Кой в България трябва да черпи Ердоган?
Преди всеки вот в България темата за намесата на Турция във вътрешните работи на страната неизменно става актуална. Защо? И кой в България печели от всичко това?
Веднъж са организираните автобуси, които тръгват към България в дните преди избори. Друг път са лежащи на границата политици, които отиват да спират тези автобуси. Ако не е това, ще е песен за Райна Княгиня, която ще прозвучи на турски език на предизборен митинг. Ще е реплика на турски, произнесена в противоречие със закона по време на предизборна проява. Ако пък не е нито едно от тези неща, ще е скандално изявление на политик с турско име – за разпределяне на порции или пък за обръчи от фирми. Преди всеки български вот Турция и турците неизменно се превръщат във водеща тема, с охота налагана от повечето медии и с настървение очаквана от не малко кандидати. Така стана и този път.
Размяна на реплики
Социалният министър на Турция Мехмет Мюеззиноглу се срещна с изселнически организации и ги призова да гласуват за коалицията ДОСТ. В резултат Министерството на външните работи на България обяви, че поведението на министъра нарушава наложените от самата Турция правила – да разкрие избирателни секции за българските избори, но при забрана за политическа пропаганда. А обещанията за материални стимули при гласуване и откритите призиви за подкрепа на една определена партия бяха обявени за директна намеса във вътрешните работи на България. В отговор турското Министерство на външните работи призова България да не ограничава политическите права на малцинствата – тук става дума за ограничението на броя на секциите, което бе прието именно заради изселниците.
Не за първи път представители на турската държава изказват подкрепа за определени български партии. Години наред турски депутати присъстваха редовно на прояви на ДПС, а общински кметове в Турция оказваха политическа, но и логистична подкрепа за кампанията на Ахмед Доган в Турция. След видимото охлаждане в отношенията при управлението на Ердоган, политическите призиви се ограничиха в началото до запазване на партийното единство на българските турци, след това се насочиха към подкрепа първо за партията на Касим Дал НПСД, после за тази на Лютви Местан ДОСТ, а днес вече открито призовават да се гласува за общата им коалиция.
Българската употреба
Традицията на турската държава да извлича полза от етническите общности извън граница не може да бъде новина. При Ердоган това става все по-видимо, особено след втвърдяването на курса от опита за преврат насам. И ако някой в България приема изявленията в подкрепа на ДОСТ за извънредно крайни, вероятно е пропуснал поредния скандал между Анкара и Берлин и обвиненията на Ердоган, че в Германия националсоциализмът не си бил отишъл. Поводът за тази нападка: осуетените предизборни изяви на турски политици за референдума на 16 април, на който ще могат да гласуват и турските граждани в Германия. И след който Ердоган очаква да получи още повече власт.
В България „турската връзка“ играе значително по-голяма роля – и заради исторически, и заради географски, но и заради задкулисни причини. Винаги досега „турският“ шум преди избори е пораждал усещане за нещо провокирано, подхранвано, нагласено дори. Изявлението на Доган за порциите даде тласък на ГЕРБ през 2009 година, а скандалите с песните, автобусите и агитацията на турски език редовно дават енергия на националистите. Откритата подкрепа на Анкара за ДОСТ пък активно се използва за „изпиране“ на мафиотско-ченгеджийския аспект от образа на ДПС. Стигна се дори дотам, че водачите на листи на ГЕРБ и БСП в Кърджали обявиха ДОСТ за свой основен опонент. Нищо, че феодализацията на региона е под контрола на ДПС. Още няколко седмици шум, още няколко по-нахални изказвания на турски политици и току-виж партията на Ахмед Доган престанала да бъде забранена дума в разговорите за коалиции.
Всичко това не отменя въпроса, че България трябва да санкционира всяка намеса във вътрешните си работи. Както подкрепата на Анкара за една партия, така и подкрепата на Москва за друга. Но тогава въпросът ще стигне до завладените от мафията служби, до проядените от корупция институции и до всички други проблеми, които народът обобщава с израза „свалени гащи“. Това обаче не е толкова „Шок! Скандално!“, че да занимава медии и партии преди избори. И цялото мафиотско статукво сигурно страшно много иска да благодари на Ердоган за тези услуги, ама не е прилично някак…