Има ли някаква връзка между българо-турските филмови проекти и гей-парада? Хората, според които всяко различие трябва да бъде „бито с камъни„, намират тази връзка много бързо. Тяхното верую – чистота на расата и нравите.
Проклятието да си „различен„
Докато си заключвах колелото пред Народния театър през един от слънчевите следобеди в началото на седмицата, към мен се приближиха младо момиче с микрофон и момче с камера. Правели интервюта с различни хора на улицата. “Каква е темата?”, попитах. “Българо-турските филмови проекти и гей-парадът”, каза репортерката и без да обясни връзката между едното и другото, продължи: “Одобрявате ли ги?”, “Не смятате ли, че те влияят зле и дават лош пример?”, “Не е ли необходима обществена реакция срещу такива прояви?”.
Споменатата среща едва ли би заслужавала специално внимание, ако два дни по-късно не попаднах на други двама, на друго място, тръгнали по улиците на София със същата задача.
Профилът на поръчителя
Обстоятелството, че въпросите се отнасяха до две теми, които нямат нищо общо една с друга, но бяха поднасяни в “пакет”, с ясно изразено негативно отношение от страна на репортерите, улеснява съставянето на един приблизително точен профил на поръчителя: хомофоб и националист, който защитава “чистотата” на расата и “чистотата” на нравите и заявява, че планираният за 30 юни гей-парад е “поредната форма на груба външна намеса във вътрешните работи на България”, а българо-турските филмови проекти са “културен тероризъм” срещу българското население.
Общото между един културен проект и една акция на солидарност в защита на равноправието се беше случило единствено в главите на онези хора, според които всяко “различие” – национално, сексуално, културно, езиково, религиозно – е заредено с опасности и трябва да бъде “бито с камъни” (според призива на някои свещенослужители) и държано на санитарна дистанция от “всичко българско и родно”.
От една страна – нищо ново. От друга страна – нямаше как да не ми направи впечатление усърдната улична “социология”, в която специална роля бе отделена на журналистиката. В интерес на истината, нямам представа колко екипа са били изпратени, за да повлияят “по подходящ начин” на общественото мнение за предстоящия – пети поред – гей-парад в столицата. Впрочем, ако се съди по интернет-форумите, от такова старание едва ли има нужда: мнозинството и без това не показва никаква чувствителност към хората с различна сексуална ориентация.
Демонизирането на различните
Възможността крайно-десни формации да направят опит за директна конфронтация с участниците в парада – за което организаторите и тази година сезираха кметската управа – както и усърдието на някои от медиите да демонизират участниците в София Прайд, предизвикаха реакция от страна на базираната в Ню Йорк правозащитна организация “Хюман Райтс Уоч”. В писмо до министъра на правосъдието, изпратено по повод призиви на български медии за заклеймяване на “различните”, се обръща внимание на българското правителство, което – според демократичните норми – носи отговорност за защита на хората с различна сексуална ориентация.
Показателна е и демонстрацията на група посланици, които излязоха с изявление, разпространено от американското посолство в подкрепа на София Прайд. В него се казва, че това събитие дава възможност на хората да се застъпят за човешките права и толерантността, да честват разнообразието и да заклеймят хомофобията.
Техният призив към местните и национални лидери да изразят своята солидарност, като се присъединят към София Прайд, се посреща – казано на дипломатичен език – с мълчалив отказ. Вие представяте ли си някой от членовете на кабинета на гей-парада? Ако това се случи, то в понеделник той със сигурност ще е на първите страници на всички вестници.