Предизборна реклама?
Държавният служител трябва да е усмихнат и учтив. Особено преди избори. Да са учтиви, спретнати и да не приемат подаръци: управляващите искат да превъзпитат служителите в държавната администрация. Но може ли нормалното човешко поведение да се наложи със закон? И защо точно сега?
Вицепремиерите Томислав Дончев и Екатерина Захариева стоят в основата на проект за нов Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. В доклада си до Министерския съвет те посочват, че макар вече да съществува такъв кодекс, приет през 2004 година, той не е бил изменян или допълван, а обществените очаквания към администрацията „силно са се повишили„. Проектът е разработен на основата на Стратегията за развитие на държавната администрация, 2014-2020 и Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията, 2015-2020.
С промените се разширява каталогът от принципите за поведение, които трябва да спазват служителите в държавната администрация в отношенията си с гражданите, юридическите лица и други организации (чл. 3). За да се улесни тълкуването и прилагането на акта, на всеки принцип е дадена легална дефиниция. Това е направено в чл. 2 на кодекса, където са откроени 11 принципа: законност, лоялност, добросъвестност, безпристрастност, равнопоставеност, отговорност, политически неутралитет, почтеност, конфиденциалност, публичност и прозрачност, колегиалност и учтивост.
А какви ще са наказанията за неизпълнение?
По отношение на новия принцип на „колегиалност и учтивост„, служителите „са задължени да не допускат поведение, което може да бъде окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер, както и да не допускат каквато и да е форма на дискриминация, както по отношение на гражданите, така и спрямо колегите си“ (стр. 4 от доклада).
Служителите са длъжни да се произнасят в законоустановените срокове по исканията на гражданите и организациите и да им предоставят цялата необходима информация с оглед защитата на техните права и интереси, като им показват, че са на тяхно разположение и им отделят необходимото време (чл. 3). Специално внимание е отделено на това поведението на служителите да не е политически мотивирано. Освен в принципа за политически неутралитет, посочен в Глава 1, в Глава 3, чл. 5 (4) се казва, че те „трябва да изпълняват задълженията си честно и безпристрастно, като не допускат личните политически пристрастия да им влияят„.
Друг акцент в Кодекса са мерките за противодействие на корупцията и конфликта на интереси, изложени в Глава 4. Служителите, например, „не трябва да искат и да приемат подаръци, услуги, пари, облаги или други ползи, които могат да повлияят на изпълнението на служебните им задължения“ (чл. 11), не могат и да извършват дейност в „частен интерес“ (чл. 12). Не на последно място, в доклада на вицепремиерите се подчертава, че предложеният акт няма да доведе до допълнителни разходи за държавния бюджет.
Посочените проблеми в работата на държавната администрация са очевидни за всички. В този смисъл диагностиката е точна. Добре е и това, че кодексът е поставен за обществено обсъждане и всеки може да го коментира.
Ако обаче в кодекса не са указани съответните санкции за неизпълнение на задълженията, нарушенията ще останат без последствие. Визирам неспазването на „новите принципи„, а не нарушения или престъпления, за които санкции и наказания вече се предвиждат в други актове.
В този смисъл обаче можем да попитаме: след като и към момента има обширна нормативна база, насочена, например, срещу корупционни практики, конфликти на интереси и дискриминационно отношение – какво точно е значимото в този акт? Могат ли вежливостта и колегиалното, нормалното човешко отношение, „избягването на конфликтни ситуации“ и носенето на делово облекло (чл. 17) да се „възпитат“ и наложат със закон, под страх от санкции? Не е ли това работа на други институции: семейството, училището и т.н.?
Предизборна реклама?
Истинските мотиви, стоящи зад промените, разбира се, са политически. Става дума за самореклама в навечерието на твърде важните местни избори на 27 октомври (обсъждането на проекта „по случайност“ трябва да се проведе до началото на октомври, когато той трябва да се приеме). Да вярваме ли, че в ГЕРБ има политическа воля да се преборят с най-голямата слабост в партията, демонстрирана вече 10 години при управлението на три правителства, а именно – кадровата политика? Порочен подбор на „хранени хора„, оставил отпечатък и върху държавната администрация; „селекция„, която, както изглежда, през всички тези години се ръководи от принципа: „добрите калинки се издигат първи„. Оставам скептичен, че кадрите от партията на г-н Борисов биха могли да се изтеглят, подобно на героя на Рудолф Распе барон Мюнхаузен, сами от блатото, като се хванат драматично за перчемите. Не е ли ясно, че словосъчетанието „вежлива калинка“ е оксиморон?
През следващите 10 години, поради главоломното развитие на информационните технологии, се очакват огромни промени на пазара на труда в развитите страни. Вследствие от автоматизацията, в САЩ, например, между 20-25% от сегашните работни места ще изчезнат. Оптимистичната интерпретация за настъплението на технологиите приветства високата им ефективност, точност и, в частност, „безпристрастността„, които нарастват неимоверно тогава, когато се изключи човешкият фактор.
Новата революция има пряко отношение към администрацията. В България има над 140 000 щатни места за държавни служители. Какво става с намеренията на г-н Дончев за оптимизиране и рационализиране на системата (планираната „първа вълна“ от съкращения в администрацията обхваща едва 1600 души)? Как управляващите се готвят за „модерните времена„? Някой ще обясни ли на гражданите как и защо катастрофира идеята за електронното управление?
Оставаме с тягостното впечатление, че новият кодекс е пропагандиран главно в името на политико-естетически пиар цели. След гръмките родилни мъки на планината, както обикновено, на публиката ще бъде дадено за отглеждане поредното хилаво мишле.