Поредният лов на вещици?
Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? Покрай шпионския скандал нека се запитаме: дали прокуратурата е готова да освети всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? Надали, защото може да засегне интереси, представени на най-високо ниво във властта.
На 9 септември – дата, която продължава дълбоко да разделя българското общество, гръмна новината за разследване за шпионаж в полза на Русия. В него са замесени имената на ключови фигури в Национално движение „Русофили“ (НДР). Председателят Николай Малинов е обвинен в шпионаж по чл. 105(1) от НК („поставяне в услуга на чужда държава„). Леонид Решетников, генерал-лейтенант от руското разузнаване, бивш директор на Руски институт за стратегически изследвания (РИСИ), получи забрана да влиза в България в продължение на 10 години. За него отдавна се твърди, че е повлиял върху „подбора“ на подкрепения от БСП кандидат за президент ген. Румен Радев.
Поредният лов на вещици?
Възможно е разследването да е поредният лов на вещици, замислен от прокуратурата с пиар цел. Тази хипотеза се защитава, напълно очаквано, от леви хора като Светлана Шаренкова и журналистката Велислава Дърева. Но неин поддръжник е и лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов и бивш директор на Национална служба „Сигурност„, който едва ли може да бъде заподозрян в симпатии към Путинова Русия. Г-н Атанасов смята, че пред очите ни се разиграва „предизборна пушилка“ в интерес на Бойко Борисов и Иван Гешев – единствения кандидат за поста главен прокурор.
Любопитно е, че повече от 24 часа след избухването на „шпионския трилър“ от ръководството на БСП нямаше официална реакция. Може би от „Позитано“ 20 мълчаха, защото нямат аргументи, с които да защитят своите. В крайна сметка Нинова нарече разследването „провокация“, но добави, че „не се месят“ в работата на обвинението, което „сигурно има основания„.
Тезата за прокурорска пиар акция не е безпочвена. Но досегашните нескопосани опити на Иван Гешев да „трупа“ актив не означават, че „крушката си няма опашка„. По-вероятно става дума за друго: прокуратурата и службите ни са били спешени от НАТО, чиито отношения с Русия са в най-ниската си точка от години. „Спешени„, защото българската и руската прокуратури иначе са в прекрасни отношения; през 2017 година г-н Чайка, генералният прокурор на РФ, и г-н Цацаров дори подписаха Програма за сътрудничество.
Нали не си представяме чуждите агенти непременно като „копия“ на Щирлиц? В наши дни класическият шпионаж все повече отстъпва на „по-фини“ методи. Един от тях е използването на т.нар. „агенти за влияние„: политици, интелектуалци, хора с ключови позиции в бизнеса, медиите, неправителствени организации и др., които дирижират общественото мнение и/или реализират стратегически проекти в интерес на чужди интереси. Неволно това се признава и от самия Решетников. По повод на скандала той заяви, че Малинов е оказвал „силно влияние на настроението на хората, които биха искали сътрудничество с Русия„.
Именно на такава основа стъпват и обвиненията срещу г-н Малинов. Прокуратурата твърди, че има доказателства, че той е приел „срещу заплащане да изпълнява задачи от РИСИ и Общество „Двуглав орел„, сред които били „развитие на политическа партия„, изграждане на „влиятелна телевизия“ и др. с цел промяна на „геополитическата ориентация“ на страната. Малинов се е срещал многократно с Решетников и руския олигарх Константин Малофеев (лидерът на „Двуглав орел„), за когото се смята, че спонсорира руските сепаратисти в Украйна.
Според прокуратурата, г-н Малинов в „докладна записка“ е заявил: „ние сме предприели действия за безвъзмездно прехвърляне на половин милиард от Цветан Василев (мажоритарен собственик на КТБ) към руския бизнесмен Малофеев“. От държавното обвинение посочват още, че завод „Дунарит“ е трябвало да остане под контрола на Цветан Василев и сегашния собственик Емилиян Гебрев.
Убеден съм, че има доказателства за това, че определени лица са получавали и получават средства от Кремъл, за да „отместят“ България от нейната геополитическа ос: НАТО и ЕС. Естествено, че тези лица ще твърдят, че дейността им не е противозаконна – както г-н Малинов тези дни по bTV.
Дали обаче прокуратурата е готова да освети всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? Например, дали „Атака“ – коалиционен партньор на ГЕРБ – извършва платени услуги в интерес на Кремъл? Лидерът на партията, г-н Сидеров, носител на висши руски отличия, открито поддържа анексирането на Крим, обявява се категорично против базите на НАТО у нас и „еврогейските ценности„.
А ще разберем ли някога причината за гибелта на КТБ?
А КТБ? Крахът на банката е свързван с прекратяването на българското участие в проекта „Южен поток„. Цената на проекта нараства главоломно: през 2008 тя е 1 млрд. евро, а през ноември 2016 вече е 4.1 млрд. Експерти обясняват увеличението с негласното споразумение между София и Кремъл в проекта да бъдат включени български подизпълнители с политически протекции (Bechev, D. 2017. Rival Power: Russia in Southeast Europe. New Haven and London: Yale University Press, p. 106).
Твърди се, че магнатът и депутат от ДПС Делян Пеевски е теглил значителни кредити от КТБ с намерението да участва в строежа на „Южен поток“ (Bechev 2017, p. 107). Една от интерпретациите е, че, след като проектът се проваля, г-н Пеевски и други лица фалират банката.
Строителството на „Южен поток“ е замразено през юни 2014 от министър-председателя Орешарски под натиск от Брюксел в контекста на украинската криза. Скоро след това идват предсрочните избори (есента на 2014), които връщат на власт ГЕРБ. През лятото на 2016 премиерът Борисов дава знак, че гледа благосклонно на възобновяването на проектите „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“.
Показателна е и липсата на прокурорски коментар за апетитите на Делян Пеевски към „Дунарит„. И тук, според мен, „интерпретацията“ на държавното обвинение е, меко казано, „неточна„.
Оставам скептичен, че прокуратурата е готова да нанесе удар върху цялата агентурна мрежа на Русия. В противен случай тя рискува да засегне интереси, представени на най-високо ниво във властта.