Каква ще е България след тези шест месеца?
През следващите шест месеца в България може и да се стигне до драма. Защото погледите на европейците ще са вперени в страната. И в безобразията, които се случват в нея.
Европредседателство и стабилност – с тази заявка започва политическата 2018 година. Премиерът Бойко Борисов е концентриран върху международната тематика; шефът на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов е поел всички вътрешнополитически сблъсъци; вицепремиерът Валери Симеонов е усмирен с разрешение за втори лифт над Банско; Волен Сидеров е умерено критичен и най-важното – европейски спокоен; антикорупционният закон е приет в срок, макар и върнат в парламента с вето от президента; сайтът на председателството е активен; Доган успокои Борисов, че поне в идните шест месеца няма амбиции да сваля правителството, а в БСП се съсредоточават върху разпалването на краткотрайни, несъществени скандали.
С други думи, в началото на 2018 в България има от всичко по нещо. Но главното е: управлението изглежда стабилно, а ремонтът в НДК завърши. Председателството може да започва, като европейските теми са заменени с разговори за прилично поведение в стил „да не се изложим пред чужденците“, а илюстрациите на това дълбоко неразбираемо (най-вече защото не е обяснено) събитие са шевици, нестинарки и покривки в битов стил, с които в социалните мрежи разказваме на европейците, че и ние сме дали нещо на света.
Вече се изложихме пред чужденците
Всичко изглежда прекалено хубаво, за да е истина. Защото на практика нито държавата е стабилна, нито Борисов е силен международен фактор, нито Валери Симеонов и Волен Сидеров са с европейски разбирания. Още по-малко пък ще успеем да не се изложим пред чужденците. Защото това с излагането вече сме го свършили, поне ако съдим по образа на България в западните медии, които неизменно я представят като най-корумпираната държава в ЕС.
Впрочем, именно критичният медиен поглед отвън може да се окаже от съществено значение през следващите месеци. Защото би могъл да изиграе ролята на катализатор на обществените процеси в самата България. Защото вперените погледи на чужденците (пред които не бива да се излагаме, но пък трябва да им показваме шевици и да им разясняваме, че в домовете си българите се събуват) може и да се превърнат в разобличители на властта – роля, от която българските журналисти отдавна абдикираха.
Още първите дни на 2018 показват, че бъдещите месеци изглежда ще протекат по съвсем очакван сценарий. Привидната стабилност ще бъде непрестанно разклащана, и то от самото правителство, което за да остане цяло (както Доган обеща), трябва да продължи да играе ролята на параван. Властта трябва да продължи да подсигурява икономическото управление на ДПС, докато самото Движение имитира ролята на политическа опозиция. И така под предлог, че има важна роля в световните процеси, страната ни ще продължи да игнорира домашните си драми, които я доведоха до цялостен разпад. Подаряването на Пирин, тоталният отказ от разнищване на темата за контрабандата, непрестанната кална битка в медиите срещу несъгласните със статуквото, употребата на държавни институции за разправа с неудобните, непрекъснатото създаване на нови бухалки във вид на държавни институции, които да направят невъзможна съпротивата срещу модела на управление. Все теми, които се игнорират в България, но които ще продължат да съществуват. И е твърде вероятно да бъдат изговорени от западните издания, тъй като докато е начело на ЕС, България малко или много ще бъде все пак в светлината на прожекторите.
Ролята на външния поглед
Външният интерес към страната няма как да остане без последствия. Опубличаването на безобразията, особено през външен поглед, почти сигурно ще даде тласък на недоволството срещу модела на управление. Недоволство, което към момента няма особена подкрепа в българските медии. Ако изведнъж усетят, че имат значение, българските граждани ще се почувстват стимулирани да бъдат несъгласни. Което пък ще се окаже най-голямата драма за правителството на Борисов, особено на фона на нескритото му желание да потули всички вътрешни напрежения в името на европредседателството. Така то може и да се превърне в неговия най-голям изобличител – и в инструмент за въздействие през първата половина на новата политическа година. Което пък почти сигурно ще доведе до изостряне на потулваните конфликти вътре в управлението, а по всяка вероятност и до предсрочни избори, за каквито повечето формации вече се готвят, макар че не го обявяват официално.
Такъв развой на събитията може да бъде полезен за извънпарламентарната опозиция, ако партиите, които я съставляват, успеят да се позиционират добре. Засега подобна заявка дават ДСБ и „Да, България„. Ако двете формации реализират идеята си за извънпарламентарна комисия, която да опубличава данни около потуления скандал с „Булгартабак“, може и да се стигне до изговаряне и най-вече до показване на зависимостите, които властта тъй усърдно крие. Реакцията ѝ към подобни разкрития ще бъде показателна – защото може да се окаже саморазобличаваща. А такъв тип „движения“ под прожекторите на европредседателството неминуемо ще доведат до трусове.
Три фактора
Понеже е част от въпросната власт, ДПС съвсем очаквано ще имитира опозиционност по странични проблеми и ще се разкрива като съюзник на Борисов по фундаменталните теми. Големият въпрос е каква роля ще изберат БСП и президентът Румен Радев. Засега партията на Корнелия Нинова и излъченият от нея държавен глава успяват да лавират между публичния си имидж на опозиция и непубличния на пазители на стабилността, осигурявайки комфорт на управляващите, като не засягат същностните проблеми – най-вече този с върховенството на правото. Именно тук се крие големият шанс пред социалистите. Защото насоченото към страната внимание ще разкрие пред тях възможността да поведат битка за законност вътре в парламента. Голяма е, разбира се, вероятността да проиграят този шанс. Но има и вариант да се възползват от него.
Накратко: 2018 година ще бъде време на трусове. Трусове, породени от желанието за стабилност. Заради вниманието, насочено към България, годината започва с подкрепа за гражданската енергия и е твърде вероятно да приключи с ново управление. Дали то ще бъде на статуквото или европредседателството ще успее да обърка плановете на политическата класа – това зависи от три фактора. Първо, доколко гражданите ще бъдат стимулирани да защитават правата си (подбудени най-вече от чуждестранните медии, които не могат да бъдат купени от Пеевски). Второ, доколко извънпарламентарната опозиция се е научила да работи политически – с факти, а не с естрадни призиви. И трето, на коя страна ще застане БСП.