!
С това си послание, той на практика направи така, че казусът да изглежда политически незначителен. А обществото се вслушва в неговия глас – та нали това е държавният глава! По този начин Радев влиза в тон с медиите на Пеевски и с хората на Цацаров. След което призовава последните, доколкото те са преобладаващата част от Висшия съдебен съвет, да проявят мъдрост и отговорно поведение.
Всъщност, „крамолите” във ВСС, както ги нарича Радев, не са в обществения фокус, именно защото всеки, който може да ги постави там, ги омаловажава напълно съзнателно – и медиите, близки до Пеевски; и партиите, които имат сериозна заслуга за настоящето състояние на съдебната власт; и институциите, проядени от зависимости; и властимащите, за които само можем да предполагаме на колко срещи с главния прокурор от типа на ЦУМ-гейт, са били.
И още един важен детайл
Отказвайки да вземе отношение по актуалния скандал, президентът разкри още един важен детайл относно неговата позиция. Разбира се, той нямаше как да бъде изяснен във Велинград, защото държавният глава не бе и попитан за него. В коментара си Радев твърди, че Панов иска от него да превиши правомощията си. И разяснява, че тълкувателно решение на Конституционния съд дава право на президента на допълнителна намеса, извън разписаната в основния закон.
“Формите на тази намеса са ясно указани – чрез писмени и устни изявления”, пояснява държавният глава. След което … не взема отношение по случая. От мълчанието му става ясно, че той не намира никакво основание за тревога. И не изпитва никакво – нито личностно (което е по-малко важно), нито институционално (което е особено важно) смущение, че главният прокурор спокойно може да изнудва и упражнява натиск върху бизнесмени и политици.
Нещо повече – президентът Радев нито веднъж не споменава името на Сотир Цацаров. Както и нито веднъж не споменава конкретния случай. Напротив – той говори за някакви си крамоли във ВСС, които изобщо не интересували обществото. А именно тези “крамоли”– определят средата: зависими политически лица, които, заети да пазят собствените си гърбове, приемат лобистки закони и не провеждат структороопределящи реформи, поради редица зависимости и тайни срещи тип ЦУМ.
„Обществото не се интересува …“
Крамолите във ВСС разкриват не само „овладяната” държава. Те разкриват и липсата на справедливост на най-битово ниво, защото за обществото съдебната система символизира тази справедливост. Всъщност, казусът ЦУМ отдавна е политически. Той не трябва да бъде разследван в смисъла, за който Лозан Панов настоява. Той трябва да бъде обговорен от институциите, имащи отношение към чисто нормативната му страна. За да стане ясно, че са необходими конституционни и законодателни промени, които да ограничат възможността главният прокурор на републиката, който и да е той, да има най-високите политически правомощия, с които тайно от нечий частен офис да разпорежда на бизнесмени, политици, медии и съдебна власт.
Затова въпросите по казуса трябва да бъдат задавани на премиера Бойко Борисов, на министъра на правосъдието Цецка Цачева, на вицепремиера по “съдебната реформа” Екатерина Захариева и на президента Румен Радев. А всеки отговор от типа “обществото не се интересува” превръща онзи, който твърди подобно нещо, в съучастник.