Защо престъпленията на комунизма остават ненаказани?
Преди 15 години бе приет Закон, обявил комунистическия режим в България за престъпен. Но защо той си остана единственият правен акт, осъдил тоталитаризма?
Имаше ли ефект от приемането на закона „Панев-2“, който визира огромен брой тежки криминалния деяния на управлявалата близо половин век партия-държава? Едва ли, ако се съди по доминиращите нагласи в българското общество. Социологът Андрей Райчев е категоричен: „Ежегодно в нашите анкети задаваме въпроса кога е било по-добре – преди или след свалянето на комунизма. Редовно над половината от отговорите клонят в полза на НРБ. Високият им относителен дял дори нараства“. Данните на социолога съвпадат с направения преди половин година сондаж на „Алфа Рисърч“, според който режимът на Живков продължава да е симпатичен на 55% от анкетираните.
Престъпления без наказания
Бившият парламентарен шеф Йордан Соколов обяснява соцносталгията на по-възрастните поколения с факта, че за разлика от фашизма комунизмът в редица държави, в това число и България, не е бил осъден по подобаващ начин. Свидетелство за това са провалените процеси по повод „Възродителния процес„, икономическата катастрофа и соцлагерите на смъртта. Приетият Закон за обявяване на комунистическия режим и БКП за престъпни организации има само морален и нравствен ефект и не носи възмездие за онези, които са вършили престъпления от името на НРБ , смята Соколов. Той твърди, че законът в този му вид е напълно безсилен дори срещу изобличени палачи от душегубките на българския Гулаг: „Спомнете си, че зловещото трио Газдов-Ръжгева-Горанов беше освободено от отговорност през 90-те години на миналия век заради изтеклата абсолютна давност по делата срещу садистите от ДС и МВР в ловешкия концлагер „Слънчев бряг“. Сегашният закон за престъпния характер на диктатурата на БКП не разглежда и не премахва давността за подобни престъпления срещу хуманността. Дори да бъде приета поправка в това отношение, тя едва ли ще засегне по подобаващ начин виновните, повечето от които са на преклонна възраст. Но в случая е важен и моралният ефект от осъждането на подобни хора. Пак си спомнете, че Германия наскоро обяви, че ще съди за престъпления срещу човечеството някакъв счетоводител от концлагера “Освиенцим”, който е на повече от 90 години!“
Скорошна анкета сред българските студенти показва, че едва 5 на сто от тях знаят, че в България също е имало лагери на смъртта. Депутатът Методи Андреев разказва как е бил приет Законът за осъждане на режима на БКП през 2000-та година“: „Депутатът доцент Георги Панев собственоръчно беше написал текста и повече от 4 месеца събираше сам подписи от народните представители. Срещаше съпротива дори сред управляващото тогава мнозинство на СДС. Казваха му, че правителството няма нужда от нови конфронтации, защото правело реформи“. Андреев припомня, че депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок отново се готвят да внесат ампутираната през 2000-та година част от закона „Панев-2“, която е трябвало да премахне давността по престъпленията на българския комунизъм. „Кога обаче поправката в Наказателния кодекс ще бъде обсъдена и приета – не е ясно. Дано да е скоро. Да благодарим обаче на колегите от БСП, които все пак не посмяха да пипнат закона „Панев-2“ в годините, когато управляваха. Те всъщност и сега управляват чрез навлезлите в икономическия живот на страната представители на тази партия“, изтъква бившият шеф на Комисията по досиетата.
„Добрият“ и „лошият“ комунизъм
Социологът Андрей Райчев отхвърля необходимостта от пренаписване и допълване на Закона за престъпния характер на диктатурата на БКП. „Кому е нужно това? Трябва ли отново да се делим? Не ни ли стигнаха десетилетия противопоставяне?“, задава реторичните си въпроси Райчев. Според него, комунизмът в България трудно ще бъде намразен и осъден, защо е бил „доброкачествен“: “За разлика от страни като Чехословакия например, където комунистическата диктатура върна обществото и икономиката години назад, в България комунизмът превърна една селска страна в градска и индустриализирана. Освен, че има много разновидности, комунистическият режим има и много неравномерно развитие. Никой привърженик на комунизма в България не защитава режима до 60-те години, който е бил много кървав, но не и по-кървав от руския болшевизъм. Хората се сещат за младостта и подобренията в живота си при „добрия“ социализъм. Защо трябва да им търсим сметка за това?“, пита социологът.
Юристът Йордан Соколов обаче е на мнение, че пропагандирането на комунистически идеи, а също и възхваляването на престъпленията на режима на БКП трябва да се разглеждат еднакво от правна гледна точка “Това е пропагандиране на антидемократични идеи, което е подсъдно деяние според Наказателния кодекс. Той припомня, че наскоро холандски журналист е получил три години ефективна присъда заради това, че публично е отричал Холокоста. Според бившия парламентарен шеф, една от причините за липсата на осъдени заради антидемократична пропаганда, е работата на прокуратурата. „Въпреки, че на прокуратурата беше предоставена съмнителната от правна гледна точка възможност да се самосезира и да започва сама разследвания по информации в медиите например, тя продължава да работи селективно. Един от примерите за това е умишленото, според мен, прокурорско „разсейване“, което доведе до изтичането на давността по делото за убийството на Георги Марков. И това се случи, макар че бяха известни хората от ДС, които са планирали това престъпно дори според тогавашни закони деяние, а и беше разкрит физическият извършител на едно от най-флагрантните престъпления на комунистическия режим в България. Явно чувствайки пълната си безнаказаност и недосегаемост от българското правосъдие, убиецът бе казал на журналистите, които го посетили в австрийското му убежище, че в деянието му нямало нищо лично – получил е пари, свършил си е работата, какво толкоз?! Най-елементарното, което прокуратурата можеше да направи, бе поне да заведе дело срещу неизвестен извършител, което би довело до удължаване на давността в този случай. Но не го направи!“.