Помощ от разследващите журналисти
Това е най-големият удар в ЕС срещу „Руската перачница„
Това е първият голям удар в ЕС срещу една от най-големите схеми за пране на пари от Русия: при операция срещу т.нар. „Руска перачница“ в Германия са конфискувани активи за 50 милиона евро. За какво точно става въпрос?
„Най-важното е, че ние им спряхме кранчето“ – с тези думи сътрудничка на прокуратурата в Мюнхен обобщи резултата от специализирана операция на Федералната криминална служба за углавни престъпления. По време на тридневна акция в баварските градове Нюрнберг, Регенсбург, Мюлдорф на Ин, както и в хесенския Швалбах бяха конфискувани четири сгради. Беше замразена и банкова сметка с почти 8 милиона евро. Общата сума на конфискуваните активи е около 50 милиона евро. Въпросните недвижими имоти и финансови средства са пряко свързани със схемата за пране не пари, позната под имената „Ландромат„, „Руска перачница“ или „Молдовска схема„. Само за три години чрез тази система от Русия са били изнесени колосални суми: става дума за най-малко 22 милиарда долара, изнесени между 2011 и 2014 година.
Помощ от разследващите журналисти
Запозодрените по делото в Германия са трима. Единият живее със семейството си в Мюнхен. От прокуратурата съобщават, че той притежава германски паспорт. Той не е арестуван, тъй като правоохранителните органи считат, че няма опасност да се укрие. Прокуратурата не съобщава други детайли за заподозрените и досега не е повдигнала официални обвинения срещу тях.
Това е първият мощен удар в Западна Европа срещу т.нар. „Руска перачница„, за чието съществуване се знае от 2014 година насам, когато журналисти от Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) разказаха за схемата. От мюнхенската прокуратура признават, че докладът на разследващите журналисти е изиграл важна роля за следствието. „Естествено, това беше много важно„, заяви пред ДВ прокурорката от Мюнхен Ане Лайдинг. По нейните думи разследването в Германия е започнало година преди публикуването на доклада. До този момент обаче полицията успяла да установи само фактите за пране на пари, но не и да проследи цялата схема до Русия.
Как е действала „Руската перачница“?
Най-мащабната схема за изнасяне на пари от Русия е изглеждала така: мошениците получавали фиктивни решения от молдовски съд за глоби на подставени руски фирми-еднодневки за милиони. Парите в тези фирми съществували само на хартия и по „чуден“ начин се прехвърляли на фирми-кредитори във Великобритания или в офшорни зони. Схемата е наречена „молдовска„, защото голяма част от средствата са били изнесени с помощта на молдовската банка Moldindconbank. Друга част от парите са преведени в латвийската Trasta Komercbanka, откъдето са постъпвали в Германия чрез Deutsche Bank и Commerzbank. Попадайки в компетентността на ЕС, парите се смятали за „изпрани“.
В хода на разследването беше арестуван съсобственикът на Moldindconbank Вячеслав Платон, който в родината си Молдова бе осъден на дълги години затвор. Пред съда е изправени и руснакът Александър Григориев. Той е превеждал чрез подопечните си банки парите в Молдова. Процесът срещу Григориев все още продължава, тъй като сътрудничеството между руските и молдовските следствени органи се бави още от 2014 година.
Досега е известно малко за произхода на тези пари и за това кой стои зад тях. Журналистите от OCCRP посочват като най-големи бенефициенти руските „крале на държавните поръчки“ Алексей Крапивин и Валерий Маркелов. По данни на OCCRP, свързаният с тях холдинг „Группа компаний 1520“ се явява най-големият предприемач в руските държавни железници. Медиите съобщават, че от ноември 2018 година Маркелов е арестуван, а Крапивин е обявен за издирване. В случая с пране на пари в Швейцария пък бяха замесени едновременно няколко сътрудника на руски оръжейни компании в състава на концерна „Ростех„. Швейцарското издание Beobachter разкрива, че руснаците са били членове на търговска фирма в град Винтертур, замесена в получаването на мръсни пари от Русия.
Германия всъщност не играе централна роля в силно разклонената система за пране на пари. Средствата са били разпределени в 732 банки в 96 държави. От мюнхенската прокуратура твърдят, че конфискуваните активи за 50 милиона евро са „значителна част“ от целия нелегален паричен поток. Според някои експерти, общият нелегален оборот може да достигне до 100 милиона евро. Често изпраните пари са били влагани в германски промишлени стоки.
„Поне им попречихме навреме“
Журналистите от центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност са доволни от операцията по конфискуване на мръсните пари. „Радваме се, разбира се! Това беше добре свършена работа„, казва изпълнителният директор на OCCRP Паул Раду в разговор с ДВ. Радостта му обаче е помрачена от факта, че участващите в разследването журналисти са били подложени на силен натиск след публикуването на информациите. Без да споменава имена, Паул Раду заявява, че някои от неговите колеги са били принудени да се преселят в други държави. Най-големият успех се състои в това, че европейските банки започнаха „да проверяват по-щателно своите клиенти„, казва той. Изпълнителният директор на OCCRP предполага, че истинските мащаби на прането на пари са много по-големи. „Мисля, че ни се удаде само да разчовъркаме повърхността на цялата система„