Песен за Бащите на прехода
Сто двадесет души те бяха на брой,
но пет се обадиха, че от съклет
в неделя са болни: отсъстваха пет!
На сто и петнайсет платиха им в брой!
Платиха им в брой!…
Мяркат се в утринна дрямка унесени,
в сънни, далечни гори
тез, дето завчера бяха обесени.
С песен на устни умри!
Чезнат звездици, по пътя изгубени,
чезнат по шеметен път –
сякаш прощават се хора погубени,
сякаш архиви горят!…
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден, но след два, но след три
компроматорът в теб се досеща,
и на явката цъфваш към три!…
Стига „заеми”! Стига лъжи!…
Дай ми папките с цялата „проза”!
туй, което във нея тежи,
и в печата след туй да тъжи!…
Искам аз за невроза – невроза!…
Ивайло Иванов