Полицаите пак протестират и вероятно пак ще получат желаното. Но това няма да промени нищо. Защото проблемът не е в парите, а в недомисления, недодялан и допотопен инструмент на име МВР.
В България често се случва едни и същи събития да се повтарят отново и отново. И всеки път разговорът за тях започва отначало, сякаш нищо не е било. Едни и същи аргументи и контрааргументи се предъвкват до безкрайност, причините неразличимо се размесват със следствията и вместо да се разплете, кълбото от проблеми се затяга още по-здраво. Накрая се взимат решения, които не решават нищо. И така – до следващия път.
Нещо подобно се случва сега и с полицейските протести. Някога те изглеждаха като нечувана екзотика, сега са по-скоро досадна баналност. Миналия път полицаите блокираха София, за да защитят социалните си привилегии. И успяха. Сега запълниха площада пред Народното събрание с искане за по-високи заплати. И рано или късно пак ще успеят. Ако всичко си продължи както досега обаче, следващият протест едва ли ще закъснее много. Защото проблемът не е само в заплатите, пенсиите и униформите на полицаите. Истинският проблем е, че МВР е недомислен, недодялан, допотопен инструмент, който не върши работа. Нещо като стар, крив и тъп нож. Този проблем не може да се реши само с пари.
Много или малко са 660 лева?
Сега полицаите казват, че „ножът е опрял до кокала“ и че „първоначална заплата от 660 лева за начинаещ полицай е подигравка“. И донякъде са прави – с тези пари наистина е трудно да се храни семейство, особено в големите градове. Да не говорим, че в МВР има и много други служители (например IT специалисти), чиито заплати са изключително неадекватни на фона на доходите на свободния пазар.
Всъщност обаче, казват опонентите, с разните добавки първоначалната заплата скача докъм 900 лева. Освен това – ако те са „подигравка“, какво да кажат младите лекари, учители, научни работници? А напрежението, рискът, условията (в студ и пек), пренебрегването на личния живот и семейството? – гласи контрааргументът. Да, казват опонентите, но затова пък за разлика от всички останали вие не плащате осигуровки, получавате 2% за всяка прослужена година, имате 30 дни отпуск и се пенсионирате рано с 20 заплати накуп. А освен това ефектът от работата ви е нищожен – всеки се е сблъсквал с вашето безхаберие и нищонеправене, с проявите на корупция и покровителство на престъпниците, на некадърност и бездушие. Това го има, но не всички са такива, мнозинството работи съвестно, отвръщат полицаите. А освен това – знаете ли какво е да нямаш най-елементарни условия за работа, да ти плащат извънредния труд с отпуск, който не можеш да вземеш, да плащаш от джоба си за униформите, обувките, бензина, тонера и хартията и да си носиш оборудване от вкъщи, за да можеш да работиш?
В този спор всички аргументи са валидни, тъй че 660 лева са и много, и малко. Но някой и друг лев отгоре няма да промени нищо. Рано или късно полицаите (някои заслужено, други – не) ще си получат своите 15-20% и много скоро пак ще открият, че „ножът е опрял до кокала“. А МВР ще си остане същият недомислен, недодялан и допотопен инструмент, който не върши работа. Нещо като стар, крив и тъп нож.
Много или малко са 1 милиард лева?
Всяка година в бюджета на държавата се залагат около 1 милиард лева за МВР, като заради непрекъснатия недостиг реалните разходи стигат до 1,2-1,3 милиарда. Някои казват, че това е огромна сума за страна като България и затова исканията за повече са си направо изнудване. Донякъде са прави. По данни на Евростат, в последните 2-3 години България се намира около второто място в ЕС по дял на разходите за сигурност.
Същевременно обаче, като се види за какво се харчат тези 1,2-1,3 милиарда, може да се каже, че те са и страшно малко. Огромната част от тях са за заплати, обезщетения при пенсиониране (споменатите 20 заплати) и осигуровки на служителите. За т.нар. капиталови разходи остават мизерните 1,2% или между 12 и 15 милиона. Което означава, че няма достатъчно пари дори за най-елементарните консумативи, камо ли за модернизация и преоборудване, за да се промени днешното предтехнологично състояние на министерството.
След като сега полицаите си получат своите 15-20%, общата сума ще нарасне със 100-150 милиона. Но дори и милиардът да стане милиард и половина, при тези условия пак нищо няма да се промени. МВР ще си остане същият недомислен, недодялан и допотопен инструмент, който не върши работа. Нещо като стар, крив и тъп нож.
А може ли инак?
Големият въпрос е всъщност този: може ли да се направи така, че този милиард или милиард и 300 милиона лева да стигат за едно министерство, в което много по-малко, но много по-мотивирани и квалифицирани хора с по-високи заплати и модерно оборудване да работят много по-ефективно и да се ползват с много повече обществено доверие? На този въпрос всички дават положителен отговор. Бизнесът, например, тези дни припомни, че България е сред първенците в Европа и света не само по отделяните средства, но и по брой на заетите в сектора на глава от населението. Резултатът обаче си е все така мизерен.
Политиците също дават положителен отговор. “Ножът е опрял до кокала и реформите в МВР са крайно необходими“, каза за пореден път поредният управленец. И все обещават „радикална реформа„. Когато обаче опитат да я започнат, както стана миналата година, човек се пита дали всъщност умишлено не правят така, че реформата да не успее.
Политиците като полицаите
Всъщност, МВР и политиката все повече си приличат. И това не е никак странно. Тези дни отново се чу, че заради ниското заплащане и другите описани дотук проблеми кандидатите за работа в МВР силно са намалели – при 80 свободни щата в София, например, се явили само шестима кандидати. По-големият проблем (валиден, впрочем, и за армията) е, че повечето от кандидатите, меко казано, не отговарят на по-строги (а понякога и на най-елементарните) критерии за образованост, интелигентност, психологическа и физическа годност. Така критериите принудително се занижават, което в никакъв случай не помага за подобряване на работата в МВР. Резултатът от този процес силно си личи не само при сблъсък с редови служители, но и при среща с някои от висшите чинове.
В политиката „кандидатите за работа“ със сигурност са много повече, но мнозинството също далеч не отговаря на по-строгите критерии. Като че ли действа принципът на отрицателния подбор. И накрая става така, че политиците, пропуснати от партийните филтри и излъчени от храбрите избиратели, с малки изключения „блестят” най-вече с интелектуална семплост, неадекватност и некадърност. Резултатът е видим както в МВР, така и във всяка друга сфера, в която “ножът е опрял до кокала, а реформите са крайно необходими“.