Писмо до министър-председателя Пламен Орешарски от Господин И., публикувано в блога на Илия Марков.
г-н Орешарски,
Пиша Ви това писмо, тъй като макар и да не изпитвам уважение към Вас, то поне все още съм запазил достатъчно хуманност да мога да съчувствам на друго човешко същество, намиращо се в беда. Пък и била тя самопредизвикана.
Г-н Орешарски, притеснявам се, че хората, с които сте се обградили и на които дължите назначението си за министър-председател, никак не Ви мислят доброто. Вие имате достатъчно житейски опит и (предполагам) интелект, за да си давате сметка, че сте просто една пионка, попаднала на правилните място и време, която е била възнаградена за това с царска корона. Няма лошо.
Моето притеснение произтича от това, че не осъзнавате колко ограничена е информацията, която достига до Вас. Затова бих искал да се опитам да Ви представя една малко по-различна картина за това какво е мнението и отношението на повечето българи към Вас.
Освен че правителството Ви има рекордно ниско доверие, дори по българските политически стандарти, все повече българи изпитват сериозна неприязън лично към Вас. Тя е предизвикана от челната среща с това, което определят като наглост от Ваша страна.
Тъй като вярвам в изначалната доброта и порядъчност на всеки човек, аз отказвам да повярвам, че Вие сте чак толкова нагъл. Склонен съм да отдам поведението Ви на това, че сте манипулиран и не знаете какво е реалното настроение на българите към Вас.
Факт е обаче, че с всяка минута, която продължавате да сте мин.-председател на България и с всяко недоразумение, което сътворявате, словесно или законотворческо, все повече хора изпитват силен радикализиращ гняв лично към Вас. Сигурен съм, че сте го усетил по групите хора, които Ви освиркват и нагрубяват където и да отидете. Сигурен съм и че не Ви е приятно да чувате такива неща за себе си.
Не съм сигурен обаче, че си давате сметка докъде ще Ви заведе упорството Ви.
Убеден съм, че и кръгът от т.нар. “съветници” също не иска да Ви го каже.
Г-н Орешарски, опасявам се, че съвсем скоро ще се превърнете в една от онези печални фигури, с които е пълна българската политическа история. “Отритнатите“ да ги наречем. Може и “Употребените”.
Жан Виденов е пример, който, сигурен съм, добре помните.
За разлика от Жан Виденов обаче, за Вас ще е твърде трудно да убедите когото и да било, че сте имали добри намерения за държавата ни. Навярно смятате, че високият Ви пост ще Ви донесе други облаги, които биха могли да оправдаят тоталното дискредитиране в очите на сънародниците Ви.
Но замислете се — заслужава ли си високата и добре платена позиция във водеща евразийска академия, ако не можеш да се разходиш спокойно по улиците на собствената си страна?
Каква е алтернативата? Да се разграничите от политическите сили, които Ви направиха мин.-пред. и да си подадете оставката. Бързо. Незабавно. Изненадващо дори. Да, знам, че има много интереси и конци, с които Ви държат, но това е единственият разумен вариант за Вас самия. Не че изведнъж аз или някой от приятелите ми ще Ви зауважаваме, но може би ще е точно навреме, за да можете все пак да си запазите сравнително нормалния живот на университетски преподавател без да бъдете гонен и освиркван където и да се появите.
Надявам се, че тези редове са Ви накарали да се замислите.
Без уважение,
Един обикновен лумпен