Покушенията срещу Гебрев и Навални: има ли връзка?
Откриха българска следа в случая „Навални„. Ето какво се знае дотук: Германски следователи и лекари откриха българска следа в покушението срещу Навални. За сходства с двете отравяния на Емилиян Гебрев съобщава и „Шпигел„. Германският експерт Кристофер Неринг обобщава какво се знае дотук.
Емилиян Гебрев на два пъти се измъкна на косъм от лапите на смъртта. През април 2015 година той беше приет по спешност в болница – със симптоми на отравяне, след вечеря навън. Тогава Гебрев оцеля. Малко по-късно историята се повтори: симптоми на отравяне и пак щастлива развръзка.
Покушенията срещу Гебрев привлякоха внимание едва след атентата срещу Сергей Скрипал с „Новичок“. Журналисти от британския разследващ сайт „Белингкат“ установиха, че офицери от руското военно разузнаване през 2015 година на няколко пъти са посещавали България. Сред тях и Денис Сергеев, известен още като „Сергей Федотов“, който по време на покушението срещу Скрипал също се е намирал в непосредствена близост. Българската прокуратура повдигна обвинение срещу трима предполагаеми служители на руските тайни служби. По всичко изглежда, че Гебрев също е бил отровен с „Новичок„. Предполага се, че причина за покушенията е неговият оръжеен бизнес. Както се знае, бившият служител на „Кинтекс“ Емилиян Гебрев основа своя фирма на име „Емко“ и продаваше оръжие включително на Украйна и Грузия. А на Кремъл това никак не му харесва.
Покушенията срещу Гебрев и Навални: има ли връзка?
Както стана ясно сега, германски следователи и лекари са открили „българска следа“ и в покушението срещу Навални. А „Шпигел“ съобщава, че между двете отравяния определено има сходства. Дали в такъв случай и Навални е бил отровен с „Новичок“?
Първоначално специалистите в реномираната берлинска клиника „Шарите“ твърдяха, че в организма на руския политик са открити следи от холинестеразни инхибитори. Те са компонент от различни препарати: като се започне от бойните отровни вещества зарин и VX, мине се през „Новичок“ и през различни пестициди и инсектициди и се стигне до лекарства срещу деменция. Сега лекарите стесняват кръга заподозрени вещества до органофосфатите. Същото констатираха лекарите и след двете отравяния на Гебрев. Тогава обаче никой нямаше представа каква точно отрова се търси. Така изминаха три години до покушението срещу Скрипал, а през 2018 вече беше късно да се издирват доказателства в София.
Ето, че дойде ред и на Навални. В момента все още не се знае кой може да му е дал отровата, но ако нейният вид се установи със сигурност, това ще насочи следствието и към извършителя. Защото отрови като зарин, VX и „Новичок“ се произвеждат, осигуряват и прилагат изключително трудно. А най-добри в тази област са военните токсиколози.
Приближени на Навални твърдят, че преди полета той е изпил само чаша чай на летището. Традиционната руска (но и английска) напитка веднага събуди спомените за отравянето на Литвиненко в Лондон: в неговия чай бяха сипали полоний. В случая с Навални специалистите засега се въздържат от заключения, защото отровата е трябвало да подейства по-бързо – малко след изпиването на чая, а не чак в самолета.
Дали при това положение Навални не е бил отровен на борда на самолета? Заподозрените вещества могат да бъдат приложени и върху кожата. Това е стара традиция на руските служби. При Скрипал с „Новичок“ беше намазана дръжката на вратата. При Емилиян Гебрев с отровата беше третирана вратата на автомобила му. Подобни планове са били обсъждани от КГБ и българските тайни служби и за ликвидирането на дисидента Георги Марков.
Точно както в случая с Емилиян Гебрев, при Навални има много улики, но и много въпроси. Покушенията с отрова винаги затрудняват в изключително висока степен както лекарите, така и следователите. Тъкмо поради това тайните служби много обичат да използват отрови: извършителите лесно се измъкват, а деянието понякога остава завинаги неизяснено. Освен това редица отрови бързо се разграждат в организма на жертвата и не оставят почти никакви следи. А ако има следи, те се идентифицират много трудно и единствено в лаборатории със специално оборудване. И най-вече – когато приблизително е известно какво вещество се търси. Впрочем, дори тези условия да бъдат изпълнени, жертвата на покушението невинаги оцелява – както беше с Литвиненко. Отровите често пъти трайно увреждат организма и мозъка на жертвите. Да не говорим, че отровата поражда и още нещо: страх. Психологическото послание, което атентатите с отрова отправят към неудобни опозиционери, емигранти, двойни агенти или бегълци, е недвусмислено: Един ден ще дойде и вашият ред. Точно това се случи с Навални, който с покушението бе изваден от политическата игра.
Оттук нататък
Започнаха и очакваните взаимни обвинения и дипломатически настоявания между Берлин и Москва. Кремъл не изненадва с някаква нова тактика. Както във всички предишни случаи, руските власти отричат каквото и да било свое участие, подбуждат съмнения в официалната версия, обвиняват Запада и пускат най-различни димки. Този театрален ритуал е предназначен не толкова за външния свят – той се прицелва най-вече в руската публика, на която непрекъснато сервират нови и нови заговорнически теории и разобличения за нанесените на Русия тежки обиди.
Извършителите на покушението срещу Навални най-вероятно ще останат ненаказани. Защото единствено руските власти имат юрисдикцията да ги преследват. Тези власти обаче не виждат нищо за разследване. Международни санкции, каквито предложи германският депутат Александър Ламбсдорф, също няма да има, защото за санкции са необходими недвусмислени доказателства, а не просто улики. Както стана дума обаче: отровителите не оставят почти никакви следи.
Единственото „доказателство“ е, че списъкът с мистериозни отравяния и убийства на руски бегълци, двойни агенти и опозиционери става все по-дълъг.