Полицай или престъпник? 65% от българите не се доверяват на полицаи, 70% от руснаците даже се боят от своите правоохранители. Елена Никлева се опитва да намери обяснение на една метаморфоза: как блюстителят на реда се превръща в престъпник.
В Русия арестуваха бивш полицай заради убийството на Анна Политковская. Обикновено в такива случаи главният въпрос гласи: кой е поръчал убийството? Мотивът в казуса „Политковская” е повече от прозрачен – някой, който не е харесвал нейните текстове. Едно престъпление обаче се нуждае от физически извършители и организатори, а техният мотив може да е само един-единствен: Пари, пари, пари!
Обществото беше шокирано: след като арестуваха Рустам Махмудов (смята се, че той е дръпнал спусъка), руските власти прибраха и един бивш полицай, подполковник от московската милиция по подозрение, че е самият организатор на убийството, създал групата и набавил оръжието. Офицерът доскоро беше дори ключов свидетел на обвинението, но изведнъж смени „скамейката“ и се превърна в заподозрян.
Дали подполковникът наистина е виновен – това ще реши съдът. Медиите обаче веднага съзряха поредното доказателство за опасните връзки между блюстители на реда и престъпност. „Гангстери в униформа“ лаконично нарече явлението германското списание „Шпигел„. В Русия пък хората им казват просто „върколаци с пагон“. Неслучайно социологическо проучване от 2010 година показва, че 70% от руснаците се страхуват от собствената си полиция.
Според вестник „Новая газета“ на съвестта на подполковника и неговата банда тежат и други поръчкови убийства. За своите услуги, сред които влизали проследяване и наблюдение на определени лица, офицерът представял на поръчителите си сметка от по… 100 долара на час!
Тъмни души в униформа
Човек се опитва да си представи как предполагаемите организатори на убийството на Политковская са се срещали в московското кафене в центъра на столицата и са планирали акцията – „силните“ мъже от силови структури срещу една крехка, фина, интелигентна жена. Да, корупция има навсякъде, а професионалната си и човешка съвест продават най-различни хора. Но за метаморфозата, която превръща един полицай в престъпник трудно ще намерите подходящо сравнение! Грях ми на душата, но то е все едно хирург да използва техническите си умения, за да изкормва хора.
Каква ли е истинската природа на такъв полицай всъщност? Защо ли е станал пазител на реда? Случайно, понеже не е имал друга работа, заради сигурната държавна пенсия и социалните придобивки на държавна служба? А не защото е смел, има идеали, иска да се бори срещу престъпността, за ред и законност, да защитава слабите, жените, децата…
За какво са му били парите за убийството на Политковская? Ако имаше награда за наивен и глупав журналистически въпрос, този сигурно щеше да я спечели. Добре, но ако парите, вездесъщите пари са толкова силно изкушение за един бивш полицай, ако той не е импрегниран срещу опасната сила на парите и е готов да използва техниките и наученото в битката срещу престъпността (да борави с оръжие, да планира акции, да наблюдава и проследява), за да върши престъпления, то тогава какво търси в правоохранителните органи? Като че ли в постоталитарните общества мнозина не знаят къде им е мястото. Като искаш печалба – върви в корпоративния бизнес! Но след като си се хванал на служиш на общото благо, имай добрината да го правиш всеотдайно и хуманно.
Ампутирана съвест
А как е в България? Според изследване на институт „Отворено общество“ това е страната с най-ниско доверие в полицията в целия ЕС. 65% от хората не се доверяват на полицаи. За сравнение – 91% от финландците вярват на своята полиция. Същевременно България води друга класация – по брой полицаи на глава от населението. Но защо тогава не ги виждаме повече по улиците? Нали всеки знае колко е важно видимото полицейско присъствие? Защо не забелязваме да укрепват връзките си с гражданството, да общуват с хората? В канцелариите ли седят?
Обяснимо е, че в една посткомунистическа страна хората продължават да странят от полицаите. Та нали до неотдавна тогавашните милиционери бяха част от репресивния апарат. Но един нов имидж се създава всекидневно. Филмите за добрите ченгета ги представят като храбри идеалисти, готови да поемат риск дори с цената на собствения си живот. А каква е реалността? При нещастие в Созопол момиче падна от скала и се удави в морето. Очевидка заяви, че полицаите гледали отгоре и пушели цигари, но не се намесили. По-късно техният началник ги защити, че не са знаели да плуват и постъпили правилно. Сигурно е така. Но какво значи гражданска доблест? Дали импулсът да помогнеш не е по-бърз от съображението „ама аз не знам да плувам“.
Впрочем, в морето скочил младеж, който също не е могъл да плува.