Пред фалит ли е Турция?
Турция е пред планина от дългове, а приходите й от износ и от туризъм спадат драстично. Без помощ отвън държавният фалит е неизбежен.
„Нападение срещу Турция“ и „Тъмни сили атакуват турската лира“ – с такива заглавия излязоха през последните дни някои близки до управляващите вестници в Турция. Поводът – турската валута достигна ново историческо дъно: един щатски долар вече струва повече от 7 лири. От началото на тази година турската валута се е обезценила с 15 процента, припомня „Франкфутрер Алгемайне Цайтунг„(ФАЦ).
Така за по-малко от две години Турция върви към втора рецесия – след тази от август 2018 година, когато причината бе спорът със САЩ заради задържането на един американски пастор от турските власти. Сега причините са комплексни, се отбелязва в публикация на „Тагесцайтун„(ТАЦ). Основната от тях е планината от дългове: през тази година Турция трябва да погаси обществени и частни дългове на стойност 170 милиарда долара. На този фон водещи международни финансисти изразяват мнението, че не виждат как турското правителство би се справило с тази тежка задача.
Спад в приходите от износ и туризъм
Макар дотук да се справя добре с пандемията, Турция може да стане първата страна в света, претърпяла икономическа катастрофа заради кризата с коронавируса. Анкара покрива разходите си чрез износ (180 милиарда долара през последната година), от приходи от туризъм (36 милиарда) и от чужди инвестиции. Но през тази година турският износ е намалял с 40 процента, отбелязва ТАЦ.
Приходите от туризъм също се очаква да спаднат драстично, а свежи пари не влизат в страната, след като под натиска на президента Ердоган лихвите паднаха под границата на инфлацията. Сега проличават последствията от влагането на значителни средства в огромни инфраструктурни проекти през последните години, като например новото международно летище на Истанбул, което в момента почти не работи. Или в мостове, които никой не ползва, но за които правителството трябва да плаща.
От публикацията на ТАЦ става ясно и, че в началото на тази година валутните резерви на турската Централна банка са намалели от 40 милиарда на 28 милиарда долара – след като банката безуспешно се опита със спешни покупки да стабилизира турската лира. По политически причини Ердоган се отказа да иска заеми от МВФ, а преговорите с американската Централна банка за тъй наречените суапови кредитни линии, които биха осигурили на Турция достъп до пазара на долари в брой, очевидно са се провалили. Условията за това са независима Централна банка и ниска инфлация – две неща, които Вашингтон не вижда в Турция в момента.
Как изглежда възможното спасение
Така Китай остава единствената страна, на която Турция може да разчита за помощ. Последно по този канал Анкара получи един милиард долара, но експертите са на мнение, че Пекин едва ли ще бъде склонен да отпусне още средства на Турция.
Турската централна банка би могла да повиши драстично лихвите, за да привлече пари отвън. Това би стабилизирало донякъде лирата, а от стъпката биха спечелили големите компании, които имат дългове в долари. Но в същото време това би погубило по-малките фирми, които и така се борят за оцеляване в кризата с коронавируса. Синдикатите се опасяват, че безработицата ще скочи от 14 на 20 процента, а нови осем милиона турци могат да останат без работа.
ТАЦ помества и коментар по темата, в който се заявява: „Президентът Ердоган е притиснат до стената. Най-вероятно страната няма да е в състояние да обслужва кредитите си през тази година и ако не получи помощ отвън, държавният фалит е неизбежен. Но в миналото Ердоган нееднократно е показвал, че когато властта му е застрашена, винаги преминава в настъпление. Сега виновни са му опозицията и някакви чужди тъмни сили, които застрашавали Турция, и които затова трябвало да бъдат унищожени. От унищожение обаче са заплашени последните остатъци от демокрацията и скромното благосъстояние, което турците успяха да си изработят с много усилия през последните години„.