България – държава в газов плен
„Пет години след спирането на газовите доставки от 2009-та България още е в газов плен на специфични интереси и групи. Сега ѝ остава да се надява, че кризата около Украйна няма да се изостри„.
Около 90% от нужния на България газ идва от Русия по газопровод през източните и южните области на Украйна. Той е доставян от „Газпром„, който винаги е бил не просто търговска компания, а и част от руската външна политика.
„При сегашните параметри на украинската криза рискът доставките за България да бъдат нарушени е малко вероятен, не на последно място защото ситуацията е коренно различна за Русия от 2009 година – тя не държи основните козове в тази област„, казва енергийният експерт Илиян Василев, който е посланик и член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания.
„Газовото оръжие“ и политиката
Нито една от двете замесени в конфликта страни засега няма интерес да включи в политиката „газовото оръжие„. Русия би загубила около 60 милиарда долара от спирането на транзита на газ за Европа и за украинския пазар. При днешното си състояние на ръба на фалита пък Украйна не би си позволила да загуби няколко милиарда долара, получавани годишно от транзитни такси. От друга страна, при обещаните от САЩ и ЕС многомилиардни помощи едва ли ще има проблем с изплащането на газовия ѝ дълг към Русия, както стана през 2009-та.
„И все пък – всичко зависи от това доколко събитията няма да излязат извън контрола на политическите ръководители и от „играта със санкциите„, ако Русия реши да отговаря и сметне, че може да загуби няколко десетки милиарда, за да покаже мускули на Европа. Последното не е рационално поведение, но кое е рационално в поведението на Путин„.
Подготвена ли е България?
Доколко България е подготвена за подобна ситуация? В сравнение с 2009-та има някои разлики. Така например вече има местен добив на газ от находището „Галата„, което по данни от миналата година задоволява около 10% от потреблението. От първи януари тази година пък съществуващата междусистемна връзка с Гърция при Кулата е реверсивна, т.е. има техническа възможност за доставки и в обратна посока – към България. Не е ясно обаче нито в какъв обем, нито на каква цена биха могли да бъдат те.
„Иначе, както и по-рано, основният алтернативен източник е подземното газово хранилище „Чирен„. Поради това, че „Булгаргаз“ не разполагаше с достатъчно финансови буфери обаче, преди настоящия зимен сезон в хранилището имаше рекордно ниски количества природен газ – ситуация която не се изостри до крайност само благодарение на меката зима„.
Както тези дни стана ясно от думите на министър-председателя пък, в хранилището се нагнетява газ едва от миналата седмица. При капацитет от 550 милиона кубически метра, по данни на министерството на икономиката, в момента там са налични около 200 милиона кубически метра. Това означава, че заедно с добива от „Галата“ при кризисна ситуация за месец и половина до два месеца могат да бъдат осигурени „уязвимите потребители“ в страната, т.е. на практика големите индустриални потребители биха останали без гориво, с всички последици за производството и конкурентоспособността им.
Поуките от 2009-та
Впрочем, като част от „поуките от газовата криза“ през 2009-та още тогава се говореше, че спешно трябва да се разшири обемът на хранилището „Чирен“ до 1 милиард кубически метра и да се изгради второ хранилище. Досега не е направено нито едното, нито другото. Говореше се, че „в името на националната сигурност“ трябва максимално бързо да се диверсифицират газовите доставки като се изградят например нови газови връзки с Турция, Румъния, Сърбия и Гърция. Нито една от тези връзки все още не е готова, това не е случайно.
„Неслучването на нито един от интерконекторите, на реверсните връзки, на разширението на Чирен, на суаповите сделки с природен газ, към което се добавя и практическата забрана на шистовия газ чрез въвеждането на мораториума върху фракинга, са брънка от една логическа верига на зависимости от политически кръгове и компании, свързани с „Газпром“ и Русия. Това се нарича пленяване на държавата от спефични интереси и групи„, твърди енергийният експерт.
Така, според него, силно се стесняват възможностите на България да реагира при поредна криза и се ограничава свободата при оценката и заемането на позиции спрямо украинската криза.
Какво да се прави?
Всяка година България плаща на Русия над 5 милиарда долара за енергиен внос, които може да използва като ресурс във вътрешното си развитие. Част от тях например като инвестциии в проучване и добив на нефт и газ, както и за изграждане на алтернативна инфраструктура и доставки – примерно в рамките на газовия коридор Север-Юг. „Докато събитията в Украйна и в други транзитни страни са извън наш контрол, посочените стъпки ще осигурят независим достъп„, казва експертът.
По думите му националната сигурност на страната предполага ясни и конкретни стъпки в посока привличане на инвестиции и технологии в сферата на проучавнето и добива, развитието и използването на кадровия потенциал на български геолози, инженери, в това число и на български или базирани в страната компании в тази сфера.
„Нито една голяма компания обаче няма да инвестира в България стотици милиони долара при огромен риск, защото забраната върху използването на технологии за интензификация на добива, което е рутинна практика почти по целия свят, на практика блокира разработването на ресурсите и вдига границата на рентабилността до забранително високи равнища„.
Затова, според него, в разгара на текущата криза и при очертаващите се стратегически и икономически рискове за България, премахването на мораториума върху фракинга и шистовия газ, съчетано със строга регулация на всички рискови операции при проучването и добива на природен газ и нефт, няма алтернатива. „Всяко забавяне е удар върху националната енергийна, икономическа и финансова сигурност и върху благоденствието на българските граждани„.